Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр. София, 29 април 2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря............Аврора Караджова................и с участието на прокурора......................Явор ГЕБОВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 2149 по описа за 2012 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Б. А. Х. за възобновяване на нохд № 367/12г. на Районен съд гр. Кърджали и внохд № 139/12г. на Окръжен съд гр. Кърджали. В искането се твърди, че са допуснати нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствата от инстанционните съдилища, като са постановени осъдителни съдебни актове само по твърдения на потърпевшите. В писмена защита, представена в съдебното заседание на касационния съд, се настоява алтернативно за отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на осъдения или за връщане на делото за ново разглеждане.
Пред касационния съд искането се поддържа от адв. П. – защитник на осъдения Х., който излага доводи в подкрепа на посоченото касационно основание: извършване на разпознаването без участие на защитник и липса на предмета на престъпление, за който не се знае дали е съществувал. Твърди се също, че обществената опасност на деянието не отговаря на размера на наложеното наказание, което е завишено.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Счита, че при оценката на доказателствата не се извършени процесуални нарушения, а в рамките на приетата фактическа обстановка законът е приложен правилно.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 36 от 19.06.2012г., постановена по нохд № 367/12г. на районен съд гр. Кърджали, Б. А. Х. бил признат за виновен в това, че на 01.02.2012г. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д. К. К., като обещал да му продаде златен ланец, с което му причинил имотна вреда в размер на 1800 лв., поради което и на основание чл.209, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание от осем месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал.1 от НК било приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода” в размер на две години, наложено по реда на чл.25, ал.1 от НК по нохд № 138/06г. по описа на РС гр. Момчилград и нохд № 170/11г. по описа на РС гр. Стара Загора.
С присъдата било зачетено предварителното задържане на осъдения и му било възложено заплащането на направените разноски по делото.
По жалба на осъдения Х. било образувано внохд № 139/12 г. на Окръжен съд гр. Кърджали. С решение на въззивния съд № 47 от 10.10.2012г. по същото дело, присъдата била потвърдена.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Изложените съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани със събирането и оценката на доказателствения материал, касационният съд намира за неоснователни. По делото са били събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К., П. и М., които инстанционните съдилища са кредитирали като кореспондиращи помежду им. Противоречащите на тези доказателствени средства обяснения на осъдения Х. са били обсъдени в мотивите на постановените съдебни актове, като както районният, така и окръжният съд не са им дали вяра, излагайки и мотиви за това. Правилността на вътрешното убеждение на съда не подлежи на касационен контрол, тъй като необосноваността не представлява касационно основание.
Не може да бъде споделена и тезата на защитата за нарушение на процедурата по провеждане на разпознаванията на досъдебното производство. Видно от приложените на л.31 и л.36 от ДП протоколи за разпознаване на Х., тези процесуално - следствени действия са били проведени на 02.02.2012г. съответно за времето от 11.05ч. до 11.15ч. (от свидетеля П.) и от 11.45 до 11.55 ч.(от свидетеля К.). Повдигането на обвинение срещу Б. Х. е било извършено на 02.02.2012г. в 15.15ч. в присъствието на адвокат К.. Тъй като това е и началният момент в който защитникът е встъпил в процеса, не е била налице процесуална възможност последният да присъства на разпознаването, а след встъпването му в производството, не е било направено възражение или искане за повтаряне на процесуално - следственото действие. В този смисъл липсва основание протоколите от разпознаването да бъдат изключени от доказателствения материал, поради което не може да бъде споделен изводът, че инстанционните съдилища са основали постановените съдебни актове върху негодни доказателствени средства.
Доводите в пледоарията на защитника за завишен размер на наложеното наказание са релевирани за пръв път в заседанието на касационния съд, а такова основание в искането за възобновяване не е посочено, поради което не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изложеното липсва основание по чл.348, ал.1 т.2 за възобновяване на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. А. Х. за възобновяване на нохд № 367/12г. на Районен съд гр. Кърджали и внохд № 139/12г. на Окръжен съд гр. Кърджали.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.