Р Е Ш Е Н И Е № 300/2011 С., 04.01. 2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 136/2011г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. В. – К., В. С. Г. и А. Н. Г., [населено място], срещу въззивно решение №213 от 15.10.2010 г. по гр. дело № 292/2010 г. на Смолянския окръжен съд. С определение от 01.08.2011г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона, изискващи тълкуване относно прилагането на правилата на чл.133 и чл.147 ГПК относно правото на ответника до посочи нови доказателства във връзка с допуснато въвеждане от ищеца на твърдения за нови обстоятелства по реда на чл.147,ал.1 ГПК и по въпроса след като е дадена възможност на ищеца преди приключване на съдебното дирене да допълни исковата си молба и да промени съществени твърдения в нея с новоузнати обстоятелства, както и да сочи доказателства във тази връзка, преклудирани ли са към този момент правата на ответника да сочи доказателства във връзка с тези нови твърдения. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касация Б. С. С., оспорва жалбата. Ответниците по касация Ф. С. С. и С. С. С. не изразяват становище по жалбата. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е отменено решение №100/2010г. по гр.д. №493/2009г. на районен съд – С.. Постановено е друго, с което е уважен предявеният от Ф. С. С., Б. С. С., С. С. С. срещу Л. А. Б., Ц. А. В., А. Н. Г., В. С. Г., С. А. Д., Н. А. П., Р. А. В. – К. и С. А. С., че към момента на образуване на ТКЗС С. С. С. /С. С. С./, поч.1961г. е бил собственик на земеделски имот – пасбище в м.”К.”/”П.”/, землището на [населено място] с площ 4 дка, който е възстановен с решение на ПК №1832/1999г. на наследниците на Р. А. С, поч.1974г. като земеделски имот – пасбище с храсти от 5.536 дка, землището на С., м.”К.”, имот № 300895 по картата на землището. Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот, възстановен на ответниците в качеството им на наследници на Р. С. Ищците са заявили права върху имота към миналия момент на основание частен договор от 1957г., по силата на който наследодателят им е закупил от Р. С. имота и е установил върху него фактическа власт. В хода на производството обаче са изменили фактическите твърдения като са въвели придобивно основание давност, считано от 1949г., когато бил закупен имотът, но договорът бил оформен по-късно. Въззивният съд е ценил като доказателства във връзка с твърденията на ищците - извлечение от декларация за притежавани земеделски имоти от 1949г., партида №441, т.13 на името на наследодателката на ответниците Р. С., от която е направил извод, че процесният имот не е деклариран.Представената по-късно от ответниците декларация от 1949г., парт.№444, т.13, в която фигурира декларирано пасбище в м.”К.” не е обсъдена поради това, че е представена извън преклузивния срок по чл.133 ГПК. От правна страна е достигнал до извод, че владението на наследодателя на ищците е започнало през 1949г., като в декларацията по емлячния регистър за същата година е посочено основание покупка. Съгласно чл.12,ал.7 ЗСПЗЗ придобивна давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделската земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или на друг писмен документ, какъвто може да е декларацията в емлячния регистър, не се прекъсва с включване на земеделската земя в ТКЗС. С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема следното : В съответствие с идеята на реформата за ускоряване на съдопроизводството, новият ГПК въвежда редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от страните. Така съобразно чл.147,ал.1 ГПК до приключване на съдебното дирене, те могат да твърдят нови обстоятелства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, т.е. пропуснатите възражения и твърдения могат да бъдат направени по-късно, само ако страната не е могла да узнае съответните обстоятелства или да представи съответните доказателства своевременно, въпреки положената грижа за добро водене на делото. За ответника е предвидена ранна преклузия да противопоставя възражения, да посочва и оспорва доказателства. За него обаче не е приложима преклузията по чл.133 ГПК - до момента на отговора на исковата молба, за становище и процесуална защита по отношение на посочените от ищеца и приети от съда като допустими по реда на чл.147,ал.1 ГПК нови факти и доказателства, т.к. последните не са били включени в предмета на делото и той не е могъл да вземе отношение по тях, както и да ангажира доказателства. От общите правила на състезателност и равнопоставеност в процеса следва, че когато е допуснато по реда на чл.147,ал.1 ГПК да се въведат новоткрити посочени от едната страна обстоятелства и доказателства, то във връзка с тях следва да се допуснат и поисканите от другата страна относими доказателства. По основателността на касационната жалба. Ищецът е твърядял в исковата молба, че наследодателят му е бил собственик на имота към момента на неговото обобществявянане на основание частен договор, сключен през 1957г. с наследодателя на ответниците. В последното по делото заседание пред първоинстанционния съд ищецът е заявил като новоузнати от него факти и обстоятелства, че имотът е закупен по –рано – през 1949г., тогава е деклариран и тогава е установено владението от наследодателя му. На разпоредбата на чл.147,ал.1 ГПК ищецът се е позовал с твърдението, че е установил тези нови факти при проверка по реституционните преписки, от които установил, че имотът не е деклариран през 1949г. от наследодателя на ответника, а от неговия собствен наследодател. В нарушение на процесуалния закон въззивният съд е приел, че е налице новоузнато обстоятелство /кога е закупен имотът от наследодателя на ищците и от кога е установено владението/ по смисъла на чл.147,ал.1 ГПК и същевременно е налице процесуална преклузия за оборването му от страна на ответника. В разглеждания случай посочените от ищеца като новооткрити факти и обстоятелства представляват промяна във фактическите твърдения на исковата молба - в първоначално посоченото придобивно основание и правопораждащи правото на собственост факти, която промяна обаче недопустимо е била внесена по реда на чл.147,ал.1 ГПК. Посочените нови фактически твърдения не се основават на новооткрити обстоятелства, които да не са могли да бъдат установени от страната при положена дължима грижа за водене на делото и прецизиране на твърдения в исковата молба и по тази причина процесуалната възможност за последваща промяна в предмета на делото вече е била преклудирана. Ето защо въззивният съд не е могъл за първи път да основе решението си на така въведеното от ищеца като «новоткрито» придобивно основание и събраните в тази връзка доказателства. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило на правилността на решението. В обобщение следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага касирането му и връщането му за ново разглеждане на спора по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ в рамките на първоначално заявените от страните факти и обстоятелства и събраните в преклузивните процесуални срокове доказателства. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №213 от 15.10.2010 г. по гр. дело № 292/2010 г. на Смолянския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: