Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * групиране на наказания * най-благоприятен за дееца наказателен закон * усложнена форма на множество престъпления * най-благоприятно групиране на наказания * увеличаване на общо най-тежко наказание

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 544

 

София, 18 януари  2010 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година,  в състав :

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:БЛАГА ИВАНОВА

                                                                         ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

 

 

при секретаря ...........................Аврора Караджова......................................

и в присъствието на прокурора ......Руско Карагогов............................, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело   № 694/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 2761/09г. по описа на Софийски районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 05.06.2009г., с което е извършено групиране на наказанията, наложени на Г. Л. П..

В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона при определяне на съвкупността, досежно осемте осъждания на П. Нещо повече, твърди се, че неправилно съдът е приел наличието на девет минали осъждания по отношение на П.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено.

Защитникът на осъдения пледира за уважение на искането за възобновяване, тъй като същото е в полза на осъдения П. Счита, че при групирането на наказанията, следва да се приложи принципът на по-благоприятния закон, както и да се отчете обстоятелството, че една от отразените присъди на РС-Етрополе е била отменена и делото върнато за ново разглеждане, което означава, че са налице осем осъждания , а не девет, както е приел съдът.

Осъденият Г. П. моли, за уважаване искането на Главния прокурор и възобновяване на производството.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

С определение от 05.06.2009г., СРС, НО-13 състав, постановено по нохд № 2761/09г. е извършил кумулиране на наказанията, наложени на Г. Л. П. със съответните влезли в сила присъди, както следва:

-на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23 от НК е групирал наказанията, наложени по нохд № 77/93г. на РС-Етрополе - две години лишаване от свобода и по нохд № 89/94г. - единадесет месеца и десет дни лишаване от свобода, като е определил едно общо и най-тежко наказание от две години лишаване от свобода;

- на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23 от НК е групирал наказанията, наложени по нохд № 2761/09г. на СРС- една година лишаване от свобода и по нохд № 2959/07г.на СГС- четири години и шест месеца лишаване от свобода, като е определил едно общо и най-тежко наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което е увеличил на основание чл.24 от НК на пет години и шест месеца лишаване от свобода;

-присъединил е на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.3 от НК към наказанието поправителен труд за срок от една година, при 10% удръжки от трудовото възнаграждение, наложено по нохд № 67/2000г. на РС-Тетевен, наказанията глоба в размер на 100лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, наложени по нохд № 126/01г. на РС-Тетевен;

-постановено е отделно изтърпяване на наказанията, наложени по нохд № 91/88г. на ОС-Ловеч-шест години лишаване от свобода, по нохд № 6494/05г. на СРС-една година и шест месеца лишаване от свобода и по нохд № 57/02г. на РС-Тетевен-глоба в размер на 100лева.

В рамките на първоинстанционното производство, решаващият съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на съвкупност, а други на рецидив, поради което не е било възможно единно групиране на наказанията по всички осъждания. Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл.25 вр. чл.23 от НК, в контекста и на установената трайна съдебна практика по тези въпроси, след което да се избере и приложи най-благоприятният за осъдения вариант на кумулиране. Това принципно разбиране е било възприето от съда в неговия акт, но независимо от това практически не е било сторено. Без да установи всички възможни варианти за групиране на наказанията, наложени на осъдения П. , след което да приложи принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, съдът декларативно е приел, че най-благоприятен за подсъдимия е вариантът на групиране, посочен по-горе. С това, решаващата инстанция е допуснала нарушение на закона, тъй като, така както се твърди в искането за възобновяване извън направеното групиране, е възможна и друга съвкупност, като тази по нохд № 2761/09г. и по нохд № 6494/05г., с общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, а наказанието по нохд № 2959/07г.от четири години и шест месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно отделно. При това съчетание приложението на чл.24 от НК дава възможност за максимално увеличение на определеното общо наказание по посочените по-горе две наказателни дела в размер до девет месеца лишаване от свобода, за разлика от приетият от решаващия съд вариант, с определяне на общо наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода по нохд № 2761/09г. на СРС и по нохд № 2959/07г. на СГС, при който този срок е до две години и три месеца. От значение е да се отбележи и обстоятелството, че реално съдът е увеличил горепосоченото общо наказание с една година и е постановил отделно изтърпяване по наказанието по нохд №. 6494/05г. Споделя се разбирането, застъпено в искането за възобновяване, че когато съвкупността установява варианти, водещи до еднакъв общ сбор, както е при посочените по-горе две хипотези на групиране/възприетата от съда и тази в искането за възобновяване/, досежно осъжданията по нохд № 6494/05г., нохд № 2959/07г. и нохд №2761/09г., то при приложението на чл.24 от НК, респективно преценката за по-благоприятното за дееца групиране, следва да се отчита предвидената възможност, за максимално увеличаване на определеното общо наказание. Всичко това дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че соченият в искането вариант за кумулация се явява по-благоприятен за осъдения, а факта, че не е приложен обуславя извод за допуснато нарушение на материалния закон.

В рамките на първоинстанционното производство, съдът не се е съобразил и с практиката на ВКС- ПП № 4 от 28.06.1965г. и ТР № 3 от 16.11.2009г., а именно да извърши групиране на наказанията при наличието на данни за цялостната престъпна дейност на осъденото лице, като не е положил достатъчно грижи, за да изясни предходните осъждания по изискуемия се надлежен ред, а се е задоволи само с данните от свидетелството за съдимост и придружаващите го бюлетини. Ако беше сторил това, то съдът би установил по категоричен начин реалните, минали осъждания на П. , което безспорно рефлектира и върху правилността на постановения акт.

При гореизложеното, настоящият съдебен състав, намери, че са налице основанията на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В рамките на което производство, съдът следва да приложи правилно материалният закон, като в пълнота изясни въпроса, касателно наличните осъждания на Г. П. , след което да се установят всички възможни варианти за групирането им и приложи най-благоприятния за него.

Водим от горното и на основание чл.426 вр. чл.424 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 2761/09г. по описа на СРС, НО-13 състав.

ОТМЕНЯВА определение от 05.06.2009г. по същото дело.

Връща делото за ново разглеждане в производството по чл.306 от НПК, от друг състав на същия съд , от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:

 

 

Членове: