Р Е Ш Е Н И Е   №  260   София,  12 юни 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ....двадесет и пети май.....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                        ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието на прокурора …...МАДЛЕН ВЕЛИНОВА.….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 242 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по протест на Апелативната прокуратура в гр. В. срещу решение № 28/ 17.03.2009 г. по внохд № 25:2009 г. на Великотърновския апелативен съд с оплакване за допуснати нарушения, относими към касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Претендира се делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и излага съображения за законосъобразност на съдебното решение. Защитата на подсъдимия М, осъществявана от адвокатите Л. и Я. , изразява становище, че протестът е неоснователен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 НПК установи следното:   Великотърновският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 690/ 17.11.2008 г. по нохд № 529/07 г. на Плевенския окръжен съд, с която подсъдимият Б. П. М. е признат за невинен в това, че на 03.03.2006 г. е дал дар- една банкнота от 10 лв. на длъжностните лица Е. Д. и С. К. , за да не извършат действия по служба и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.304 ал.1 от НК.   Протестът е неоснователен. Оплакванията се мотивират с доводи за едностранчива и тенденциозна преценка на показанията на свидетелите, автоконтрольори и даден необоснован приоритет на съобщеното от свидетели, които били близки на подсъдимия. Разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК били игнорирани от съда, а оправдаването на подсъдимия- незаконосъобразно. Прави се оплакване и за допуснато нарушение при упълномощаването на адв. Л, което било неотстранимо. Възраженията не се споделят от касационната инстанция. Въззивният съд не е допуснал нарушения в дейността по проверка и оценка на събраните в първата инстанция доказателства. Напротив, изследвани са изключително внимателно всички гласни доказателствени средства, съпоставени са помежду им и е посочено защо се дава вяра на показанията на св. М обясненията на подсъдимия. Анализът на показания на двамата полицаи и съпоставката им с останалите гласни доказателства, включително с показанията на св. С, както и със заключението на съдебно-графологическите експертизи са мотивирали въззивния съд да приеме с доверие обясненията на дееца и да отхвърли като недостоверни техните твърденията за даден подкуп от 10 лв., с цел да не съставят акт за административно нарушение на М. В подкрепа на решението за несъставомерност съдът е съобразил и безспорно установените нарушения от проверяващите автоконтрольори на редица нормативни актове, които приписват предприемане на определени действия от тяхна с. , в случай на извършване на тежко умишлено престъпление. Обстоятелството, че такива действия не са предприети не само е индиция за недостоверност от съобщеното от тях, но е довело до невъзможност да се приобщи като веществено доказателство инкриминираната банкнота, с която по техни твърдения подсъдимият се опитал да ги подкупи. След като съдът безспорно е установил, че проверката на подсъдимия за шофиране с превишена скорост е извършена само от единия полицай, а другият не е присъствал и подписът му върху акта за административно нарушение е положен допълнително, че в самия акт не е описано даването на парите, че не е докладвано незабавно за извършено престъпление, като не е уведомен нито дознател, нито прокурор и не са предприети процесуално следствени действия по разкриване на престъплението и на неговия автор, то с пълно основание намерил показанията на св. К за необективни и недостоверни. Липсва тенденциозност и едностранчивост в оценката на доказателствените средства, както се сочи в касационния протест. Великотърновският апелативен съд е отговорил задълбочено и на направените във въззивния протест възражения за необоснованост на присъдата, като в мотивите на решението е изложил убедителни съображения защо ги отхвърля. Законосъобразно е отхвърлено като неоснователно възражението за липса на представителна власт от адв. Л. Същата е упълномощена при спазване на изискванията на Закона за адвокатурата и е представлявала подсъдимия, който е потвърдил желанието си да бъде защитаван именно от нея. Не е допуснато нарушение, което да е довело до ограничаване процесуалните права на прокурора, а тези на подсъдимия са охранени в пълен обем с факта на оправдаването му. Затова настоящата инстанция намира, че вътрешното съдийско убеждение на апелативния съд е формирано в съответствие с изискванията по чл.13 и чл.14, а съдебният акт отговаря на предписаното в чл.339 ал.2 НПК. Липсва основание за отмяна на решението. При така установени факти, които не подлежат на преоценка от Върховния касационен съд, материалният закон е приложен правилно. Обвинението не е било доказано по несъмнен начин и подсъдимият законосъобразно е оправдан. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28/ 17.03.2009 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 25/2009 година.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: