О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №31 гр. София, 20 февруари 2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ частно наказателно дело № 143 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.44 ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 01.02.2017 г. по нчхд № 1518/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено съдебното производство, повдигнат е спор за подсъдност и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП в представеното писменото становище е посочил, че компетентен да разгледа делото е Районен съд - Плевен, който с оглед на разпоредбата на чл.43 т.1 от НПК се явявал най-подходящ, тъй като тъжителят и посочените от него свидетели живеят в гр. Плевен. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По частна тъжба на В. С. против М. П. е образувано нчхд № 31/2017 г. по описа на РС - Ловеч. С разпореждане № 81/18.01.2017 г. определеният съдия - докладчик е приел, че изложеното в тъжбата деяние, предмет на обвинението, е извършено с факта на публикуване на интервю в интернет сайт, чийто издател е със седалище и адрес на управление в гр. София, т.е. делото следвало да бъде разгледано и решено от компетентния за това Софийски районен съд, поради което съдебното производство е прекратено и делото му е изпратено по подсъдност. От своя страна съдията - докладчик от РС - София с разпореждането от 01.02.2017 г. е приел, че от спецификата на интернет като глобална информационна мрежа не следва задължително, че местонахождението на сървъра, който обслужва електронната страница, съвпада с мястото, където се намира седалището на издателя на сайта и е повдигнал спор за подсъдност. На първо място следва да се посочи, че в изразеното писмено становище на представителя на ВКП се наблюдава смесване на установените в процесуалния кодекс способи за промяна на местната подсъдност – искане по чл.43 от НПК и спор за подсъдност по чл.44 от НПК, какъвто се явява настоящият случай, т.е. предложеното от прокурора решение не съответства на така възникналия спор за подсъдност между двете първонистанционни съдилища. Прочитът на тъжбата сочи, че частният тъжител не е посочил ясно и конкретно мястото на извършване на инкриминираното деяние. Според описаната фактология не може да се установи къде инкриминираното разгласяване на позорни обстоятелства и преписаното престъпление е достигнало до знанието на тъжителя, а и до неограничен кръг лица, с оглед публикацията в интернет пространството. Същевременно с това изцяло неприложим се явява и възприетият от РС - Ловеч критерий, който е в противоречие с утвърждаващата се практика във ВКС /виж Опред № 59/09.06.2015 г. по чнд 559/2015 г. на ВКС, III н.о, Опред. № 10/26.01.2016 г. по чнд 15/2016 г. на ВКС, III н.о., Опред № 114/16.09.2016 г. по чнд 774/2016 г. на ВКС, I н.о./ относно местоизвършването на деяния свързани с разпространение на клеветнически твърдения чрез интернет. При това положение компетентен да разгледа делото се явява съдът, пред който е подадена тъжбата, т.е. РС - Ловеч. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА нчхд № 1518/2017 г. по описа на Районен съд - София за разглеждане от Районен съд - Ловеч. Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд - София за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: