Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр.С., 19.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Ани Давидова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 1110/2010 година Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, образувано по молбата на С. А. Т. от[населено място], в която твърди, че с решение № 1526/17.12.2007 год. по гр.дело № 695/2007 год. на ВКС на РБ е оставено в сила въззивното решение от 19.10.2006 год. по гр.дело № 663/2005 год. на С. окръжен съд, в частта, с която са определени квотите на страните върху допуснатите до делба имоти, както и в частта, с което производството по иска за делба на имота по п.4 от исковата молба пл.№ 3551 в землището на[населено място], извън регулация е прекратено. Решението е било неправилно, като постановено след влязлото в сила решение, по гр.дело № 391/1996 год. на Районен съд-С., с което искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу С. Т. и А. Т. за признаване възстановяването на собствеността на 5607 кв.м. дворно място, съставляващо пл.№ 3551 по плана на[населено място], е отхвърлен. Счита, че са налице две противоречиви решения и настоява за отмяната на последващото, постановено от ВКС на РБ, решение № 1525/17.12.2007 год. по гр.дело № 695/2007 год., на основание чл.303, ал.1, т.4, във вр. с чл.307, ал.4 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна Х. С. Д. от[населено място], Б. С. Д. от[населено място], обл.С., В. Г. И. от[населено място] и Б. С. Д. от[населено място] изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, а последният ответник претендира да му бъдат заплатени разноските за това производство. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.306 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: между страните по делото е било образувано гр.дело № 391/1996 год. на С. районен съд, с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, приключило с влязло в сила решение на 20.02.2001 год. по гр.дело № 447/2000 год. на С. окръжен съд, с което е признато, че собствеността върху дворно място от 4407 кв.м., съставляващо пл.№ 3551 по плана на[населено място] е принадлежала на общия наследодател на страните Д., като искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е отхвърлен за разликата до размер на 1200 кв.м. до пълния размер на претенцията от 5607 кв.м. Решението, постановено от ВКС на РБ, по гр.дело № 695/2007 год. е по спор за делба, образуван по иска на молителката С. Т., с предмет възстановени земеделски земи, по реда и условията на ЗСПЗЗ. Двете дела са между същите страни, но с различно искане и с различно основание, при което не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяната на последващото, постановено решение на ВКС, по спор за делба между страните, ето защо молбата за отмяна следва да се остави без уважение, а в тежест на молителката да се поставят направените от ответника Б. С. Д. разноски за настоящето производство, в размер на 150 лева. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. А. Т. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1526/17.12.2007 год. по гр.дело № 695/2007 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о. ОСЪЖДА С. А. Т. от[населено място] да заплати на Б. С. Д. от с.гр. разноските за настоящето производство, в размер на 150/сто и петдесет/лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: