Р Е Ш Е Н И Е № 329 София, 19.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1517/2010 година Производство по чл. 250 от ГПК. Постъпила е молба от 11.03.2011г. от Л. С. Н. за допълване на решение № 64 от 16.02.2011г., като съдът се произнесе по декларацията на В. С. от 2004г. и на Вилка И. от 1998г. Според молителя съдът не е разчел и преценил правилно съдържанието на тези декларации. Счита, че с тях е направено признание, че той има ½ ид.ч. от втория етаж, за който е отхвърлен предявеният от него иск за делба. Ответниците по молбата оспорват допустимостта й, като просрочена и основателността й, тъй като съдът е преценил двете декларации като такива, които не съставляват новооткрито доказателство и не са от съществено значение за делото, т.е. произнесъл се е по тях и не могат да се ревизират мотивите му. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 11.03.2011г., а решението, чието допълване се иска е постановено на 16.02.201г., т.е. едномесечния срок, предвиден в чл. 250 от ГПК е спазен, поради което молбата е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следното: Основание за допълване на решението е налице когато съдът не се е произнесъл по всички заявени искове, или на всички заявени основания в мотивите и диспозитива на решението. Чрез производство по допълване на решение не може да се изменят мотивите и диспозитива на постановеното решение, в какъвто смисъл са доводите и целта на молителя. С молбата за отмяна молителят е навел основанието по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК въз основа на писмени доказателства, между които и двете декларации на В. С. от 2004г. и на Вилка И. от 1998г. Съдът е обсъдил тези декларации и е приел, че те не са новооткрити, а и отразеното в тях съдържание не би променило изводите на съда по спора. Това е достатъчно, за да се остави без уважение молбата за допълване. Дори в една от декларациите, молителя да е посочен като съсобственик на жилищната сграда без да се уточнява на кой обект от нея, това е без значение за изхода от спора, тъй като С. и Вилка И. са учредили право на строеж за своята ½ ид.ч. от дворното место за изграждане на втори етаж от северния близнак на сина си А., т.е. за тази част придобивното основание не е давност, а суперфиция.. Предвид извършеното разпореждане приживе, молителят не е могъл да наследи никаква част от втория етаж. С деклариране по ЗМДТ не се създава собственост, поради което двете декларации са неотносими към спора. Придобиването по давност касае другата ½ ид.ч., за която съсобственикът на дворното место Р. В. не е учредил право на стоеж за втория етаж от северния близнак. Молителят обаче не черпи права от него. И поради този факт двете декларации, посочени в молбата също са неотносими към иска за делба, предявен от молителя. Другото заявено основание по чл. 303, ал.1 т.2 от ГПК, молителят изрично е заявил, че не поддържа, поради което съдът не се е произнесъл по него. В молбата по чл. 250 от ГПК също не се иска допълване на решението с произнасяне по това основание. Предвид изложеното не е налице основание за допълване на решението и молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. С. Н. за допълване на решение № 64 от 16.02.2011г. по настоящото гр.д.№ 1517/2010г. на ВКС І гр.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