4 Р Е Ш Е Н И Е № 194 София, 06 ноември 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 866 по описа за 2019 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и по жалба на частния обвинител Х. Т. Б. против нова присъда, постановена по внохд № 4581/18 г. на Софийския градски съд. Депозирани са допълнителни съображения към протеста и жалбата. Възразява се наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и са иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС протестът се поддържа от прокурора при Върховната касационна прокуратура. Частният обвинител, редовно призован, не се явява, повереникът му – адв.В. А., поддържа жалбата и счита протеста за основателен. Подсъдимите Е. С. В. и Ц. Р. В. и защитата им – адв.А. В., изразяват становище за неоснователност на подадените протест и жалба. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 16492/16 г. Софийският районен съд осъдил подсъдимите Е. В. и Ц. В. на основание чл.144, ал.3, във връзка с чл.20, ал.2, чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК на наказания пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от по 10 месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от по 10 месеца. В тежест на подсъдимите били възложени направените по делото разноски. По внохд № 4581/18 г., образувано по жалба на подсъдимите, СГС отменил изцяло присъдата на СРС и вместо нея на 14.12.2018 г. постановил нова присъда под № 274, с която оправдал подсъдимите Е. В. и Ц. В. по предявените им обвинения по чл.144, ал.3, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК и постановил деловодните разноски да останат за сметка на държавата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Протестът и жалбата са неоснователни. В протеста и жалбата не са изложени данни в подкрепа на ангажираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Наличието му се поддържа като последица от допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, от кръга на очертаните в чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В подкрепа на последно посоченото основание са наведени сходни данни от прокурора и частния обвинител и това позволява едновременното разглеждане на протеста и жалбата, с едно изключение, за което ще стане дума най-напред, защото евентуалната основателност на същото предопределя изхода на делото в настоящата инстанция. Жалбоподателят Б. претендира да са нарушени правилата на чл.300 и 310 от НПК, тъй като липсва съдебно съвещание преди постановяване на оспорената присъда. Твърди се, че съдът е заявил, че се оттегля на съвещание, а това не се е случило и той веднага е прочел присъдата. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че постановяването на присъдата и публичното й обявяване са самостоятелни задължителни етапи от стадия на съдебното заседание. При това обявяването на присъдата обезателно се предхожда от тайно съвещание, което обстоятелство трябва да бъде отразено в съдебния протокол от съответното открито съдебно заседание. Процесуалните действия по оттеглянето на съда на съвещание са с фундаментално значение за законосъобразното развитие на процеса, тъй като по време на тайното съвещание се постановява присъдата – решават се въпросите по чл.301, ал.1 и 2 от НПК, изготвя се и се подписва диспозитива на съдебния акт. Пропускането на етапа на тайното съвещание винаги изцяло опорочава съдебния акт и представлява съществено нарушение на процесуални правила от категорията на абсолютните по чл.348, ал.3, т.т.2-4 от НПК. В протокола от съдебното заседание от 14.11.2018 г. (л.119-121) са налице констатации относно обстоятелствата по чл.300 и чл.310 от НПК – че след изслушване на последната дума на двете подсъдими, съдът се е оттеглил на съвещание за постановяване на присъдата и последваща, че е обявил същата. Известно е, че съдебното следствие се ръководи от председателя на състава, така, че да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като в съдебния протокол освен данните по чл.129, ал.1 от НПК се посочват всички обстоятелства по чл.310, ал.1 от НПК, в това число всички разпореждания на председателя и определения на съда. Гаранция за изпълнението на предвидените в НПК изисквания към протокола от съдебното заседание е възможността на страните в три дневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения към него. Ако това не е сторено приема се, че всички действия извършени в съдебното заседание са правилно отразени и съгласно чл.131 от НПК протоколът е доказателствено средство, относно извършените действия, реда по който са извършени, съответно събраните доказателства. По настоящото дело не се установява жалбоподателят и/или повереникът му да са се възползвали от възможността по чл.312 от НПК, не са поискали поправка и/или допълнение към коментирания протокол, поради което той е доказателствено средство за извършените в същото съдебно заседание действия и реда по който са извършени, очертани вече по-горе. При тези съображения ВКС намери, че това възражение на частния обвинител е неоснователно, защото не намира опора в данните по делото. Както се спомена, в протеста и жалбата се заявяват нарушения на процесуалните правила, в която насока са изложени следните данни: липсват мотиви, защото съдът не е изложил съображения за това, защо не дава вяра на пострадалия Б. и редица свидетели – М.Ф., З.З. и Р.С.; не е изложил съображения защо кредитира с доверие обясненията на подсъдимите; липсват такива и за причините, поради които съдът не е възприел положително заключението по съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, надлежно приета от първостепенния съд; твърди се, че съдът е анализирал обстоятелства ирелевантни за делото и превратно е тълкувал факта, че пострадалият е подал жалба близо два месеца след извършване на твърдяните деяния. Иначе казано оспорва се дейността на въззивния съд по оценка на събраните по делото доказателства и съответността на мотивите на новата присъда на изискванията на чл.339, ал.3, във връзка с чл.305 от НПК. ВКС установи, че мотивите на новата присъда са изготвени в съответствие със заложеното в чл.339, ал.3, във връзка с чл.305 от НПК – посочени са установените обстоятелства (л.3 и 4 от мотивите), въз основа на кои доказателствени материали (л.5-8) и какви са правните съображения за взетото решение. По противоречията в доказателствените материали са изложени съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Възраженията за липса на съображения по оценката на елементи от доказателствената съвкупност са неоснователни. Такива са налице и те не са формални. Отделните елементи са оценявани с оглед на вътрешната им безпротиворечивост и издържаност и във връзка с останали доказателствени материали, какъвто поначало е правилния процесуален подход при оценката на доказателствата. Срещу съображенията на СГС по оценката на показанията на св.С., З., Ф., Б., фактически не се възразява, защото липсват доводи срещу конкретиката на същите съображения. Доколкото ВКС не може да си позволи подобен подход при проверка дейността на проверявания съд, настоящият състав не намери причини за несъгласие със съда по същество относно оценката на посочените доказателства. Възражението, че съдът не е изложил съображения защо дава вяра на обясненията на подсъдимите, не държи сметка за това, че видно от мотивите на присъдата, съдът не е кредитирал същите (л.5 и 6) и те не са в основата на изводите по фактите. Що се отнася да СППЕ, съдът може да не възприеме изводите по едно или друго заключение на експерт по делото, но е длъжен да изложи съображенията, предопределили това му отношение. Коментираното експертно заключение не е прието и СГС детайлно е посочил основанията, поради което не му се е доверил (л.8). Липсата на конкретни доводи срещу аргументите на съда, както е в настоящия случай, показва само едно – недоволство от решението за невъзприемане на експертните изводи. Причините за последното обаче са спестени от иницииралите образуването на настоящото производство и това препятства ВКС да изпълнил изискванията на чл.354, ал.4 във връзка с чл.339, ал.1 и 2 от НПК – да посочи основанията, поради които един или друг довод е приет за неоснователен. По идентичен начин стоят нещата и с възражението, свързано с времето в което Б. е подал жалба. Последното не е единственото обстоятелство ценено от съда, свързано с казаното току що (виж на същото място – л.8 от мотивите), а само то, не предопределя неправилност на решението на съда. Всички факти приети за установени от СГС са от значение за правилното решаване на делото, защото са от кръга по чл.102 от НПК. Заявената от прокурора ирелевантност на някои от фактите, най-напред не е конкретизирана достатъчно, а после не е защитена въобще. Така и не става ясно поради какви причини той счита същите факти за ирелевантни. Поддържаното по този начин възражение е неоснователно, по причини за които стана дума. ВКС и по това възражение не може да отговори съответно на чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.1 и 2 от НПК. При липсата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 274 от 14.12.2018 г., постановена по внохд № 4581/18 г. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: