5 Р Е Ш Е Н И Е № 88 София, 17 май 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 320 по описа за 2019 година. С присъда по нохд № 120/16 г. Окръжният съд-Габрово осъдил подсъдимите К. К. Б. и Х. Х. Х. за деяние, извършено в периода от м.01.2009 г. до м.03.2015 г., на основание чл.255, ал.3, във връзка с ал.1, т.т.2,3 и 5, чл.20, ал.2, чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК на по две години и шест месеца лишаване от свобода, условно за срокове от по четири години, като ги оправдал за част от предявеното им обвинение – да са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения над общия размер от 188 934,11 лева, или над 126 183,29 лева по ЗДДС и над 62 750, 82 лева по ЗКПО. С решение № 236 от 10.01.2019 г., постановено по внохд № 208/18 г., образувано по жалба на двамата подсъдими, Апелативният съд-Велико Търново изменил присъдата на ГОС, като оправдал подсъдимите Б. и Х. за част от първоначално предявеното им обвинение, а именно: - да са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения за разликата над 114 285,32 лева по ЗДДС и над 56 801, 84 лева по ЗКПО, както и над общия размер от 171 087,16 лева; - да са осъществили престъплението по чл.255, ал.3, във връзка с ал.1, т.т.2, 3 и 5, чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК в периода м.01. – м.02. 2009 г. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила обща жалба от името на подсъдимите, подадена от техния защитник – адв.Т., с която са ангажирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК спрямо потвърдителната му част. Пред ВКС жалбоподателите не вземат участие, редовно призовани. Защитникът им поддържа жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на проверката по реда на глава двадесет и трета от НПК са стеснени, доколкото се оспорва само потвърдителната част на въззивното решение, постановено по внохд № 208/18 г. по описа на ВТАС. Както се посочи, с жалбата са релевирани основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като данни в подкрепа на същите, съответно на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК са изложени само свързано с основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК се възразява, че ВТАС е имал основание да поиска от експерта по назначената от него допълнителна съдебно счетоводна експертиза да отговори на всички поставени му задачи и неоснователно е отхвърлил тъкмо такова доказателствено искане на подсъдимите. Отделно се поддържа, че въззивният съд е нарушил изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, като не е дал отговор на част от поставените на вниманието му възражения. ВКС установи, че ВТАС е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, които са отстраними и поради това делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при съобразяване на пределите на настоящата касационна проверка. След разпит на експерта К. (протокол на л.24 от внохд), ВТАС е приел, че „за изясняване на фактическата обстановка по делото е наложително да бъде допусната и назначена експертиза” и сторил това с определение от 02.07.2018 г. (л.26). Съдът е поставил задача да бъдат извадени експедиционните бележки, за които няма транспортни документи и е дал възможност на страните да представят писмено допълнителни въпроси на експертизата и такива въпроси са били поставени от защитата на подсъдимия (л.27). С Вх.№ 4972 от 05.10.2018 г. е депозирано заключението по така назначената съдебно-счетоводна експертиза (л.31-61), а експертът е дал разяснения по него в съдебното заседание на 15.10.2018 г. (л.62 и сл.). В протокола за последното е обективирано заявеното от експерта, че по въпрос № 2 задачата не е изпълнена, тъй като „не ми стигна това време”, нещо повече, очевидно неправилно е разчетена задачата поставена от съда. ВТАС е искал да бъдат уточнени експедиционните бележки, за които няма транспортни документи (не само фактури и касови бонове, и неотразени в дневника за продажби), а не „да събера всички експедиционни бележки, от друга страна да се сложат всички фактури…”. При това очевидно неизпълнение на възложена от съда задача, която той е счел, че е нужна за разкриване на обективната истина по делото, защото касае факти и обстоятелства от кръга по чл.102 от НПК, ВТАС приел експертизата и лаконично отказал да задължи експерта да даде отговор на поставения му въпрос. Искането на защитата на подсъдимия в тази насока е оставено без уважение при повече от неприемливи съображения, видими в съобразителната част на определението (л.63). Само това е достатъчно за реализиране на правомощията по чл.354, ал.3, т.2 от НПК, но за пълнота на изложението ВКС намира за необходимо да отбележи и следното: Мотивите на въззивното решение, в огромната си част, отразяват експертни изводи, в това число и такива в табличен вид. При това, липсват каквито й да било съображения за доказателствената основа на извода, че по инкриминираните по делото експедиционни бележки са извършвани сделки, подлежащи на деклариране. Изложеното в мотивите, че „кочаните с първите екземпляри на експедиционните бележки, върнатите втори екземпляри, съпровождащи доставките пътни листове и тахошайби на автомобилите на дружеството, с които са извършвани превозите, са били предмет на анализ от всички вещи лица” (л.122), не може да попълни изключително съществената непълнота на мотивите на решаващия съд. Експертните заключения, за които се споменава не са част от мотивите на съдебния акт и не те са изискуемата от процесуалния закон доказателствена основа. Така и не става ясно, за експедиционните бележки, за които липсват фактури, касови бонове и данни в дневниците за продажби, кои пътни листове, тахошайби и прочие установяват реалността на сделката. А, че експертът е установил такива именно експедиционни бележки - без фактури, касови бонове и неотразени в дневника за продажби, и без никакви други придружаващи го документи, като пътни листове и данни от тахошайби, е безспорно. По идентичен начин стоят нещата и с другите експедиционни бележки. Тук е мястото да се каже, че мотивите на ГОС обективират същата непълнота, но след като ВТАС е приел, че не е изправен пред хипотезата на чл.335, ал.2 от НПК е бил длъжен сам да отстрани допуснатото от ГОС нарушение. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 236 от 10.01.2019 г., постановено по внохд № 208/18 г. на Апелативния съд-Велико Търново в частта, с която е потвърдил присъдата на Окръжния съд-Габрово по нохд № 120/16 г. спрямо подсъдимите К. К. Б. и Х. Х. Х. и В ТАЗИ ЧАСТ ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: