Ключови фрази


Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60840

София, 20.12. 2021 година



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 06.10.2021 г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 248 /2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Д. срещу решение № 12068 /08.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2613 /2019 г. на Софийски апелативен съд, с което 1) е потвърдено решение на Софийски градски съд № 7761 / 11.12.2018 г. по гр.д. № 16214 /2015 г., с което са отхвърлени като неоснователни исковете на Е. Д. Д. срещу Е. И. Л. за обявяване за нищожен на сключения между Е. И. Л. и Х. И. Б. договор за покупко-продажба на апартамент в София поради липса на основание и липса на предмет и с което 2) въззивният съд е отхвърлил исковете на Е. Д. Д. срещу Е. И. Л. за обявяване за нищожен на сключения между Е. И. Л. и Х. И. Б. договор за покупко-продажба на апартамент в София поради привидност и нарушаване на добрите нрави.

Ответникът Е. И. Л. не е подала писмен отговор на касационната жалба.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице, което има право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Със свое определение от 06.09.2020 г. (л.36) въззивният съд по довод за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение е констатирал, че ищецът своевременно – преди първото по делото съдебно заседание е поискал добавяне на нови основания на иска – поради привидност и поради противоречие с добрите нрави, което е една от формите за изменение на иска (ТР № 1 /2000 г.), което обуславя допустимост на исканото изменение и препис от молбата е връчен своевременно на ответника в първото по делото заседание, видно от протокола. Въззивният съд е приел, че предпоставките на чл.214 ГПК са налице и е допуснал изменение на иска чрез добавяне на нови основания за нищожност на правната сделка – поради привидност и поради противоречие с добрите нрави.

С решението въззивният съд, след като е изложил мотиви за неоснователност на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, се е произнесъл и по добавените две нови основания за нищожност, по които няма произнасяне от първоинстанционния съд, като е отхвърлил иска за нищожност на тези основания.

По двете основания, по които се е произнесъл първоинстанционният съд - липса на основание и липса на предмет, въззивният съд е приел следното:

Уговорката за заплащане на част от продажната цена – 24 000 лева от общата цена 47 000 лева в 40-дневен срок от сключването на договора във формата на нотариален акт не осъществява нито едно от двете наведени основания за нищожност.

Въззивният съд е разяснил, че към момента на пораждане на продажбеното отношение е съществувал възможен предмет – годен за продажба имот, отговарящ на действащите строителни правила и норми. По делото няма твърдения, нито данни, обосноваващи фактическа или правна невъзможност, която е налице, когато предметът е фактически или правно невъзможен към момента на постигане на съгласието. В този смисъл са дадените в ТР № 3 /18.06.2018 г. по т.д. № 3 /2014 г. на ОСГК на ВКС разяснения. Твърдяната невъзможност е по отношение на договорното неизпълнение на парична престация, което е неотносимо към разглежданите основания за нищожност. Плащането на цената е въпрос на изпълнение на сделката, а не на действителността и. За пълнота въззивният съд е отбелязал, че по делото е доказано цената по договора е изплатена.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда въпроси, за които твърди, че са обусловили въззивното решение и осъществяват основания за допускане на касационно обжалване:

Във връзка с довод за евентуална недопустимост жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос:

Процесуално допустимо ли е въззивно решение в частта, с която след допуснато от въззивния съд изменение на иска за недействителност на правна сделка чрез добавяне на основания за нищожност поради установено от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение на правилото на чл.214 ГПК, въззивният съд е разгледал за първи път евентуалния иск на новите основания, по които липсва произнасяне от първоинстанционния съд в мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение?

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в тази част, предвид вероятността то да е недопустимо в тази част, като постановено по основания на иска, по които няма произнасяне от първоинстанционния съд.

Във връзка с доводи за неправилност на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иска за нищожност на основание липса на основание и липса на предмет, жалбоподателят извежда въпроси, за които твърди, че са налице основания по чл.280,ал.1,т.1, а по втория и по т.3 ГПК:

С оглед вложения смисъл в разпоредбите на чл.235,ал.2, чл.236,ал.2 и чл.12 ГПК следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, от значение за спорното право?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика на ВКС въззивният съд е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя, които са от значение за спора и е изложил мотиви за тяхната неоснователност.

Какво представлява уговореният между страните по сделката срок за изпълнение на задълженията на купувача по договора за покупко-продажба на недвижим имот и дали той представлява част от нейния предмет по смисъла на чл.26,ал.2,предл.1 ЗЗД или представлява част от нейното основание по смисъла на чл.26,ал.2,предл.4 ЗЗД?

Въпросът дали уговореният между страните по сделката срок за изпълнение на задължението на купувача по договора за покупко-продажба на недвижим имот за заплащане на цената представлява част от нейния предмет или от нейното основание също е обуславящ. Но и той не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС, че уговореният срок не е нито част от предмета – вещта, нито част от основанието – възмездно придобиване на едно право (право на собственост или друго вещно право).

Въпросът е изяснен например в решение № 31 /01.03.2018 г. по гр.д. № 1532 /2017 г. на ВКС, II г.о., с което е прието следното: Липсата на основание, водещо до нищожност на правните сделки с оглед нормата на чл.26,ал.2,изр.1, предл.4 ЗЗД, е налице само при каузалните сделки. В правната теория основанието на сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката. Основанието на всички договори за покупко-продажба е придобиването на едно право. Дали договорът е породил вещнопрехвърлителен ефект /с оглед на това дали прехвърлителят е бил собственик на вещта/ и дали приобретателят е заплатил договорената цена, е относимо към изпълнението на договорните задължения, а не към наличие на основание на договора. Следователно факта дали плащането е извършено по време и по начин, различен от описания в нотариалния акт или не е извършено изобщо сам по себе си е неотносим при преценка наличието на основание на сключен договор за покупко-продажба.

Не е налице противоречие с приетото в посоченото решение № 132 / 28.01.2015 г. по т.д. № 1846 /2013 г. на I т.о. на ВКС, в което както твърди и самият жалбоподател въпросът е обсъждан във връзка с договорите за дружество, за наем, за доставка и за изработка в строителството и не е обсъждан във връзка с договора за покупко-продажба на недвижим имот.

Поради това, че по правния въпрос има установена практика, с която въззивният съд се е съобразил, и тъй като жалбоподателят не обосновава допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така както е прието с т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС – не сочи съдебна практика, за която да обосновава, че е създадена поради неточно тълкуване, нито изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването на съдебна практика, нито обосновава наличието на непълнота, неяснота или противоречивост на закона и необходимост от създаването на съдебна практика по прилагането им, не са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 за допускане на касационно обжалване по този въпрос.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която с него е потвърдено първоинстанционното решение.

Жалбоподателят следва да представи доказателства, че е платил по сметка на ВКС държавна такса в размер на 211.71 лева за разглеждане на касационната му жалба.

Воден от изложеното, съдът


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12068 /08.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2613 /2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която въззивният съд е отхвърлил исковете на Е. Д. Д. срещу Е. И. Л. за обявяване за нищожен на сключения между Е. И. Л. и Х. И. Б. договор за покупко-продажба на апартамент в София поради привидност и нарушаване на добрите нрави.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12068 /08.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2613 /2019 г. на Софийски апелативен съд в останалата част.

Указва и дава възможност на Е. Д. Д. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 211.71 лева (двеста и единадесет лева и 71 ст.), като му указва, че в случай, че в определения срок не представи доказателства за заплащане на държавната такса, производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това без държавната такса да е платена.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.