1 Р Е Ш Е Н И Е № 246 ГР.С., 08.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 18 септември през 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1625/11 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №4197/11 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, след констатацията, че по процесуалните въпроси: кога първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове и налице ли е такова произнасяне в случая и за правомощията на въззивната инстанция, ако е налице или ако не е налице такова произнасяне, въззивното решение противоречи на практика на ВКС по чл.290 от ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното, с което са уважени исковете на касаторката срещу ответника по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ за отмяна на уволнението й, извършено със заповед №26/11.09.09 г. Делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед №14/11.09.09 г. Прието е, че предмет на иска по чл.344, ал.1 от КТ не е законосъобразността на прекратяването на тр. правоотношение изобщо, а само на извършеното с конкретен акт и на конкретно основание. В случая ищцата е посочила, че оспорва уволнението със заповед №14/09 г. Първоинстанционният съд е преценил законосъобразността на друго уволнително основание като е приел, че с него е прекратено тр. правоотношение между страните. Така се е произнесъл по непредявени искове, тъй като изследването на друго волеизявление на работодателя за прекратяване на тр. правоотношение, чиято законност не е била въведена от ищцата като предмет на делото има място само при преценката доколко атакуваното волеизявление е произвело прекратително действие, но няма място в диспозитива на съдебния акт. В исковата молба ищцата е посочила, че тр. й правоотношение с ответника е прекратено със заповед №14/11.09.09 г. за дисциплинарно уволнение, връчена й на 1.10.09 г. Поискала е да се отмени заповед за дисциплинарното й уволнение №14/11.09.09 г. и заповед №26/11.09.09 г./за последната е и уточнението към исковата молба/ на управителя на ответното дружество, като уволнението се обяви за незаконосъобразно със следващите от това последици. В отговора на ответника се сочи, че тр. правоотношение с ищцата е прекратено със заповед №26/11.09.09 г., на осн. чл.326, ал.1 от КТ по нейна молба с характер на предизвестие. В доклада на първоинстанционния съд / както и във влязлата в сила част от решението на въззивния съд по иска с пр. осн. чл.224 от КТ/ прекратяването на тр. правоотношение между страните е прието за безспорно. Спорни според доклада са фактите – материалноправни основания за процесното уволнение, и с коя заповед е прекратено то /според поправката на доклада в първото по делото заседание/. В първоинстанционното решение е прието, че тр. правоотношение с ищцата е прекратено със заповед №26/11.09.09 г., но прекратяването е незаконосъобразно и отменено със следващите от това последици. В цитираните при допускане на обжалването решения на ВКС е прието че съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание; предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Т. право се индивидуализира чрез правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и петитума на иска, по тях ответникът организира защитата си и съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото, както той е заявен от ищеца/ Р. по гр.д. №127/10 г. на четвърто г.о./. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск – ППВС №1/85 г.. Това разрешение е в пълно съответствие и с текста на чл. 270, ал. 3 ГПК- р. по гр.д. №870/10 г. и по гр.д. №931/09 г. на четвърто г.о.. В чл.270 ал.3 ГПК са разгледани различни хипотези на недопустимост на решенията, поради което и правните последици от констатацията на тази недопустимост от въззивния съд са различни. В първия случай, хипотезата може да бъде свързана с нарушение от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.130 ГПК – разглеждане и произнасяне по същество по недопустим иск. В този случай, произнасянето на въззивния съд до голяма степен замества проверката по чл.130 ГПК, която е следвало да извърши първоинстанционния. С въззивния акт се констатира нарушението, обезсилва се постановеното по съществото на спора и се прекратява производството по недопустимия иск. Това се прилага и когато е надхвърлен обхвата на търсената от ищеца защита – произнасяне plus petitum. Във втория случай, първоинстанционният съд е сезиран с допустим иск, но в отклонение от диспозитивното начало и при неправилна преценка на правната му квалификация, първоинстанционният съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото. В този случай, след констатирането от въззивния съд на недопустимостта на произнасяне и обезсилване на първоинстанционния акт, делото се връща за ново разглеждане и произнасяне по действително предявения иск / р. по т.д.№927/10 г. на първо т.о./. Ако съдът се е произнесъл по спорния предмет, решението му не е недопустимо, дори ако дадената квалификация на иска е невярна и въззивният съд няма правомощието по чл.270, ал.3 от ГПК – р. по гр.д. №931/09 г. на четвърто г.о. В съответствие с тази практика ВКС постановява решението си по настоящото дело – чл.291,т.1 от ГПК. Касационната жалба е основателна: Работникът разполага с правна възможност да иска отмяна на уволнението с иска по чл.344 ал.1, т.1 КТ. Този иск е един и включва всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество./р. по гр.д. №278/10 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1184/10 г. на трето г.о./. Работникът моли да бъде отменено уволнението му, излагайки фактите и обстоятелствата, при които е прекратен трудовият договор. Предмет на иска е законността на уволнението, а кой е подлежащият на отмяна акт, породил правни последици е от компетентност на съда, по който въпрос съдът се произнася по същество на спора / р. по гр.д. №1043/11 г. на четвърто г.о./. При конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано./ р. по гр.д. №832/10 г. на трето г.о./ По делото е безспорно, че тр. правоотношение между страните е прекратено, ищцата оспорва уволнението като незаконно и иска отмяната му. Спори се за прекратителното основание и момента, в който е настъпило то и този спорен предмет е определен в доклада на първоинстанционнния съд, съответно на твърденията на страните / р. по гр.д. №56/10 г. на четвърто г.о. на ВКС/. В обхвата на искането и съответно – на произнасянето за законността на уволнението е и заповед №26/09 г., която според първоинст. съд е произвелата прекратително действие. Или първоинстанционният съд не се е произнесъл вън от спора, очертан с исковата молба, уточнението й и отговора на ответника, който съдът е определил предметно с доклада по чл.146 от ГПК. Затова изводът на въззивния съд, че първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск е формиран при съществено нарушение на процесуалния закон / без да са налице предпоставките на чл.270, ал.3, пр.3 от ГПК/. Обжалваното решение е неправилно, следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №4197/11 г. от 18.07.11 г. в обжалваната част, с която е обезсилено първоинстанционното решение по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 от КТ и делото е върнато за ново първоинстанционно разглеждане. Връща делото на ГС- С. за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: