1 Р Е Ш Е Н И Е № 706 София, 30.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември двехиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Ж. Декова О. Керелска при участието на секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1769/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Б. Д. чрез процесуален представител адвокат С. К. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав № 578/8.06.2009 г. по гр. д. № 1933/2008 г. С обжалваното решение е отменено изцяло решение на Софийски градски съд, ГК, 1 състав от 23.06.2008 г. по гр. д. № 3153/2007 г. и е постановено друго решение, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете на Д. Б. Д. против [заличено име на фирма], София за заплащане на сумата 5005.28 лв. частичен иск от 24005.28 лв., представляваща заплатена цена на гаражи по предварителен договор от 15.08.2002 г., за сумата 5005.28 лв. частичен иск от 24005.28 лв., представляваща дължима сума по раздел V.2 от договора и за сумата 317.18 лв., частичен иск от 4317.18 лв., представляваща неустойка по раздел Х от договора. С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. За ответника по касация [заличено име на фирма], гр. София не е изразено становище по жалбата. С определение № 1521/16.12.2009 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с Р. № 834/29.11.1991 г., постановено по гр. д. № 406/91 г., ВС, ІV г. о. по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно: исковата молба, с която ищецът претендира последици от разваляне на предварителен договор съдържа ли имплицитно волеизявление за разваляне на договора. Отговор на поставения въпрос: Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД „когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му”, а съгласно ал. 2 на същия текст „когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е поканен от кредитора”. За задължението за връщане на парична сума, която се дължи без основание или на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма определен срок. Следователно, за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде поканен. Отговорността на длъжника за неизпълнение съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД действително се поражда след изпращане на покана за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на подходящ срок договорът ще се счита за развален. Исковата молба, обаче, има значението на покана, при положение, че към момента на постановяване на решението правоотношенията между страните сочат на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор. Щом реално няма изпълнение, самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване препис от исковата молба. По основателността на касационната жалба: Въззивният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 15.08.2002 г. между ищеца в качеството на купувач и ответника в качеството на продавач е бил сключен предварителен договор за продажба на 2 бр. гаражи № 14 и № 15, находящи се на адрес: гр. София, ул. „П.. Д-р Д. А.” /стара ул. „П.”/, построени върху поземлен имот № ХХ-896, 897, кв. 36 по плана на гр. София, м. „К. село”, за сумата 12000 щ.д., която сума ищецът е изплатил изцяло в деня на сключване на договора /разписка от 15.08.2002 г., подписана от изпълнителния директор на ответника/. В раздел V, т. 2 от договора е уговорено, че ако по вина на продавача сделката не се осъществи то последният дължи на купувача двойния размер на платената цена. В раздел Х от договора е уговорено, че при виновно неизпълнение на договорните задължения неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 3000 щ.д., платими по фиксинга на Б. към датата на изискуемостта. С двустранно подписан анекс от 20.09.2002 г. номерацията на гаражите е променена съответно на № 19 и № 20. С т. ІІІ от договора продавачът е поел задължение в двумесечен срок от подписването му да снабди купувача с нотариален акт. С нотариална покана, връчена на 9.08.2007 г., ищецът е поканил ответника да му заплати пълния размер на претендираните суми в 7-дневен срок, но последният не е сторил това. При тези данни въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 15.08.2002 г. между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, в изпълнение на който договор ищецът-купувач е заплатил изцяло уговорената между страните цена на имотите в деня на сключване на договора. Безспорно е и че продажбата не е оформена по нотариален ред нито в уговорения с договора двумесечен срок от сключването му /до 15.10.2002 г./, нито към датата на подаване на исковата молба /15.08.2007 г./, нито към момента на постановяване на въззивното решение /8.06.2009 г./. От правна страна въззивният съд е приел следното: За да може да се претендира реституция на даденото по един договор заинтересованата страна следва да докаже, че договорът е развален. По делото не се твърди, че договорът е развален при условията на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД, поради което претенцията за връщане на платената по предварителния договор цена на гаражите на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е неоснователна. Претенцията за заплащане на двойния размер на платената цена ищецът е обосновал единствено с твърдението, че сделката не е оформена по нотариален ред по вина на ответника, тъй като последният не е собственик на гаражите. Тези твърдения, обаче, не са доказани, поради което не може да се приеме виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, а приетото от първоинстанционния съд, че ответникът е продал гаражите другиму е произволно. Неоснователна на посоченото по-горе основание е и претенцията за заплащане на неустойка по раздел Х от договора, тъй като същата е предвидена като санкция за неизправна страна. Решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Въззивният съд е констатирал, че между страните е сключен на 15.08.2002 г. предварителен договор за продажба на недвижими имоти, в изпълнение на който купувачът е заплатил изцяло уговорената цена на имотите в деня на сключване на договора; че продажбата не е оформена по нотариален ред нито в уговорения с договора двумесечен срок от сключването му-15.08.2002 г., нито до датата на подаване на исковата молба-15.08.2007 г., нито към датата на постановяване на решението-8.06.2009 г. От момента на получаване на исковата молба до приключване на устните състезания пред втората инстанция ответникът е имал възможност да изпълни задължението си по предварителния договор и да предложи на купувача да му прехвърли по нотариален ред процесните имоти. Бездействието му да изпълни това задължение в рамките на почти двегодишен срок от време има за последица разваляне на предварителния договор с обратна сила и е безспорно доказателство, че същият е неизправна страна по сключения договор. В трайно установената съдебна практика е прието, че исковата молба, с която се претендират по делото последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление за разваляне на договора. При това положение въззивното решение е неправилно и следва да се отмени и при условията на чл. 292, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд следва да се произнесе по същество на спора, като по изложените по-горе съображение уважи предявените искове, така както са предявени, поради което Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ-ри състав № 578/8.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1933/2008 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [заличено име на фирма], вписан по Търговския регистър на СГС, ФО по ф. д. № 15273/99 г., представлявано от изпълнителен директор С. П. Г., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ч. връх” № 73 да заплати на Д. Б. Д. ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: гр. София, кв. „Б. брези”, ул. „П.. д-р Д. А.” № 20 на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 5 005.28 лв., по предявен частичен иск при общ размер 24 005.28 лв., представляваща продажна цена на гаражи № 19 и № 20, находящи се в гр. София, ул. „П.. д-р Д. А.” /стара ул. „П.”/, построени върху поземлен имот № ХІІ-896, 897, кв. 36 по плана на гр. София, местност „К. село”, ведно със законна лихва върху сумата 5 005.28 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в Софийски градски съд /15.08.2007 г./ до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА [заличено име на фирма], гр. София, бул. „Ч. връх” № 73 да заплати на Д. Б. Д. на основание чл. V, т. 2 от сключения на 15.08.2002 г. предварителен договор сумата 5 005.28 лв., по предявен частичен иск с общ размер 24 005.28 лв., както и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД думата 317.18 лв., по предявен частичен иск с общ размер 4 317.18 лв., представляваща уговорена с предварителния договор от 15.08.2002 г. неустойка, ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от 15.08.2007 г. до окончателното им изплащане и сумата 904.11 лв. за направените по делото разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: