4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 2676/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 551 гр.София, 20 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2676/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано пред него по жалба от името на подсъдимия В. Т. Т. срещу потвърждаването от апелативния съд в Бургас на осъдителната присъда, която е издал окръжният съд в същия град. С първоинстанционната присъда - № 172 от 28 април 2011 год. по нохд № 223/2011 год., Т. е осъден 1 година и 6 месеца лишаване от свобода условно за 3 години и на лишаване от право да управлява МПС за 3 години. Отговорността е за транспортното престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” НК, извършено на 16 юли 2010 год. и причинило смъртта на 55-годишния пешеходец Г. Г. Т.. С второинстанционното (въззивно) решение - № 168 от 17 септември 2010 год. по внохд № 172/2010 год., присъдата е потвърдена по жалба пак от името на подсъдимия. В подадената касационна жалба има позоваване на първото и третото касационни основания по чл.348 НПК (нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание), макар и доводите в тяхна подкрепа да засягат оценката на доказателствата, което поначало е в обхвата на второто от касационните основания (съществено нарушение на процесуални правила). Искането на жалбоподателя обаче е в съответствие с посочените касационни основания: оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложеното му наказание. „Касационна жалба” е подадена от името на подсъдимия и от друг негов защитник, но след изтичане на срока за обжалване и поради това е приета като допълнение по смисъла на чл.351, ал.3 НПК на първата жалба. Позоваването в новата „жалба” е вече на трите касационни основания, някои от доводите могат да бъдат отнесени към „нарушението на закона”, но в нея не само също липсват изрични доводи за явната несправедливост на наложеното наказание, но и въобще пълно искане по изхода на делото – поискана е само отмяна на въззивното решение. В съдебното заседание на касационната инстанция оспорването на съдебния акт е поддържано, но е поискано и прекратяване на наказателното производство. Прокурорът пред ВКС е за оставяне в сила на обжалваното решение. ВКС намери, че трябва да остави в сила решението на апелативния съд. То не е засегнато от касационните основания. Доколкото при оспорването на съдебния акт правилно се говори за нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК – без това да е свързано с доводи по оценката на доказателствата – за свързването му с т.р. 106/1983-ОСНК няма място, тъй като в приетото за установено по делото не се вижда нито „спасителна маневра”, нито „случайно деяние”(чл.15 НК). Приетото за установено по делото, от друга страна, не е засегнато от нарушения при доказателствената дейност, въз основа на която е прието. Всъщност една част от възраженията срещу нея са получили своя убедителен отговор в мотивите към обжалваното решение и към него ВКС трудно би могъл да добави нещо – дали подсъдимият се е движил в колона от автомобили, което не му е позволявало да използва дългите светлини, правилни ли са изчисленията на експерта за скоростта му на движение и за мястото на удара в насрещната пътна лента. За друга част от възраженията обаче би могло да се каже, че са или само декларативни – като например, че не „са взети предвид всички събрани… данни, което е довело до едностранчиво обсъждане на обстоятелствата”, или че липсва „причинна връзка между поведението на подсъдимия на пътя и настъпилия резултат” – или че са възражения по факти без съществено значение – напр. колко точно е била концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия към момента на удара, след като 8 часа по-късно е била 3,42 промила – или по въобще неустановими факти: осъзнавал ли е пострадалият своите действия в пияното си състояние. Неоснователното оспорване на доказателствената дейност не позволява, накрая, да бъде приета и претенцията към съдържанието на мотивите на апелативния съд относно обсъждането на въпросите за спасителната маневра и случайното деяние (т.е. претенцията е неоснователна не само с оглед на първото от касационните основания). За разлика от оспорването, че са нарушени материалния и процесуалния закони, за което все пак има доводи, макар и невинаги правилно отнесени към едното вместо към другото от касационните основания, за явната несправедливост на наложеното наказание в жалбата или в нейна подкрепа не са изложени каквито и да са доводи, на които ВКС да отговори. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168 от 17 септември 2010 год. по внохд № 172/2010 год. на Бургаския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