Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 [електронна поща] Р Е Ш Е Н И Е № 241 София, 18.01. 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 2440 //2016 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. С. срещу част от въззивно решение № 2033 от 7.12.2015 г. по възз.гр.д. № 3013/2015 г на Варненския окръжен съд, г.о., по допускане на съдебна делба. По тази касационна жалба решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 461 /03.10.2016 г. само в частта, с която при допускане на делба на жилище № 2 в сградата, с идентификатор, който завършва на 161.1, описано в решението, между съсобствениците и при квоти (делбени части) както следва: за Р. Н. С. – 3 /18 ид.ч., за С. Н. Д. - 7 /18 ид.ч., за С. Й. Т. – 4 /18 ид.ч. за В. Й. З. – 4 /18 ид.ч., като искът за делбата на това жилище е отхвърлен по отношение на Д. Л. Сапунджия и Ю. Л. С., В. Ц. Н. и С. Й. Нанова, съдът не е допуснал до делба съответните на жилището идеални части от дворното място (поземлен имот), представляващо обща част. В останалата част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос : дали когато дворното място представлява обща част на построена в него сграда в етажна собственост и се допуска делба на обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята, върху която е построена сградата. Прието е, че този материалноправен въпрос е обуславящ, тъй като съдът е допуснал до делба жилище № 2 в жилищната сграда с идентификатор, който завършва на 161.1, без съответните идеални части от дворното място, за което е приел, че представлява обща част. Прието е, че този въпрос е решен противоречиво с посочените от касационния жалбоподател : 1) решение № 279 /20.06.2011 по гр.д. № 915 / 2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че когато предмет на делба е отделен обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята, върху която е построена сградата, и от другите общи части на сградата; 2) решение № 309 /18.11.2011 г. гр.д. № 215 /2011, на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че законът в чл.38,ал.3 ЗС има предвид забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост до делба се допуска и припадащата му се част от земята. Съставът на ВКС е приел, че в този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, поради което и представляващо задължителна съдебна практика решение № 279 от 20.06.11 г. по гр. д. № 915/10 г. на ВКС, І г. о. Насрещните страни - ответници по касационната жалба С. Н. Д., С. Й. Т. и В. Й. З. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. След допускане на касационно обжалване изразяват становище за основателност на жалбата в допуснатата до обжалване част – че решението е неправилно в частта, с която съдът не е допуснал до делба съответните на жилището идеални части от дворното място, представляващо обща част. По правния въпрос : Настоящият състав споделя разрешението в посочените решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК по изложените в тях съображения, че когато предмет на делба е отделен обект в етажната собственост и дворното място, в което е построен, представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС, при допускане на делба на отделния обект на собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от дворното място (земята), тъй като тя представлява обща част. По съдържанието на въззивното решение Решението е влязло в сила в частта, с която въззивният съд е допуснато до делба жилище № 2 в двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1,между съсобствениците и при квоти както следва: за Р. Н. С. – 3 /18 ид.ч., за С. Н. Д. - 7 /18 ид.ч., за С. Й. Т. – 4 /18 ид.ч., за В. Й. З. – 4 /18 ид.ч., като от делбата на това жилище са изключени Д. Л. С. и Ю. Л. С., В. Ц. Н. и С. Й. Нанова. Решението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила в частта, с която въззивният съд е отхвърлил иска за делба на жилище № 1 в същата жилищна сграда. В мотивите си въззивният съд е приел, че то е собственост единствено на съпрузите В. Ц. Н. и С. Й. Нанова. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която въззивният съд е допуснал до делба постройка с идентификатор № 10135.2575.161.2 в същото дворно място. Решението е допуснато до касационно обжалване в частта, с която съдът е отхвърлил иска за делба на дворното място, в което са построени двете постройки, представляващо имот, находящо се в [населено място], с идентификатор № 10135.2575.161 по актуалния КТ, при граници: ПИ с номера (идентификатори) 10135.2575.160, № 10135.2575.162, № 10135.2575.202, № 10135.2575.1463 и 10135.2575.1397 по същия КП. За жилище № 2, което е допуснал до делба, въззивният съд е приел, че е придобито по време на брака между Н. Д. и Я. Д., поради което е придобито в с..и.о. и следва да бъде допуснато до делба между техните наследници, като от делбата следва да се изключат С. и В. Н.. За дворното място, въззивният съд е приел, че е придобито от първоначалните собственици С. и Д. през 1976 г. – по 1 / 2 ид.ч. и че с построяването на сградата (с идентификатор с № ... 161.1) в етажна собственост през 1979 г. дворното място става обща част към нея по смисъла на чл.38 ЗС, което го прави негодно за подялба и искът за делбата му следва да се отхвърли. За втората постройка е прието, че е изградена в периода 1983 – 1985 г. в съсобственото между С. и Д. дворно място, в което вече е била изградена първата постройка. Втората постройка е самостоятелен обект, съсобствен между С. и Д. при равни квоти, на основание чл.92 ЗС (по приращение). По основателността на касационната жалба: При дадения отговор на правния въпрос следва извод за основателност на довода, че решението е неправилно в частта, с която като е допуснал до делба жилище № 2 от една от двете постройки, въззивният съд не е допуснал до делба съответните на това жилище 1 / 2 идеални части от дворното място (частта на Д.), за което е приел, че представлява обща част на постройката, в която се намират жилище № 1 и жилище № 2. От това следва извод за неправилност на решението в допуснатата до касационно обжалване част. При тези изводи и доколкото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, настоящият състав следва да разреши спора в частта, която е допусната до касационно обжалване, по същество. По същество на спора в допуснатата до касационно обжалване част: Настоящият състав намира за правилни изводите на въззивния съд, че Дворното място е придобито от С. и Д. през 1976 г. – по 1 / 2 ид.ч.. Двуетажната жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1. е построена в дворното място до края на 1979 г. от двамата съсобственици на дворното място (Д. и С.), като съгласно чл.241 ППЗТСУ собствеността върху всеки един от двата отделни обекта – жилище № 1 за С. и жилище № 2 за Д. е възникнала след довършване в груб вид на разрешения за изпълнение обект. С построяването на тази сграда в етажна собственост дворното място е станало обща част към нея по смисъла на чл.38 ЗС, като съответните на всяко едно от жилищата - №1 и № 2 идеални части от общите части на дворното място са в размер на по 1 /2 ид.ч. (Д. и С. са притежавали по 1 /2 ид.ч. от дворното място). При придобиването по приращение на по-късно изградената (в периода 1983 – 1985 г) постройката с идентификатор № 10135.2575.161.2 (която.е допусната до делба с влязло в сила решение) за която първоначалните съсобственици не са си учредявали право на строеж, общите части не включват идеални части от дворното място, а правото да държат построената постройка, поради което изводът на въззивния съд, че дворното място представлява обща част само на първата постройка, е правилен. С оглед изложеното по-горе, че дворното място представлява обща част на построената в него постройка, в която се намират жилище № 1 и жилище № 2 и че съответните на жилище № 2 идеални части от общите части на сградата са в (общ) размер 1 /2 ид.ч., (частта на Д. от дворното място), тези общи части следва да се допуснат до делба, като делбените части на съсобствениците на жилище № 2 са съответни на числителите на дробите, определени в квотите им при знаменател 36 (18 х 2, защото съответните на жилището общи части са общо 1 /2 ид.ч. от дворното място). Или както следва: за Р. Н. С. с делбена част 3 /18 ид.ч. – 3 /36 ид.ч. от дворното място, за С. Н. Д. с делбена част 7 /18 ид.ч. – 7 /36 ид.ч. от дворното място, за С. Й. Т. с делбена част – 4 /18 ид.ч. – 4 /36 ид.ч. от дворното място, за В. Й. З. с делбена част – 4 /18 ид.ч. – 4 /36 ид.ч. от дворното място. Поради изложеното настоящият състав намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че дворното място не представлява обща част и няма пречка да бъде допуснато до делба. С оглед изхода от това производство на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за държавни такси в общ размер 80 лева. Не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство за изготвяне на касационна жалба, тъй като не са представени нито писък за такива разноски, нито доказателства, че такива са договаряни и заплащани (те не са нито посочени, нито доказани), до постановяване на определението по чл.288 ГПК на 03.10.2016 г.. Такива разноски се сочат и претендират едва с писмена молба на 14.12.2016 г.. Не следва да се присъждат разноски и за процесуално представителство при разглеждане на касационната жалба в производството по чл.290 ГПК, тъй като в него е поддържан довод, че дворното място не е обща част, който не е приет за основателен от настоящата инстанция. Насрещните страни не претендират разноски и не са представили списък за разноски и доказателства за направени разноски, поради което разноски не следва да им се присъждат. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 2033 от 7.12.2015 г. по възз.гр.д. № 3013/2015 г на Варненския окръжен съд, г.о., по допускане на съдебна делба, в частта, с която, като е допуснал до делба жилище № 2 в двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1, между съсобствениците и при квоти както следва: за Р. Н. С. – 3 /18 ид.ч., за С. Н. Д. - 7 /18 ид.ч., за С. Й. Т. – 4 /18 ид.ч., за В. Й. З. – 4 /18 ид.ч., като от делбата на това жилище са изключени Д. Л. С. и Ю. Л. С., В. Ц. Н. и С. Й. Нанова, въззивният съд не е допуснал до делба съответните на жилището идеални части от дворното място (поземлен имот), находящо се в [населено място], с идентификатор № 10135.2575.161 по актуалния КТ, при граници: ПИ с номера (идентификатори) 10135.2575.160, № 10135.2575.162, № 10135.2575.202, № 10135.2575.1463 и 10135.2575.1397 по същия КП, за което е приел, че представлява обща част. Вместо това постановява: Допуска до делба, като принадлежности на жилище № 2 в двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1, 1/ 2 (една втора) идеална част от дворното място (поземлен имот), находящо се в [населено място], с идентификатор № 10135.2575.161 по актуалния КТ, в което е построено жилището, при граници: ПИ с номера (идентификатори) 10135.2575.160, № 10135.2575.162, № 10135.2575.202, № 10135.2575.1463 и 10135.2575.1397 по същия КП, както следва: за Р. Н. С. с делбена част 3 /18 ид.ч. – 3 /36 ид.ч. от дворното място; за С. Н. Д. с делбена част 7 /18 ид.ч. – 7 /36 ид.ч. от дворното място; за С. Й. Т. с делбена част – 4 /18 ид.ч. – 4 /36 ид.ч. от дворното място; за В. Й. З. с делбена част – 4 /18 ид.ч. – 4 /36 ид.ч. от дворното място. Осъжда С. Н. Д., С. Й. Т. и В. Й. З. да заплатят на Р. Н. С. сумата 80 (осемдесет) лева – разноски за държавни такси в касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2