Р Е Ш Е Н И Е                                   № 635     София, 13 януари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на  две хиляди и осма година, в състав:                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                                                                 БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                                                        при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 686 по описа за 2008 година.   С присъда по нохд № 45/06 г. Военният съд-гр. Плевен признал подсъдимия К. П. К. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.131 ал.1 т.2 във вр.с чл.128 ал.1 и 2 НК и отхвърлил предявения срещу него от П. Г. П. граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. По протест на прокурор от военно-окръжна прокуратура-гр. Плевен с решение по внохд № 45/07 г. Военно-апелативния съд на РБ отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. С присъда по нохд № 28/07 г. ВС-гр. Плевен осъдил подсъдимия на основание чл.131 ал.1 т.2 във вр.с чл.128 ал.1 и 2 и чл.54 НК на 3 години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 5 години, както и да заплати на наследниците на пострадалия П. П. – Ц. П. Г. и Г. П. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, като до пълно предявения размер гражданският иск е отхвърлен като недоказан. По жалба на подс. К. с решение № 87 от 30.09.2008 г. по внохд № 71/08 г. ВАС потвърдил присъдата. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия. Претендира се наличието на всички основания по чл.348 ал.1 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбата се поддържа, представят се писмени бележки и алтернативно се иска оправдаване. Частният обвинител и гражданска ищца Г. Г. е депозирала писмено възражение срещу подадената касационна жалба, която преценява като неоснователна. Същата не взема участие в касационното производство. Частният обвинител и граждански ищец Ц. Г. също не взема участие в настоящото производство. Прокурорът намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Изводимо от съображенията, изложени в жалбата и писмените бележки, незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието се претендират като последица от допуснатите от съда по същество съществени нарушения на процесуални правила. Всички съображения са на плоскостта на чл.348 ал.1 т.2 НПК. Възразява се, че съдът не е могъл да приобщи по реда на чл.281 НПК показанията на св. П.П. , Н. Г. , П. Ц. и Г. Г. , дадени от тях при първото разглеждане на делото от ПВС, още по-малко да се позовава на тях, т.к. състава на последния е бил предубеден. Същото възражение е получило отговор от въззивната инстанция – л.6 от мотивите, като изложените там съображения на ВАС се игнорират от жалбоподателя, респ. не се оспорват. С тях обаче, ВКС няма как да не се съгласи. Първият въззивен състав е упражнил правомощията си по чл.334 т.1 НПК, т.к. е установил фактическа липса на мотиви (виж л.3), поради отсъствието на фактически изводи, не обсъждането на всички събрани по делото доказателства по очертания от закона начин – поотделно и във връзка помежду им и защото част от елементите на доказателствената съвкупност са игнорирани, друга - оценявани превратно, а противоречивите - не са обсъдени. Дори, разширително да се тълкува посоченото решение, поначало недопустимо, основанието по чл.348 ал.3 т.3 във вр.с чл.29 ал.2 НПК, не е пречка (при повторното разглеждане на делото), за събиране на доказателства по реда на чл.281 НПК. Правилата по чл.29 НПК гарантират решаване на делото от безпристрастен и незаинтересован съд, пряко свързано с изграждане на вътрешното убеждение в съответствие с изискванията по чл.14 ал.1 НПК, а не с процесуалната дейност на съда, стояща вън от този процес, каквато е дейността по събиране на доказателства. Възразява се, че неправилно са прочетени показанията на пострадалия, дадени от него на досъдебното производство. Жалбоподателят не се ангажира с основанията, предопределили така направеното възражение, което го очертава като декларативно. Видно от съдебния протокол, показанията на св. П са прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК, т.к. надлежно е установено, че същият е починал. При това правилно са приобщени показанията му от досъдебното производство, депозирани пред съдия, както и тези пред предходния първоинстанционен състав на съда. Възразява се срещу оценката на показанията на свидетелите-родственици на пострадалия, като се акцентира на това, че те съобщават факти, станали им известни от разговори с последния. Нормата на чл.117 НПК ясно очертава фактите, които могат да бъдат установявани със свидетелски показания, като е необходимо само те лично да са възприети от свидетеля и да допринасят за разкриване на обективната истина. Лично възприетите от свидетеля, в резултат на проведени разговори с пострадалия, факти от значение за правилното решаване на делото, не стоят вън от кръга по чл.117 НПК. Друг е въпросът за оценката им. Възразява се, че съдът е игнорирал показанията на св. П. И. , Д. И. , И. И. , М. и Ф. , както и тези на Ц. Г. и М. Г. , което не намира опора в данните по делото, т.