РЕШЕНИЕ № 210 15.08.2014 г. В името на народа Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Юлия Георгиева като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 6605 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. Д. и Д. Д. Д. и двамата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв.Л. Ч. срещу решение № 165 от 17.6.2013 г, постановено по гр.дело № 251/2013 г на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е отменено решение № 1653/23.11.2012 г на Окръжен съд-Варна по т.дело № 874/12 г на ТО, в частта с която [фирма] [населено място] е осъден да заплати на Г. Ж. Д. сумата 66 572, 45 лв-подлежаща на връщане цена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.6.2007 г, като е отхвърлил иска за посочената главница като неоснователен. В касационната жалба се релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон, довело до неправилност на обжалваното решение в частта, с която искът за сумата 66 572, 45 лв е отхвърлен като неоснователен. Ответникът [фирма] [населено място] не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Четвърто гражданско отделение след като обсъди становищата на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното : Касационната жалба е допустима : подадена е от легитимирано лице в срока, в срока по чл.283 от ГПК и срещу въззивно решение, подлежащо на обжалване, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 273 от 21.2.2014 г, постановено по гр.дело № 6605/13 г. С определение № 273 от 21.2.2014 г, постановено по гр.дело № 6605/13 г Върховният касационен съд на РБ, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото, като е прието, че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК. От данните по делото се установява следното : Предявеният е иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД. С първоинстанционното решение Варненски окръжен съд е осъдил [фирма] да заплати на Г. Ж. Д. сумата 66 572, 45 лв, представляваща платена по сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.6.2007 г част от продажна цена, подлежаща на връщане поради разваляне на договора, както и сумата 2200 евро, представляваща неустойка по договора на основание чл.92 от ЗЗД.С първоинстанцинотото решение искът за главницата е отхвърлен изцяло по отношение на Д. Д. Д. и по отношение на Г. Ж. Д. за разликата над присъдения размер от 66 572, 45 лв до пълния предявен размер от 77 888, 45 лв като неоснователен. В исковата молба се твърди, че на 12.6.2007 г Г. Ж. Д., сключила с [фирма] [населено място] предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № на етаж, в жилищната сграда на [населено място], [улица], с площ от 48, 82 кв.м, състоящ се от входно антре, баня-тоалет, кухненски бокс-трапезария-дневна, една спалня и един балкон, при граници : ап., асансьор, ап., стълбищна площадка и [улица], ведно с прилежащото избено помещение № с площ от 1, 63 кв.м при граници : изба , изба и избен коридор, както и 2, 0463 % равняващи се на 5, 84 кв.м идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който се изгражда сградата.В изпълнение на договора двамата ищци Г. и Д. Д. са заплатили на ответното дружество общо сумата 77 888, 45 лв.Подържат, че продавачът по договора-ответник в настоящото дело не е изпълнил задължението си да завърши строителството и да им предаде апартамента в готов вид в срок до 31.12.2009 г, като с оглед продължителността на забавата изпълнението станало безполезно за купувачите, предвид на което с нотариална покана от 15.11.2011 г като изправна страна отправили волеизявление за развалянето му. Ответното дружество е оспорва иска с писмен отговор, депозиран по реда на чл.131 от ГПК, твърдейки, че не са налице основания за разваляне на договора от страна на купувачите.Срокът за извършване на договореното строителство не е изтекъл, а от друга страна с нотариалната покана, ищците не са дали на дружеството срок за изпълнение на задължението му. Установено е от доказателствата по делото, че на 12.6.2007 г Г. Д. е сключила с [фирма] [населено място] предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, представляващ апартамент № на етаж, в жилищната сграда на [населено място], [улица] с площ от 48, 82 кв.м, състоящ се от входно антре, баня-тоалет, кухненски бокс-трапезария-дневна, една спалня и един балкон, при граници : ап., асансьор, ап., стълбищна площадка и [улица], ведно с прилежащото избено помещение № с площ от 1, 63 кв.м при граници : изба , изба и избен коридор, както и 2, 0463 % равняващи се на 5, 84 кв.м идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който се изгражда сградата за сумата 39 368 евро по курса на БНБ в лева, от които 38 500 евро, платими при подписване на договора и 686 евро, платими при издаване на нотариален акт за право на строеж.