Р Е Ш Е Н И Е № 75 [населено място], 13.05. 2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми март, две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 3655 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. З. Е. срещу решение № 575 от 24. 04. 2018г. по в. гр. дело № 123/2018г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, пети състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4121 от 27. 11. 2017г. по гр. дело № 8610/2017г. на Пловдивски районен съд, гражданско отделение, 16 граждански състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. З. Е. срещу Л. З. А. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата над присъдените 2000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от деликт от претърпяна лека телесна повреда /счупване на носните кости/, за извършването на която ответникът е признат за виновен с влязло в сила споразумение, одобрено с протокол № 38 от 21. 03. 2017г. по н.о.х.д. № 215/2017г. на Асеновградски районен съд, IV наказателен състав, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане. Горепосоченото въззивно решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. З. Е. срещу С. Г. А., А. И. Х., М. И. М. и А. Р. Б. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците при условия на солидарност да заплатят на ищеца сумата над присъдените 1 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от горепосочения деликт, за който ответниците са признати за виновни с влязло в сила споразумение, одобрено с протокол № 38 от 21. 03. 2017г. по н.о.х. дело № 215/2017г. на Асеновградски районен съд, IV наказателен състав, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане. Влязло в сила като необжалвано е първоинстанционното решение в частите, с които са уважени исковете по чл. 45 ЗЗД на ищеца срещу ответниците Л. З. А., С. Г. А., А. И. Х., М. И. М. и А. Р. Б.. Касаторът - ищец Г. З. Е. излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушения на материалния закон и като необосновано при определяне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, твърдейки че то е занижено и несъобразено с конкретните обстоятелства по спора. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което искът с правно основание чл. 45 ЗЗД да бъде уважен за целия предявен размер. Ответникът по касационната жалба /ответник и в исковия процес/ - Л. З. А. не подава отговор и не взема становище по същата. С определение № 893 от 18. 12. 2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в горепосочената му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД съгласно чл. 52 ЗЗД. С ППВС № 4 от 23.12.1968г. са дадени указания на съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдилищата следва да изтъкват, обосновавайки присъдения размер на обезщетенията за неимуществени вреди, като посочват и значението им за определения размер. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, вкл. оперативни интервенции, стигнало ли се е до разстройство на здравето, каква е медицинската прогноза за заболяването. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви /по вид или в количествено измерение/ при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В горепосочения смисъл е и застъпеното в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 223 от 27.12.2016г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016г., III г. о., ГК, решение № 100 от 12.04.2017г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016г., IV г. о.и др./. По съществото на касационната жалба: Предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от престъпление. Въззивният съд е счел за установено, че ищецът е пострадал от побой, нанесен му по хулигански причини на 27.07.2016г. около 23.30 часа в [населено място], [община] от ответника Л. З. А., който е извършил престъплението в съучастие със С. Г. А., А. И. Х., М. И. М. и А. Р. Б.. Посочил е, че ищецът не е предизвикал побоя, нападнат е в гръб, като носът му е счупен при първия удар, нанесен от ответника Л. З. А.. Приел е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от причинените виновно и противоправно леки телесни увреждания - счупване на носни кости и множество кръвонасядания и охлузвания по главата, лицето, гръдния кош, гърба и крайниците. Пловдивски окръжен съд е намерил, че извършването на деянието, неговата противоправност и виновност са установени с влязло в сила споразумение, одобрено с протокол № 38 от 21. 03. 2017г. по н.о.х. дело № 215/2017г. на Асеновградски районен съд, IV наказателен състав, което има силата на присъда и е задължително за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК. При съвкупната преценка на приетите по делото писмени медицински документи - съдебно-медицинско удостоверение № 816/2016г., издадено след извършен на 02.08.2016 г. преглед на ищеца, както и 2 броя епикризи, издадени от УНГ клиника при УМБАЛ- П., Пловдивски окръжен съд е счел, че в резултат на процесния деликт ищецът Г. Е. е имал затруднено и невъзможно дишане, поради което са му извършени 2 операции на носа - на 28.07.2016г. и на 12.08.2016г.. Въз основа на кредитираните като безпротиворечиви показания на свидетелката А. К.- сестра на бабата на ищеца, и свидетелката Ж. Е.- баба на ищеца, е приел, че след побоя Г. Е. е бил в тежко състояние, трудно се е възстановил и е претърпял психически стрес, който не е отминал напълно. Въззивният съд е определил размер от 2 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, съобразявайки следните конкретни обстоятелства: претърпените постоянни болки и страдания, множеството притеснения, лекия характер на телесното увреждане на здравето на ищеца, благоприятната прогноза за здравословното му състояние след протеклия гладко следоперативен период, настъпилите подобрения и липсата на усложнения съгласно епикризата от 15.08.2016 г.. За разликата над сумата от 2 000 лв. до целия претендиран размер от 10 000 лв., искът с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлил като неоснователен. Обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния /чл. 52 ЗЗД/. При определяне на процесното обезщетение не са отчетени всички и/или в достатъчна степен обстоятелствата с правно значение – вида и тежестта на телесното увреждане /счупване на носни кости и множество кръвонасядания и охлузвания/, начин и обстоятелства, при което е получено /нанесен непредизвикан побой от петима в гръб/ и интензитета на понесените болки и страдания /физически и психически/ от побоя и проведения лечебен процес, неговата продължителност, непреживения страх от подобни хулигански прояви, претърпените две оперативни интервенции по наместване на счупените носни кости, причинената задълбочена социална изолация с оглед конкретната личност на пострадалия, с призната отпреди деликта 71% трайно намалена работоспособност заради „двустранна кондуктивна /проводна/ загуба на слуха“ /експертно решение № 2017/27. 05. 2016г. на ТЕЛК/ и обществено – икономическата конюктура в страната към момента на непозволеното увреждане, в противоречие с ППВС № 4/1968г. и горецитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Горепосочените обстоятелства, свързани с конкретната личност на ищеца на 19 годишна възраст, страдащ от 2003г. от двустранна слухова загуба до степен на глухота, с невъзможност за словестен контакт, както и с конкретния механизъм на извършване на престъплението /непредизвикан побой в гръб от петима/ и на протичане на лечебно - възстановителния процес при ищеца, с проведените две оперативни интервенции по наместване на счупените носни кости и невъзможността и затрудненията в дишането, обуславят по-висок от обичайния интензитет на процесните неимуществени вреди от приетия от въззивния съд и съответно по - висок размер на процесното обезщетение от присъдения от въззивния съд размер от 2 000 лв.. При тези особености на конкретната личност на ищеца негативните психически преживявания от процесното престъпление са по-продължителни и по-интензивни. Поради това доводите на касатора-ищец за нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер са основателни. Следва да бъдат зачетени и правилно отчетените от въззивния съд правнозначими обстоятелства: вида на телесното увреждане, квалифицирано от наказателния съд като „множество леки телесни повреди“, благоприятната прогноза за здравословното състояние на ищеца в следоперативния период, настъпилите подобрения на физическото здраве и липсата на усложнения съгласно епикризата от 15.08.2016г.. При съобразяване с всички горепосочените обстоятелства от значение по процесното правоотношение, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 6 000 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За тази сума е основателен иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като за разликата над 6 000 лв. до предявения размер от 10 000 лв., като неоснователен подлежи на отхвърляне. Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ в горепосочената част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за неимуществени вреди да бъде уважен за разликата над присъдената от Пловдивски окръжен съд сума от 2 000 лв. до сумата 6 000 лв., ведно със законната лихва от 27. 07. 2016г.. В останалата обжалвана част, с която искът с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 6 000 лв. до сумата 10 000 лв., въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 575 от 24. 04. 2018г. по в. гр. дело № 123/2018г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, пети състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 4121 от 27. 11. 2017г. по гр. дело № 8610/2017г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. З. Е. срещу Л. З. А. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата, съставляваща разликата над присъдените 2 000 лева до сумата 6 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от деликт – престъпление съгласно влязло в сила споразумение, одобрено с протокол № 38 от 21. 03. 2017г. по н.о.х.д. № 215/2017г. на Асеновградски районен съд, IV наказателен състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Л. З. А., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Г. З. Е., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата 4 000 лв. /четири хиляди лева/ - разликата над присъдената сума от 2 000 лв. до сумата 6 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от побой, нанесен по хулигански причини на 27.07.2016г. около 23.30 часа в [населено място], [община], съставляващ престъпление съгласно влязло в сила споразумение, одобрено с протокол № 38 от 21. 03. 2017г. по н.о.х.д. № 215/2017г. на Асеновградски районен съд, IV наказателен състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27. 07. 2016г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Л. З. А., ЕГН: [ЕГН] да заплати по сметка на ВКС, сумата 320 лв. /триста и двадесет лева/, съставляваща държавна такса по исковата молба, по въззивната и по касационната жалби, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 3 и ал. 1, т. 4 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 575 от 24. 04. 2018г. по в. гр. дело № 123/2018г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, пети състав, в останалата му обжалвана отхвърлителна част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.