к. същите показания са анализирани от решаващия съд. Друг е въпросът, дали тъкмо въз основа на тях, съдът е направил изводите си по фактите и дали същите показания се явяват пречка за направените такива. Обстоятелството, че някои от свидетелите не са били очевидци на инцидента, респ. че не са възприели една или друга негова част, доколкото той е бил в развитие, съвсем не означава, че са събрани доказателства за липсата на удар в областта на корема на пострадалия. Възразява се също, че съдът е игнорирал състоянието на св. П според жалбоподателя, тежка степен на алкохолно опиване. Данни за такова състояние на пострадалия П. , не са събрани по делото, поради което и няма как да се претендира, то да е пренебрегнато от съда по същество при оценката на показанията на св. П. Възразява се, че от медицинската документация не следва еднозначен отговор дали е причинена травма на далака и ако има такава кога е причинена тя и от кого. Все в същата посока се претендира да е налице противоречие в медицинските документи, както и игнориране на редица обстоятелства, според защитата на подсъдимия от значение за правилното решаване на делото: неучастието в състава на съдебно медицинската експертиза на експерт - коремен хирург; данните относно предходен инцидент между пострадалия и св. Н. Г. ; обстоятелствата, че при приемане в болничното заведение, в медицинската документация е отразено, че далакът е без особености, а при рентгенографското изследване на 01.02.2006 не са намерени сенки от течност в стомаха, което „би навело на извод, че далакът е с травма”; не е изяснено и защо при ехографското изследване от същата дата далакът на пострадалия също е без особености. Така направените възражения са неоснователни. По делото категорично е установено, че на 01.02.2006 г. в 20.10 часа пострадалият е приет в спешното отделение, като в 22.00 часа е извършена операция, при която е отрязана слезката му - поради състоянието, в което е установена – разкъсана, с излив на кръв около 1 литър. Предхождащите оперативната намеса предварителни изследвания (на които се акцентира), както и резултатите от тях, очевидно са били опровергани при спешната оперативна намеса, животоспасяваща за пострадалия. Поради какви причини същите изследвания са дали резултатите, за които стана дума, са обстоятелства, които стоят вън от въпросите по чл.102 НПК и изясняването им не допринася за разкриване на обективната истина относно констатираното при операцията състояние на слезката на пострадалия и други увреждания в прилежащата област, както и излива на кръв. Въззивната инстанция е назначила и приела тричленна съдебно медицинска експертиза, като състава на същата и изводите й не са оспорени от страните. Писменото становище и поддържаното в хода на съдебното следствие такова от експертите, не дава основание да се приеме, че заключението им е непълно, неясно, необосновано, както и, че е налице съмнение в неговата правилност. Още по-малко са налице данни за отсъствието на компетентност от страна на експертите. Възразява се, че съдът не е допуснал до разпит поискан от подсъдимия свидетел. Не се сочи кой съд е направил отказа, нито пък за кой свидетел става дума. При разглеждане на делото са удовлетворени всички доказателствени искания, направени от подсъдимия, в това число са допуснати до разпит свидетелите Г. Г. , П. И. Ц. и С. Г. М. Изложените дотук съображения налагат извод, че претендираните от подсъдимия нарушения на процесуални правила, не са допуснати. Отсъствието на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК определя рамките на проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание,а именно – фактическите положения, приети за установени от въззивната инстанция. При последните, като е установил признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.131 ал.1 т.2 във вр.с чл.128 ал.1 и 2 НК, съдът по същество е имал основание да потвърди проверявания от него осъдителен съдебен акт. Наложеното наказание по вид и размер не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК и като такова е справедливо. Не се установява наличието на която й да било от предпоставките на чл.55 НК, поради което наказанието правилно е било индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. От друга страна, като е установил, че за поправянето на подс. К. и за постигане целите на наказанието, не е наложително ефективното му изтърпяване решаващия съд правилно е ползвал възможността по чл.66 НК. Оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен и в гражданско осъдителната част, като при определяне на дължимото, за причинените неимуществени вреди, обезщетение, съдът е съобразил всички обстоятелства, от значение за това, както и съобразил изискванията на чл.52 ЗЗД. Водим от горното на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 от 30.09.2008 г. постановено по внохд № 71/08 г. на Военно апелативния съд на Република България.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: