Р Е Ш Е Н И Е № 321 София, 04 юли 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети юни двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1043/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Д. П. С. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 3 от 18.01.2012 год постановена по НОХ дело № 389/2011 год. на Карнобатския районен съд, изменена с въззивно решение № 107 от 27.03.2012 год. на Бургаския окръжен съд. В искането бланкетно се твърди, че присъдата, изменена с въззивното решение Бургаския окръжен съд, е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо, без да се излага нито едно конкретно съображение. В съдебно заседание осъденият и служебно назначеният му защитник поддържат доводи за допуснати нарушения при оценката на доказателствата и неправилен отказ да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а НК. Иска се да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 3 от 18.01.2012 год. постановена по НОХ дело № 389/2011 год. Карнобатският районен съд е признал подсъдимия Д. П. С. за виновен в това, че на 26.04.2011 год. в гр.К. управлявал МПС в срока на изтърпяване на наказание “лишаване от право да управлява МПС”, след като е наказан за същото деяние по административен ред, поради което и на основание чл. 343в ал.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г НК съдът го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година. С въззивно решение № 107 от 27.03.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 162/2012 год. Бургаският окръжен съд е изменил присъдата, като е увеличил размера на наказанието “лишаване от свобода” на една година, а на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” - на една година и шест месеца. Отменил е приложението на чл. 66 ал.1 НК и е постановил наказанието “лишаване от свобода” да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Потвърдил е присъдата в останалата част. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. В искането формално се поддържат всички основания за възобновяване, но в съдебно заседание от служебия защитник на осъдения се развиват единствено доводи за допуснати нарушения при оценката на доказателствата с неоснователния отказ да бъдат кредитирани обясненията му и показанията на свидетелите, подкрепящи тезата му, довели до осъждането му за деяние, което не е извършил и за неоснователен отказ да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Такива нарушения по делото не са допуснати. Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимия против постановена от Карнобатския районен съд осъдителна присъда. В протеста са развити доводи за явна несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване, а от подсъдимия е поддържано оплакване за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до осъждането му за деяние, което не е извършил. Въззивният състав е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като е уважил доказателственото му искане, провел е съдебно следствие и е разпитал доведените от него свидетели, за които е поддържано, че са очевидци на деянието. Самостоятелно е оценил поотделно и в логическата им връзка всички събрани доказателствени материали без да пренебрегне или игнорира, което и да било от тях и без да ги възприеме превратно, в разрез с правилата на формалната логика. При анализа им е констатирал, че първоинстанционният съд точно е очертал двете групи противоречиви гласни доказателствени средства, мотивирал е решението си кои от тях кредитира и какви обстоятелства приема за установени във връзка с авторството на подсъдимия. Допълнително събраните от него доказателствени материали не са довели до разкоблебаване направените от решаващия съд изводи, поради което не е имал основание да коригира присъдата в поискания от подсъдимия смисъл. Вътрешното му убеждение за нейното потвърждаване не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Правилата за формиране на волята му са спазени, а по същество решението му да отхвърли обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, установяващи факта, че автомобила е бил управляван от съпругата му, не подлежи на последваща проверка. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, без нито едно от тях да се ползва с предварително определена доказателствена сила. Актът за установяване на административно нарушение е само едно от тях и само защото такъв на подсъдимия не е съставен поради успешното му отклоняване от проверката, която контролният орган се опитал да му извърши, не може да се прави извод за липса на годни доказателства относно авторството, в какъвто смисъл е поддържания довод. Полицейските служители Бозукав, Н., Б. Д. и Ж.Д. са го познавали във връзка с работата им. Били са изпратени на проверка в гр.К. по повод получен сигнал в полицейското управление, че там той е отвлякъл лице. При нормална дневна видимост са се разминали с управлявания от него автомобил и са го възприели от достатъчно близко разстояние, което ги е мотивирало да тръгнат след него за да установят основателността на сигнала. Активно е участвал при разпита им и не сочи конкретни съображения защо показанията им следва да бъдат отхвърлени като недостоверни или необективни. Показанията им са безпротиворечиви по основния факт, включен в предмета на доказване, а именно, че лично са възприели подсъдимият да управлява автомобила. Нито един от тях не е имал мотив да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил. Не са игнорирани и показанията на другата група свидетели, посочени в подкрепа на възраженията му. Те внимателно са съпоставени помежду им и с показанията на останалите свидетели, констатирано е противоречието между тях, отчетена е евентуалната им заинтересованост и по реда на чл. 305 ал.3 НПК мотивирано са отхвърлени. В рамките на приетите фактически положения, че на 26.04.2011 год. в [населено място] подсъдимият управлявал моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказание “лишаване от право да управлява МПС” в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, материалният закон е приложен точно с осъждането му. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението по възведеното обвинеие Не се подкрепя от данните по делото и довода, развит от служебния защитник на осъдения, че материалният закон е приложен неправилно с неоснователния отказ да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК. Липсва една от предпоставките за приложение на този институт, а именно деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер. В свидетелството му за съдимост са отразени общо единадесет влязли в сила присъди, като последната е за идентично деяние и инкриминираното деяние е извършил в едногодишния срок от нейното влизане в сила. Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с по чл. 348 ал.1т.2 НПК не се мотивира с конкретни съображения, поради което настоящата проверка следва да се извърши основно за наличието на нарушения, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. По делото такива основания не са налице. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции са проведени по реда на НПК, без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Въззивният състав е проверил изцяло правилността на присъдата, отговорил е на доводите му против нейната правилност и в мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е изложил съображения за отхвърлянето им като неоснователни. Конкретни доводи за постановяване на присъдата при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК от осъдения не се поддържат. При наличието на съответен протест, възивната инстанция е коригирала допуснатите нарушения при индивидуализацията на наказанието, като е мотивирала кое налага определените за изтърпяване от първата инстанция наказания да бъдат увеличени по размер и да бъде отменено приложението на института на условното осъждане. Индивидулизирала е двете наказания в рамките на закона, предвидени за престъплението, при точно отчитане относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 НК и на целите по чл. 36 НК. Проявената престъпна упоритост на незачитане правилата за безопасност на движението налагат необходимостта да изтърпи наказание в приетия размер. Намаляването му би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за поправянето и превъзпитанието му. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда на Карнобатския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Д. П. С. за възобновяване производството по НОХ дело № 389/2011 год. на Карнобатския районен съд и отмяна на постановената по делото присъда № 3 от 18.01.2012 год., изменена с въззивно решение № 107 от 27.03.2012 год. по ВНОХ дело № 162/2012 год. на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: