Р Е Ш Е Н И Е   №  186   София, 15 април  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и девети март двехиляди и десета  година в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                        ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева                                             Жанина Начева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 63/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на присъда № 140 от 1.07.2009 год. постановена по НОХ дело № 1432/2009 год. по описа на Русенския районен съд. Искането обхваща частта от присъдата, с която по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23 НК са групирани наказанията по предходните присъди на осъдения И. В. П.. Поддържа се довод, че в тази и част е постановена при нарушение на материалния закон, което е съществено по смисъла на чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 НПК и е основание за възобновянане на делото, като се излага съображение, че не са определени първоначалният режим и типа на затворническото заведение, където да бъде изтърпяно определеното общо наказание. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият и служебно назначеният му защитник поддържат довод, че е допуснато нарушение на закона, което може да бъде отстранено посредством уважаване на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 140 от 1.07.2009 год. постановена по НОХ дело № 1432/2009 год. Русенският районен съд е признал подсъдимия И. В. П. за виновен в това, че за времето 02-04.06. 2008 год. в гр. Р., в условията на повторност и продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1597лв., поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 и т.7 във вр. с чл. 26 и чл. 55 ал.1т.1 НК във вр. с чл. 373 ал.2 НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК съдът му е определил общо наказание по три предходни присъди, а именно по НОХ дело № 2314/2004 год. на РРС, НОХ дело № 557/2004 год. на РОС и по НОХ дело № 2792/2004 год. на РРС в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, което да се изтърпи отделно. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно поради следните съображения: Съгласно разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража в сила от 1.06.2009 год., съдът определя в неразривна връзка, както първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, така и типа затворническо заведение, в което да се търпи. Съгласно чл. 59 ал.1 от същия в затворническо общежитие от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода за умишлени престъпления. При последващо осъждане на лишаване от свобода осъденият се настанява в затворническо общежитие от закрит тип или в затвора. Съгласно чл. 61 от него режима на изтърпяване на наказанието се определя според затворническото общежитие. При затворническите общежития от открит тип затворническият режим е общ, а в останалите случаи- строг. В конкретния случай точно е прието, че извън осъждането по НОХ дело № 1432/2009 год., по което е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване, са налице предходни осъждания, деянията по три от които са извършени в условията на съвкупност, а именно по НОХ дело № 2314/2004 год., НОХ дело № 577/2004 год. и. НОХ дело № 2792/2004 год. Като е обсъдил данните за времето на извършване на деянията, влизането на присъдите в сила и размерите на наложените наказания съдът е приел, че за тях следва да бъде определено общо наказание в размер на най-тежкото, а именно една година и шест месеца лишаване отсвобода. Въпросът за начина на изтърпяване на общото наказание се решава при неговото определяне. Няма законова пречка да бъде постановено ефективно изтърпяване на общото наказание независимо, че отделните наказания са наложени при условията на чл. 66 НК, както е и в конкретния случай, но то следва да бъде мотивирано. Русенският районен съд в диспозитива на присъдата е приел, че определеното общо наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Такъв извод е мотивирал и в мотивите на присъдата, където от друга страна е приел, че отделното изтърпяване на общото наказание се налага защото деянието, което е предмет на обвинението по НОХ дело 1432/2009 год. е извършено в изпитателния срок на част от присъдите, включени в съвкупността. Така както е мотивиран съдебният акт не става ясна волята на съдът дали определяйки общото наказание решава да бъде изтърпяно ефективно или го привежда в изпълнение при условията на чл. 68 НК. Изясняването на волята му по този въпрос е от съществено значение за решаване на въпроса дали групираното наказание е първо по ред наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление в рамките на определените от закона пет години и съгласно т.3 от чл. 61 ЗИНЗС режимът за изтърпяването му следва да бъде общ, като по правилата на чл. 59 от същия закон се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип или макар и формално да е първо по ред осъждане се оказва приведено в изпълнение заради последващото осъждане. Допуснато е и друго нарушение като съдът не е изпълнил и задължението си по чл. 59 и 60 от ЗИНЗС и не е посочил типа на затворническото заведение, в което да бъде изтърпяно общото наказание. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 и 2 НПК и са основание за възобновяване производството по делото. На това основание производството по делото в частта, с която са групирани наказанията на осъдения, следва да бъде възобновено, като присъдата бъде отменена. Касационният състав не е в състояние сам до отстрани допуснатото нарушение, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, съобразно отговора на поставените по-горе въпроси, съдът следва да реши въпросите за типа затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на определеното общо наказание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл. 422 ал.1 т.5 и чл. 348 ал.1 т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение     Р Е Ш И:   Възобновява производството по НОХ дело № 1432/2009 год. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е извършено групирането по реда на чл. 25-23 НК на наложените наказания на осъдения И. В. П.. Отменява постановената по делото присъда № 140 от 1.07.2009 год. в тази част. Връща делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: