Ключови фрази
Договор за застраховка "Гражданска отговорност" * съпричиняване * обезщетение за имуществени вреди * намаляване на обезщетение поради съпричиняване

Гр

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 39

 

гр. София, 16.07.2010 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 551 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата Б. К. Г. от гр. С. чрез процесуалния й представител адв. Н третото лице помагач и ответник по обратния иск „Застрахователно акционерно дружество А. ” А. , гр. С. чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. К. срещу решение № 319 от 08.12.2008г. по в. гр. д. № 300/2008г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение. С обжалвания съдебен акт въззивният съд е обезсилил решение № 955 от 13.12.2007г. по гр. д. № 565/2006г. на Сливенски районен съд, ХІ гр. с. в частта, с която ЗПА. „А” е осъдено да заплати на Б. К. Г. лихва за забава върху сумата 1 803,76 лв. за периода от 21.12.2004г. до 02.05.2006г. като недопустимо, и е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт в останалата обжалвана част, с която Б. К. Г. е осъдена да заплати на С. Й. Г. сумата 1 803,76 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка с престираните грижи за болногледач от страна на негов низходящ за периода на лечението и възстановяването му от претърпения деликт на 21.12.2004г. в гр. С., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2004г. до окончателното изплащане на сумата, в полза на държавата държавна такса в размер 72,15 лв. и в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество А. ” А. , гр. С. е осъдено да заплати на Б. К. Г. сумата 1 803,76 лв. по договор за застраховка „Гражданска отговорност” след като същата изпълни постановеното решение по първоначалния иск срещу нея, както и деловодни разноски в размер 75,26 лв.

Касаторът Б. К. Г. от гр. С. прави оплакване, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Релевира доводи за неправилно присъждане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като ищецът не е претърпял такива, с оглед обстоятелството, че за него са се грижели негови близки, и не е доказано, че ищецът се е нуждаел от грижи поради настъпилото ПТП, нито периодът, за който се претендират вредите. Поддържа становище за необоснованост на извода за липса на съпричиняване, поради това, че съдът не е съобразил, че съпричиняването е установено от събраните доказателства. Излага доводи, че съдът е следвало да съобрази възрастта на ищеца и необходимостта от грижи и без да е претърпял ПТП. Касаторът моли решението да бъде отменено и предявеният иск срещу него да бъде отхвърлен изцяло, евентуално частично при отчитане на съпричиняване от страна на ищеца. Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски.

Касаторът „Застрахователно акционерно дружество А. ” А. , гр. С. релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Инвокира доводи, че в противоречие със събраните доказателства /свидетелски показания на В. С. / въззивният съд е направил извод за липса на съпричиняване от страна на ищеца. Касаторът моли решението да бъде постановено при отчитане факта на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

Ответникът С. Й. Г. от гр. С. ищец в първоинстанционното производство не изразява становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С определение № 676 от 27.10.2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на Сливенски районен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е решил релевантният за спора материалноправен въпрос относно отчитането на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Въззивният съд е приел, че на 21.12.2004г. в гр. С.. К. Г., управлявайки лек автомобил „А” с рег. № С* по непредпазливост е причинила ПТП и средна телесна повреда на ищеца С. Й. Г. , за което с влязло в сила решение № 726/2005г. по ЧНД № 1306/2005г. на Сливенски районен съд при условията на чл. 78а НК била освободена от наказателна отговорност и й било наложено административно наказание глоба. Решаващият съдебен съд е констатирал, че пострадалият с оглед уврежданията и възрастта си е бил в невъзможност да се грижи за себе си и пълните грижи за болногледач били престирани единствено от неговата дъщеря в продължение на 12 месеца, поради което е направил извод, че следва да се заплати обезщетение в размер 1 803,76 лв. – стойността на положените грижи, която би била заплатена, ако те са били положени от трето лице.

По отношение на направеното от третото лице помагач и ответник по обратния иск възражение за съпричиняване въззивната инстанция е приела, че няма съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като ищецът и свидетелката С в хипотезата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП са предприели пресичане, като са спазили правилата, определени в ал. 1, т. 1, 2 и 4. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че установеното от свидетелката С забавяне при пресичането, вследствие както на употребата на алкохол от пострадалия, така и от лошото време и възрастта му, не може да се определи като „ненужно”, а като закономерно. Въззивният съд е направил извод, че с оглед мястото на настъпване на сблъсъка и по-бавното движение на пешеходците времето за възприемането им от страна на ответницата – водач на МПС е било по-дълго и щом не ги е възприела своевременно, то нейната скорост на движение е била по-голяма от максимално допустимата.

Решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Решаващият съдебен състав не е съобразил установеното от разпитаната във въззивното производство свидетелка В обстоятелство, че двамата с ищеца С. Г. са пресичали не на обозначеното място, въпреки че на около 10 м. е имало две пешеходни пътеки, както и че свидетелката е държала ищеца с дясната си ръка, лекият автомобил е дошъл от страната на ищеца и двамата не са го забелязали. При тези данни въззивният съд е следвало да приеме, че вина за настъпване на пътно-транспортното произшествие има освен ответницата по иска, която като участник в движението в конкретна пътна обстановка и водач на управляваното от нея МПС е управлявала автомобила при нарушение на чл. 20 ЗДвП, също и пострадалият С. Й. Г. , който при конкретна пътна обстановка с ограничена видимост, валящ сняг и вечер е пресичал пътното платно на необозначено за пешеходци място, извън пешеходната пътека, без да прецени разстоянието до приближаващия се лек автомобил и скоростта му на движение. Ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 113, т. 1 и 2 ЗДвП /ред. към 21.12.2004г., преди изменението с ДВ, бр. 51/2007г./, съгласно която, когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни, ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват /т. 1/ и преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение /т. 2/. Предвид фактическата обстановка и поведението на пострадалия ищец, приносът на последния за вредоносния резултат следва да се определи в размер 1/3 за него и 2/3 за ответницата – касатор. Когато увреденото лице допринесе за настъпване на вредите, приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като дължимото на това лице обезщетение подлежи на намаляване съобразно приетия процент на съпричиняване. Като не се е съобразил с посочената правна норма, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение.

Неоснователен е доводът на касатора Б. Г. за неправилно присъждане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като ищецът не бил претърпял такива, с оглед обстоятелството, че за него се грижели негови близки, и не било доказано, че ищецът се нуждаел от грижи поради настъпилото ПТП, нито периодът, за който се претендират вредите. Въззивният съд е обсъдил в тяхната взаимовръзка всички събрани относими и допустими доказателства и въз основа на тях обосновано е приел, че пострадалият, с оглед уврежданията в резултат на настъпилото ПТП и възрастта си e бил в невъзможност да се грижи за себе си, като пълните грижи за болногледач са били престирани от дъщеря му в продължение над 12 месеца, първоначално в болница, а след това и в домашна обстановка. За основателността на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на причиненото от касатора – ответник ПТП е без значение дали грижите за ищеца са полагани от негови близки или специално ангажиран личен асистент.

Въз основа на изложените съображения, предвид приетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат, от определеното от съдилищата обезщетение за имуществени вреди в размер 1 803,76 лв. трябва да се приспадне 1/3 или сумата 601,25 лв. по всеки от предявените искове /основен и обратен/. Следователно решението на Сливенски окръжен съд и Сливенски районен съд трябва да се отменят в осъдителната част за сумата над 1 202,51 лв. до 1 803,76 лв. по всеки иск, в частта, с която Б. К. Г. е осъдена да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса над 50 лв. до 72,15 лв. и „Застрахователно акционерно дружество А. ” А. , гр. С. е осъдено да заплати на Б. К. Г. деловодни разноски над 50 лв. до 72,15 лв. Вместо това трябва да се постанови друго решение по спора, с което предявените от С. Й. Г. срещу Б. К. Г. и от Б. К. Г. срещу „Застрахователно акционерно дружество А. ” А. искове се отхвърлят за разликата над 1 202,51 лв. до 1 803,76 лв., всеки един от тях, като неоснователни. В останалата обжалвана част решението на Сливенски окръжен съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответницата – касатор сумата 183,56 лв. – разноски за всички съдебни производства, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 319 от 08.12.2008г. по в. гр. д. № 300/2008г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение и решение № 955 от 13.12.2007г. по гр. д. № 565/2006г. на Сливенски районен съд, ХІ гр. с. в частта, с която Б. К. Г. е осъдена да заплати на С. Й. Г. сумата над 1 202,51 лв. до 1 803,76 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка с престираните грижи за болногледач от страна на негов низходящ за периода на лечението и възстановяването му от претърпения деликт на 21.12.2004г. в гр. С., ведно със законната лихва върху тази част, считано от 21.12.2004г. до окончателното изплащане на сумата, в полза на държавата държавна такса в размер над 50 лв. до 72,15 лв. и в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество А. ” А. , гр. С. е осъдено да заплати на Б. К. Г. сумата над 1 202,51 лв. до 1 803,76 лв. по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и деловодни разноски в размер над 50 лв. до 75,26 лв. и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Й. Г. от гр. С. срещу Б. К. Г. от гр. С. иск за разликата над 1 202,51 лв. до 1 803,76 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка с престираните грижи за болногледач от страна на негов низходящ за периода на лечението и възстановяването му от претърпения деликт на 21.12.2004г. в гр. С., със законната лихва за забава върху тази част, считано от 21.12.2004г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. К. Г. от гр. С. срещу Сливен „Застрахователно акционерно дружество А. ” А. , гр. С. иск за разликата над 1 202,51 лв. до 1 803,76 лв.– обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за репариране на имуществени вреди от непозволено увреждане на 21.12.2004г., със законната лихва за забава върху тази част, считано от 21.12.2004г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОСЪЖДА С. Й. Г. от гр. С., вилна зона Зарево – Изгрев, вила № 90 да заплати на Б. К. Г. от гр. С., бул. „Г. Данчев” № 63 на основание чл. 78 ГПК сумата 183,56 лв. /сто осемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/ – разноски за всички съдебни производства.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 319 от 08.12.2008г. по в. гр. д. № 300/2008г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.