5 Р Е Ш Е Н И Е №59 гр. София, 07 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кети Маркова ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №3074 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационна жалба от повереника на гражданските ищци и частни обвинители А. А., Г. С. и Д. А. (действащ като непълнолетен със съгласието на майка си Г. С.) срещу решение №154 от 08.11.2011 г., постановено по ВНОХД №327/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна. С атакувания съдебен акт е била потвърдена изцяло присъда №56, постановена на 28.06.2011 г. по НОХД №3/2010 г. по описа на Окръжен съд- гр.Варна С този съдебен акт подсъдимият Ю. Й. А. е бил признат за невиновен в това на 23.08.2008 г. на второкласен път село Аврен- село Здравец, варненска област в пияно състояние, при управление на МПС- лек автомобил „Москвич А.”, с ДК№ В 4789 СВ да е нарушил чл.15, ал.1 и ал.4, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и чл.150 ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на А. А. С., като на основание чл.304 НПК подсъдимият е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343, ал.3, б.”б” НК. С присъдата са отхвърлени изцяло предявените от А. А., Г. С. и Д. А. (действащ като непълнолетен със съгласието на майка си Г. С.) срещу подсъдимия граждански искове, както и е постановено иззетата по делото като веществени доказателства обувка да бъде унищожена като вещ без реална стойност. В жалбата са посочени касационни основания: нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост. По отношение на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК не са релевирани конкретни доводи, а по отношение на това по чл.348, ал.1, т.2 НПК се твърди, че процесуалните нарушения се изразяват в постановяване на оправдателен съдебен акт въз основа на неправилен анализ на доказателствени материали. Поддържа се, че решаващите съдилища не са обсъдили правилно показанията на свидетеля Я., не са отчели приетата по делото одорологическа експертиза, повторния протокол за оглед на автомобила, при която е била открита обувка на мястото на водача и не са изследвали обстоятелствата, свързани с нараняванията на свидетеля Т. С., които установяват, че той не е управлявал автомобила, а се е возил в него. В касационната жалба се прави оплакване за непълен и неправилен анализ на доказателствените материали и се предлага атакуваното въззивно съдебно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимият и защитникът му, редовно уведомени не се явяват в съдебно заседание. Частните обвинители и граждански ищци, редовно уведомени не се явяват. Повереникът поддържа изцяло касационната жалба. Твърди че постановените съдебни актове от предходните инстанции са незаконосъобразни и моли въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- гр.Варна. Представителят на ВКП поддържа, че касационната жалба е неоснователна и предлага въззивното съдебно решение да ъбде оставено в сила. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Основните оплаквания в касационната жалба са свързани с неправилен анализ на доказателствените материали, събрани в хода на наказателното производство. При внимателен преглед на развитието на процеса може да бъде направен извод, че решаващите съдилища са положили максимални усилия и събрали всички възможни и относими към предмета на производството доказателства и доказателствени средства. Разпитани са били всички свидетели, които са възприели пряко или косвено информация, относима към основния факт на доказване в процеса и са били събрани всички други писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, които са могли да допринесат за изясняване на случилото се. При прегледа на събраните гласни доказателства може да бъде направен извод, че единствено обясненията на подсъдимия А. и показанията на свидетеля Т. С. съдържат пряка информация за случилото се по време на пътно- транспортното произшествие и централния за това производство въпрос кой е управлявал автомобила. В тези гласни доказателства двамата чертаят сходни факти по отношение на събитията, предхождащи произшествието и това, което са предприели двамата непосредствено след него. Няма спор, че и двамата са били употребили алкохол, че са били предприели пътуването с цел да стигнат до село Садово, както и че произшествието е настъпило въз основа на навлизането в завой със скорост от 107, 94 км/ч, която е била по- висока от максимално възможната (89, 86 км/ч), с която завоят е могъл да бъде преодолян без занасяне. Противоречието между показанията на свидетеля С. и обясненията на подсъдимия А. са единствено по отношение на това кой е управлявал автомобила към момента на произшествието, като всеки един от тях поддържа, че това е бил другия. При преценката на инстиността на тези доказателствени материали следва да се отчетат и показанията на останалите свидетели, възприели факти и обстоятелства, настъпили преди или непосредствено след инкриминираното събитие. Част от свидетелите, които са пристигнали на произшествието след настъпването му- В. Г., Я.- С., И. Я., А. Т., К. К., П. Б. и И. С. дават показания за състоянието на подсъдимия, свидетеля Т. С. и пострадалия А. С., но отричат да са питали или да са узнали кой е управлявал автомобила. Друга част от тези свидетели- Б. А., А. А. и Ст. С. дават показания в тази насока, като първият твърди, че бил разбрал, че свидетеля Т. С. бил управлявал автомобила, а другите двама твърдели, че колата била управлявана от подсъдимия. При преценката на показанията на тези свидетели без съмнение трябва да бъде отчитано, че те са в тесни роднински връзки с подсъдимия и свидетеля С. и е естествено тяхното желание да не уличат в извършването на престъплението свой роднина. В заключение може да се посочи, че всички обсъдени свидетели са категорични, че и Ю. А. и Т. С. са били силно разстроени след случилото се, съжалявали за смъртта на пострадалия, плакали и се самообвинявали за случилото се. Основно значение в производството имат показанията на свидетеля Я. (незаинтересуван свидетел) възприел непосредствено преди катастрофата движението на автомобила. В показанията си той неотклонно твърди, че когато е възприел автомобила той е бил управляван от свидетеля Т. С.. Казаното от него подкрепя обясненията на подсъдимия и може да бъде кредитирано, предвид обстоятелството, че Я. е познавал и Ю. А. и Т. С., както и автомобила им, което обяснява и неговата заинтересованост от възприетото и това, че го е запомнил. Този анализ на гласните доказателствени материали дава основание и на тази инстанция да прецени, че правилно първостепенният и въззивният съдебни състави са приели ,че обвинението срещу подсъдимия А. не е доказано по несъмнен и категоричен начин по смисъла на чл.303 НПК, респективно правилно е била постановена оправдателна присъда. Останалите доказателствени материали- писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и заключения на приети експертизи, не допринасят съществено за изясняване на въпроса за авторството на инкриминираното деяние. Заключението на одорологическата експертиза няма никакво доказателствено значение. Касационната инстанция е имала повод да отрази в поредица от решения, че това изследване не може да бъде възприето и ценено като класическа експертиза, предвид невъзможността да бъдат проверени резултатите му. То може да бъде използвано от полицейските органи единствено на плоскостта на оперативната информация и като индиция за евентуални съществуващи други доказателства, които могат да бъдат ползвани в рамките на наказателното производство. Правилно предходните съдебни състави не са кредитирали и са изключили от доказателствения материал иззетата като веществено доказателство обувка, открита и приобщена към доказателствената маса с протокол за оглед от 14.01.2009 г. По делото не е спорно, че непосредствено след инцидента на мястото на настъпването му е бил осъществен детайлен оглед на местопроизшествието в това число и на автомобила. Бил е съставен протокол, от който се установява, че към този момент в автомобила не се е намирала иззетата впоследствие обувка. Няма как такъв предмет да бъде пропуснат, още повече ако се е намирал на пода на колата под шофьорското място. Ето защо правилно предходните съдебни състави са преценили, че тази обувка не е била там където е била открита и иззета пет месеца след инцидента, респективно тя не може да бъде обсъждана като предмет (веществено доказателство) имащо отношение към основния факт на доказване в производството. Правилно предходните съдебни състава си преценили и това, че следите по гърба на свидетеля Т. С. (установени с приетата по делото медицинска документация, съставена непосредствено след катастрофата) представляват охлузвания, наподобяващи одрасквания от нокти и не могат да бъдат категорично преценени като получени по време на пътното произшествие, респективно не могат да бъдат ползвани за определяне на мястото на тялото на този свидетел към момента на удара на автомобила. При този анализ на доказателствени материали и касационната инстанция прецени, че правилно предходните съдилища са преценили, че липсват достатъчно доказателства установяващи авторството на подсъдимия и правилно той е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.”б” НК. По оплакванията за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание По отношение на направеното оплакване за допуснато нарушение на закона то не може да бъде обсъдено защото всички доводи на процесуалния представител на частните обвинители и граждански ищци са насочени към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК и имат за предмет неправилен анализ на доказателствените материали. Този анализ бе преповторен от касационната инстанция и при него бяха напълно споделени изводите на първостепенния и въззивен съд. Ето защо за касационния съдебен състав оплакването за допуснато нарушение на материалния закон е неоснователно и не може да бъде споделено. Оплакването за явна несправедливост няма как да бъде обсъдено в конкретният случай защото касационната инстанция прие, че правилно подсъдимия е бил оправдан по повдигнатото му обвинение и законосъобразно не му е отмервано наказание. Ето е невъзможно този изход на делото да бъде свързан с касационното основание, посечено в нормата на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Предвид изложеното касационният съд прецени, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното въззивно съдено решение е правилно. Ето защо то трябва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение №154 от 08.11.2011 г., постановено по ВНОХД №327/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.