Р Е Ш Е Н И Е № 523 гр. София, 04 декември 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП КРАСИМИРА КОЛОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1294/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по искане от осъдения К. Г. П., чрез адвокат С. П. от САК град Стара Загора, за възобновяване съгл. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1,т. 5 НПК на внохд№ 1255/2012 год. на Окръжен съд град Стара Загора и отмяна на постановеното по делото решение № 10 от 15.01.2013 г. Наведените в искането основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1,2 и 3 НПК са подкрепени единствено със съображения за „явна несправедливост на наказанието”. Твърди се, че наложеното наказание от четири години лишаване от свобода при „строг” режим на изтърпяване е несъответно на тежестта на извършеното деяние, поради ниския размер на предмета на престъплението на стойност 144 лв. Претендира се наказанието да бъде намалено по размер. В съдебно заседание осъденият П. не се явява, редовно призован. Искането се поддържа от упълномощения защитник на осъдения - адвокат С. П. с доводи за нарушения при индивидуализацията на наказанието по чл. 54 и чл. 36 НК, което не съответства с тежестта на извършеното деяние. Прокурорът от ВКП изразява становище за липса на основания за възобновяване и оставяне на искането без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОННЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПАРВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо , тъй като е съобразено с реда и сроковете за иницииране производство по Глава ХХХІІІ НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С въззивно решение № 10 от 15.01.2013 г. по внохд№ 1255/2012 год. на Окръжен съд град Стара Загора ( образувано по жалба на подсъдимия и по протест на РП гр.Ст.Загора) е потвърдена присъда №20/08.02.2012 г., по нохд №465/2011 г. по описа на Старозагорски районен съд. С присъдата подсъдимият К. Г. П., [ЕГН], е признат за виновен в това, че на 09.11.2010 г. в [населено място], в съучастие с подсъдимия В. Г. Б. като извършител, а вторият – като помагач, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот-разбиване на врата на вратопрозорец, е отнел чужда движима вещ - фотоапарат "модел" - на стойност 144,00 лв., от владението на Д. Р. К.-Б., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при опасен рецидив, поради което, и на основание чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.З, предл.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1, б. „б", вр. чл.54 от НК е осъден на "лишаване от свобода" за срок от четири години, което наказание да изтърпи при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. Признат е за невиновен и е оправдан да е извършил същото деяние и по отношение на златни предмети – накити на обща стойност 2723,00 лева, както и по обвинението за разликата в стойността на отнетия фотоапарат „П.” за сумата над 144,00 лева до 251,10 лева. Съгласно чл. 59 ал.1 НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража", считано от 16.01.2011 г. до 07.07.2011 г. Подсъдимите П. и Б. са осъдени да заплатят на гражданската ищца сумата 144, 00 /сто четиридесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 09.11.2010 г. до окончателното й изплащане, а до претендираната сума от 2974,10 лева, за разликата, искът е отхвърлен. Присъдени са разноски и държавна такса. Проверката на данните по делото показа, че инстанционните съдилища не са допуснали нарушения на процесуалните правила, нито неправилно приложение на материалния закон. При въззивното разглеждане на делото е извършена цялостна проверка на присъдата. По реда на чл. 339, ал. 2 НПК аргументирано е отговорено на доводите в жалбата на подсъдимия. Инкриминираното деяние и авторството са доказани въз основа на цялостния анализ на доказателствената съвкупност. Авторството и формата на участие на осъдения П. в съвместната престъпна дейност с осъдения Б. са установени от анализа на показанията на свидетелите Б., Н., В., Е., Б.. Свидетелите Б. и Н. безпротиворечиво са установили чрез преките си възприятия присъствието на подсъдимите на инкриминираните от обвинението дата и часово време на адреса на пострадалата. От показанията на свид.Бойостанова, протокола за оглед и от приобщените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1,т. 4 НПК обяснения на подс. Б., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство е разкрито деянието, разпределението на ролите между двамата съучастници, участието на осъдения П. в изпълнението на деянието и начина на неговото извършване. Свидетелката Б. е индивидуализирала отнетата й вещ - фотоапарат “марка”, потвърдено и с касова бележка от магазин „Т." за закупуването на вещта. Свидетелите Л. и В. са установили, че непосредствено след деянието, осъденият П. е предложил същата вещ за продажба в заложна къща в града. Правната квалификация по чл.196, ал.1,т.2, вр. чл.195, ал.1,т.3 НК е съобразена с конкретния фактически състав на инкриминираното деяние и с данните за осъжданията на П.. Правилно са изведени квалифициращите признаци: „разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот” и „опасен рецидив”. Неоснователно се иска смекчаване правното положение на осъдения. Индивидуализацията на наказанието за извършеното престъпление е съобразена с всички определящи отговорността обстоятелства по чл. 54 и с целите на наказанието по чл. 36 НК. Определено в размер от четири години лишаване от свобода, наказанието съответства на превеса на смекчаващите вината на осъдения обстоятелства. Отчетени са младата възраст на дееца, наркотичната му зависимост и ниската стойност на отнетата вещ. Неоснователно се твърди в искането и в съдебно заседание, че ниската стойност на предмета на престъплението не е била оценена в достатъчна степен като решаваща за съответстващо по-ниско по размер наказание. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е правна категория от комплексен характер. Тя включва множество фактори, обуславящи тежестта на извършеното деяние и данните за личността на дееца. Стойността на предмета на посегателството е само част от определящите отговорността обстоятелства, която не може да се разглежда изолирано от всички останали фактори и не следва да има решаващо значение при преценката за тежестта на засягане защитаваните от наказателното право обществени отношения. В изводите на съдилищата справедливо са отразени и данните, отегчаващи вината на осъдения. Извън взетите предвид от закона признаци при определяне на квалифицирания състав на престъплението кражба при опасен рецидив, във вр. чл. 29, ал.1, б.б.”а” и „б” НК, завишената степен на обществена опасност на личността на дееца е изведена и от останалите осъждания на П. за извършени умишлени престъпления от общ характер за времето от 2001 год. до 2009 година. Техният броя налага извод, че предходните наказания не са подействали предупредително и възпиращо върху личността на осъдения. Оценена е водещата роля на П. като инициатор на съвместната престъпна дейност. Отчетен е и броят на квалифициращите обстоятелства, който на свой ред завишава обществената опасност на деянието. Всички тези обстоятелства са получили правилна оценка при индивидуализацията на наказанието, което надвишава с една година специалния предел от три години лишаване от свобода, предвиден в закона за извършеното престъпление. От изложените мотиви следва, че по делото няма данни за допуснати основания за възобновяване, които да повлияят върху стабилитета на влезлите в сила съдебни актове . Съгласно чл. 424 - чл. 426 НПК, настоящият състав на ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения К. Г. П. за възобновяване на производството по внохд№ 1255/2012 год. на Окръжен съд град Стара Загора и за отмяна на постановеното по делото решение №10 от 15.01.2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :