Р Е Ш Е Н И Е   № 171   София, 09 април 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на .....двадесет и седми март....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :РУМЕН НЕНКОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието на прокурора …..СТЕФКА БУМБАЛОВА............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 114 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е образувано по искане на осъдения В. С. Ю. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на определение № 356/ 30.09.2008 г. на Районен съд гр. К.. В искането се сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като неоснователно е приведено в изпълнение наказанието по присъда по нохд № 390/92 г. на РС гр. Р. и не е зачетено предварителното му задържане по присъда по нохд № 4/ 2008 г. на РС гр. К.. В съдебно заседание служебният защитник поддържа искането. Развива съображения, че определението е незаконосъобразно, защото не са групирани всички присъди, за които са налице основанията по чл.25 вр. чл.23 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлото в сила определение, установи следното:   С атакуваното определение Районният съд в гр. К., на основание чл.25 вр. чл.23 НК е определил общо наказание от четири години лишаване от свобода- най-тежкото измежду наложените по нохд №№ 162/2006 г., 4/2008 г., 153/2008 г. на РС гр. К. и № 2267/2006 г. на РС гр. Р.. На осн. чл.25 ал.2 НК приспаднал от общото наказание изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по всяка от присъдите. На осн. чл.59 ал.1 НК зачел предварителното задържане по нохд № 4/ 2008 г. на РС гр. К. за периода 08.03.1996 г. до 19.11.1997 г. На осн. чл.68 ал.1 НК привел в изпълнение наказанието от две години лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 390/1992 г. на РС Русе, като зачел изцяло изтърпяването му.   Искането е неоснователно. Оплакването на осъдения е лишено от фактическо основание. Видно от съдържанието на атакувания съдебен акт, съдът е зачел предварителното му задържане по нохд № 4/ 2008 г., считано от 08.03.1996 г. до 19.11.1997 г. Привел е в изпълнение наказанието две години лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 390/92 г., защото изпълнителното деяние на престъплението, предмет на осъждането му по нохд № 4/08 г. е извършено в срока на условното осъждане по първата присъда. В същото време е приспаднал като изцяло изтърпяна тази присъда, поради което липсва основание за извод, че ще търпи два пъти едно и също наказание. При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. Ю. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на определение № 356/ 30.09.2008 г. по нчд № 284/08 г. на Районен съд гр. К..       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: