О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 486   гр. София, 30.06.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 145 по описа за 2010г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Е” ООД, гр. Б. чрез процесуален представител адв. М срещу определение № 504 от 27.11.2009г. по ч. гр. д. № 597/2009г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав, с което е потвърдено определение № 5* от 04.11.2009г. по гр. д. № 6640/2009г. на Бургаски районен съд, 1 граждански състав, с което е прекратено производството по ч. гр. д. № 6640/2009г. по описа на БРС и е изпратено по подсъдност на Районен съд София. Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно. Поддържаното становище е, че съдът е извършил само формална преценка на доказателствата и не е изследвал въпроса къде е възникнало правоотношението между страните, поради което неправилно е прието, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде подадено до Районен съд София. Частният жалбоподател твърди, че в настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл. 108 ГПК. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: до кой съд следва да бъде подадено заявленито за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в случай, че задължението е възникнало от преки отношения с поделение на държавно учреждение. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено. Ответникът Д. „С”, клон Бургас не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на Бургаски районен съд, въззивният съд е приел, че към момента на подаване на заявлението длъжникът е със седалище в гр. С., което обуславя териториалната компетентност на Софийски районен съд да се произнесе по заявлението. Изложени са съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 108 ГПК, тъй като в заповедното производство няма препращане към глава ХII, раздел II. Предвид особения характер на заповедното производство, съдът извършва формална преценка на представените доказателства към заявлението и не следва да се изследва въпроса къде е възникнало правоотношението между страните. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е от значение за делото и тъй като по отношение на него не е формирана практика на ВКС, въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Определението на Бургаски окръжен съд е правилно. Заповедното производство съдържа особености и специфични правила, които го отличават от общия исков процес. Една от тези особености е уредената в чл. 411, ал. 1 ГПК родова и местна подсъдност. Съгласно посочения законов текст заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Законодателят е ограничил вариантите на местна подсъдност в заповедното производство с оглед неговите специфики. Нормите, регламентиращи заповедното производство – част от изпълнителния процес, са специални спрямо общите правила на исковия процес, поради което при отсъствие на изрично законово препращане към разпоредбите, уреждащи местната подсъдност на исковото производство, последните са неприложими. За разлика от общия исков процес, в заповедното производство не се допуска подаване на заявление по местонахождение на поделенията или клоновете на държавни учреждения и юридически лица по спорове, възникнали от преки отношения с тях. В случай, че задължението е възникнало от преки отношения с поделение или клон на длъжника - държавно учреждение или юридическо лице, разпоредбата на чл. 108 ГПК не намира приложение и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се подаде по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК – до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. По изложените съображения определението на Бургаски окръжен съд следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 504 от 27.11.2009г. по ч. гр. д. № 597/2009г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.