Съгласно чл.5 от договора продавачът се е задължил да предаде владението върху имота във вида, уговорен в чл.9 в срок от 24 месеца от издаването на строителна линия, но не по-късно от 31.12.2009 г.В чл.10 от договора страните са уговорили, че ако продавачът е прехвърлил на купувача правото на строеж върху определен обект, при разваляне на договора, последният е длъжен да върне полученото, като връщането на парите и полученото право на строеж се осъществят едновременно.В чл.15 от договора продавачът е декларирал, че е получил от купувача сумата 38 500 евро в левовата им равностойност по курса на БНБ в размер на 75 299, 45 лв, за която е издадена фактура № 19/12.6.2007 г.С нотариален акт № г ответното дружество е прехвърлило на Г. Д. правото на строеж върху апартамента, описан в исковата молба срещу сумата от 11 316 лв.Срещу така прехвърленото право на строеж Д. е заплатила сумата 1698 лв, за което е издадена фактура.Между страните не се спори, че общата платена от купувача цена е в размер на 77 888, 45 лв в това число и цената на правото на строеж. От представен констативен протокол, издаден на 28.11.2001 г на комисия от служители при Дирекция „Устройство на територията”- [община] и удостоверение на главния архитект № АГ 2-9400-Г-144 се установява, че жилищната сграда на [улица] е с изграден нулев цикъл и е изпълнена носеща конструкция до последен етаж, като грубия строеж на сградата не е завършен.С нотариална покана от 15.11.2001 г ищците са уведомили ответника, че поради продължителния срок на забавата и съобразно уговореното в чл.10 развалят договора и го канят да върне заплатената сума в размер на 77 888,45 лв и неустойка в размер на 2200 евро. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от страна на продавача е налице договорно неизпълнение да построи и предаде бъдещите вещи на купувача до настъпване падежа на задължението -31.12.2009 г.В този случай ищцата има право да развали договора и да получи обратно всички внесени по него суми.Независимо от това с клаузата на чл.10 изр.2 и 3 от предварителния договор страните са предвидили задължение за продавача да върне продажната цена в срок от 60 дни след датата на разваляне на договора, а купувача да върне обратно полученото право на строеж, като връщането на сумата и полученото с нотариалния акт право на строеж да стане едновременно.При това положение съдът е приел, че условие за да иска ищцата връщане на платената цена по предварителния договор е самата тя да върне прехвърленото й с нотариалния акт право на строеж.Приел е , че връщането на платената цена следва да се извърши едновременно с предявяването на иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба на правото на строеж, обективиран в нотариален акт № г.Такъв иск обаче не е предявен.Прехвърлянето на правото на строеж от продавача в полза на купувача е предвидено с предварителния договор и извършването му с нотариален акт № е в изпълнение на предварителния договор.Ето защо развалянето на договора поради виновно неизпълнение на продавача не може да се изчерпи само с изявление за разваляне на предварителния договор, но следва да бъде съпроводено и с разваляне по съдебен ред на оформения с нотариален акт договор за прехвърляне правото на строеж..Приобретателката по предварителния договор има интерес да иска връщане на заплатената цена като именно тя според съда следва да осигури едновременност при реституцията на полученото от всяка от страните.Или връщането на полученото от ищцата е условия за уважаване на претенцията й за реституиране на платената от нея цена.Такова действие ищцата не е предприела, поради което искът й по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е приет от въззивния съд за неоснователен и е отхвърлен. По касационните основания. По поставения процесуалноправен въпрос мотивите на въззивният съд противоречат на задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 от ГПК № 60 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012 г., IV г. о., ГК и решение № 66/12 г на Второ ГО на ВКС, съгласно които при постановяването на своето решение, въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения. При изграждане на фактическите и правни изводи трябва да изследва всички допустими и относимите към предмета на спора доказателства, събрани пред нея и пред първата инстанция; прави собствени заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото и по вътрешно убеждение, за да стигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, даден в посочената по-горе задължителна практика по основателността на касационнана жалба, настоящият състав намира следното : Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 което съставлява основание за отмяната му съгласно чл. 293, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК.При постановяването на своето решение, въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения. В случая, мотивите към въззивното решение не съдържат отговор на въпросите кое е точното изпълнение на задължението за връчане на получено с нотариален акт право на строеж-обратно прехвърляне с нотариален акт или предявяване на иск за разваляне на иск за разваляне на договора за първоначално прехвърляне и при отправена покана от длъжника до кредитора за изпълнение на задължението чрез прехвърляне с нотариален акт, съгласно чл.18 от ЗЗД и при неявяването на кредитора пред нотариус, налице ли е забава на кредитора.С необсъждането на доводите на жалбоподателя, въззивният съд не е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му дейност.С представения предварителен договор страните са уговорили при неизпълнение от страна на дружеството-ответник, същото да върне на ищцата получената продажна цена, а тя да да прехвърли обратно на продавача полученото от нея с нотариален акт право на строеж.Още с исковата молба Д. е заявила, че с нотариална покана от 15.11.2011 г е предложила изпълнение на задължението си към кредитора [фирма] , но негов представител не се е отзовал на поканата и не се е явил пред нотариуса за да му бъде продадено правото на строеж върху процесното жилище.Това е удостоверено с констативен протокол от 9.12.2011 г.Тези си твърдения и правни доводи ищцата е подържала по време на първоинстанционното и въззивно производство, поради което въззивният съд е бил длъжен да ги вземе предвид и обсъди в мотивите си.Като не е сторил това решаващият съд е постановил решение в противоречие с цитираната по горе задължителна съдебна практика и в противоречие със материалния закон по приложението на чл.90 от ЗЗД. Възражението за неизпълнен договор е общо средство за защита срещу насрещно изискуемо задължение от същото правно основание.То е способ за едновременно изпълнение, с което се цели осигуряване на реалното изпълнение на насрещното задължение по договора. Действително ищците не са предявили самостоятелен иск за разваляне на договора за прехвърлено право на строеж, но това не е било необходимо. Това е така поради обстоятелството, че по смисъла на чл.90 от ЗЗД купувачите могат да искат от продавача да изпълнят едновременно взаимните си задължения, произтичащи от сключения предварителен договор, а въззивният съд е следвало да уважи предявения иск постановявайки едновременност на изпълнението на двете насрещни задължения, които произтичат от едно и също правоотношение.Правният ефект на упражненото право по чл.90 ал.1 ЗЗД е равен на правото на задържане, поради което решаващият съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е постановил едновременност на изпълнението на ищците и ответника, с право на задържане до това изпълнение. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен при условие, че ищците изпълнят задължението си да прехвърлят на продавача-ответник правото на строеж, обективирано в нотариален акт № Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по касация дължи на касаторите направените разноски за трите инстанции, съгласно представения списък по чл.80 ал.1 от ГПК в размер на 2 661,44 лв. По горните съображения, Върховният касационен съд Четвърто гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 165 от 17.6.2013 г, постановено по гр.дело № 25182013 г на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Ж. Д. срещу [фирма] [населено място] иск по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД за сумата 66 572, 45 лв-подлежаща на връщане цена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.6.2007 г и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА [фирма] [населено място] на основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД да заплати на Г. Ж. Д. сумата 66 572, 45 лв-подлежаща на връщане цена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.6.2007 г ПРИ УСЛОВИЕ, че Г. Ж. Д. и Д. Д. Д. продадат на [фирма] правото на строеж върху апартамент № , находящ се на етаж , с обща площ 48, 82 кв.м, състоящ се от входно антре, баня-тоалет, една спалня, кухня-трапезария-дневна и един балкон при граници : ап.№ , асаньор, ап.№ , стълбищна площадка, [улица], заедно с принадлежащото му избено помещение № , находящо се в сутерена, с площ от 1, 63 кв.м при граници : изба № , изба № , избен коридор, както и 2, 0463 % представляващи 5, 84 кв.м идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху описаното място, закупено от тях по време на брака им и обективирано в нотариален акт № , т. ,рег.№ ,дело № на нотариус О. Ш. с район на действие В, вписан в регистрите на НК под № 147. ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК [фирма] [населено място] да заплати на Г. Ж. Д. направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 2 661,44 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.