Р Е Ш Е Н И Е № 415 гр. София, 10 октомври 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Д. Околийска и присъствието на прокурора от ВКП М. Велинова изслуша докладваното от съдия ПАНОВА наказателно дело № 1420 по описа за 2013 г., и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. чл. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. А. В. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 594/2008 г. на Пловдивски районен съд, отмяна на постановената по него присъда № 157/11.11.2008 г. и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият В. не е знаел за наличието на наказателно производство срещу него, не се е защитавал лично, а е бил защитаван от назначен защитник, поради което е нарушено правото му на защита. Претендира се отмяната на присъдата и връщане на делото на досъдебното производство за ново разглеждане. Алтернативно се излагат доводи за наличие на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, поради явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост на искането, но за неговата неоснователност, тъй като спрямо осъденият В. е била изпълнена процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК, а правата му не са били нарушени, тъй като е бил защитаван от служебен защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е подадено в шестмесечния срок от узнаването на влязлата в сила присъда, което по данни на осъдения В. е станало на 13.06.2013 г., когато е бил задържан от органите на полицията. Същото е и основателно. Досъдебното производство срещу С. В. е започнало на 23.10.2003 г. и той е бил привлечен като обвиняем на 05.05.2004 г. Дал е обяснения в това си качество на същата дата, както и на 28.05.2004 г. , след която дата няма данни да е бил призоваван. Досъдебното производство е било неколкократно спирано и възобновявано до март. 2006 г. поради неустановяване на местонахождението на останалите съпроцесници на В. – А. и К.. Едва през м. юли 2006 г. обв. В. е бил потърсен отново с цел призоваването, но е установено, че през м. януари е отпътувал за Италия. До м. март 2008 г. са били изисквани справки за задграничните му пътувания, нови адресни справки, както и справка от кметството в [населено място] поле, което е било населеното място с постоянния му адрес. Справката, приложена на л. 39 от том ІІ на разследването, съдържала информация, че по данни на майката на В. той се намирал в Испания. На 12.03.2008 г. /л.24 от том ІІ/ било повдигнато ново обвинение спрямо С. В., което било предявено само на служебния му защитник. Обвинителният акт бил внесен на 22.04.2008 г. Изпратената призовка за подс. В. ведно с обвинителния акт била връчена на неговата майка /л. 34/ от представител на кметството на [населено място] поле и придружена с писмо от длъжностното лице /л.35/, че С. В. е от две години в Испания. Производството е било отлагано три пъти, изисквани са справки за задгранични пътувания, изпратени са призовки, които не са били връчени, както е изискана справка от ГДИН, която установила, че В. не се намира в местата за лишаване от свобода. Ход на делото е бил даден на основание чл. 269 ал.3 т.3 от НПК на 11.11.2008 г. и на същата дата е постановена осъдителната присъда, с която В. бил признат за виновен по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 и чл. 29 ал.1 б. А от НК, за което му било наложено наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Изложените обстоятелства ясно определят, че В. е знаел за отпочналото срещу него наказателно преследване към 2004 г., водено в рамките на досъдебната фаза, доколкото на 05.05.2004 г. е бил привлечен като обвиняем. Същевременно, поради редица процесуални неудачи, които не могат да бъдат вменени в отговорност на В., досъдебното производство е престояло на досъдебната фаза до 27.07.2006 г., без да са извършвани каквито и да е процесуално-следствени действия. При опит за ново призоваване на обвиняемия към последната дата, той вече не е могъл да бъде намерен на известния за него по делото адрес, но е била налице справка, че е заминал в чужбина. Тази информация неколкократно е била потвърждавана както от писмени справки, така и от майката на В. при опит за връчване на призовки за същия на известния адрес. Въпреки тези данни, не е правен опит за издирване на В. чрез процесуалните способи на международното правно сътрудничество. Това процесуално бездействие е продължило и в съдебната фаза на процеса, където отново са изисквани всички справки, получена е била информация къде точно се намира лицето в чужбина, но не са правени опити за намирането и призоваването му от Испания. Изложените обстоятелства обуславят наличието на изискуемите предпоставки по 423 ал. 1 от НПК, налагащи ВКС да упражни правомощията си по чл. 425 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 като отмени задочно постановената присъда и върне делото за разглеждане на досъдебното производство. Нито органите на досъдебното производство, нито първоинстанционният съд са изпълнили прецизно процедурата, даваща им право да завършат разследването и да започне разглеждането на делото в съдебната му фаза в отсъствие на подсъдимия В. – чл. 269 ал.3 от НПК. Призовката за този подсъдим е била приета от майката, но с изричната информация, че сина й се намира от години в Испания. При това положение, след като е бил налице един доста продължителен интервал от време от 28.05.2004 г. /когато за последен път В. е бил разпитан като обвиняем/ до 12.03.2008 г. /когато са изпратени две призовки до него на домашния му адрес/, в който обвиняемият не е бил търсен в каквото и да е качество нито органите на досъдебното производство, нито от съда, не би могло да се направи обоснован извод, че той е проявил недължимо процесуално поведение, като се е отклонил от местоживеенето си и поради тази причина не е бил намерен на адреса. За В. са изисквани всички възможни справки, но не е бил правен опит за връчване на призовка през почти петгодишното разследване. При липса на доказателства за неговото официално информиране чрез призовка или по друг начин за наличието на съдебно производство срещу него, както и за насрочването му за определена дата, не би могло обосновано да се приеме, че В. сам се е отказал от правото си да се яви в съдебно заседание или да избегне правосъдието. В този смисъл данните по делото, че подс. В. е отпътувал за Испания /към който момент делото все още се е намирало в досъдебната си фаза/, не би могло да представлява сигурна гаранция, че подсъдимият е знаел за бъдещото съдебното производство срещу него и сам поради тази причина е избрал тази процесуална линия на поведение – да се укрие. За да се пристъпи към задочно производство в съдебната фаза на наказателния процес, следва задължително съдът да установи с категоричност, че подведеното под наказателна отговорност лице е знаело за висящото спрямо него производство в съдебна фаза, неговото насрочване и конкретната дата на заседанието. По делото няма данни подс. В. да е узнал за предстоящата съдебна фаза, доколкото същата е започнала четири години по-късно от последните процесуално-следствени действия с негово участие на досъдебната фаза, не му е бил връчен обвинителен акт и не е получил призовка за първото по делото заседание. Провежданите следствени действия с обвиняемия В. на досъдебното производство са могли да бъдат само индиция за него, че е вероятно да последва и съдебна фаза, но това не би могло да бъде за него сигурно бъдещо събитие не само поради възможността, предвидена в процесуалния закон това да не се случи поради упражняване на други правомощия на прокурора, различни от изготвянето на обвинителен акт по делото, но и поради процесуалното бездействие на органите на досъдебното производство за почти двегодишен период от време. В случая осъденият В. обективно не е бил в състояние да узнае за наличието на съдебно наказателно производство срещу него, поради което следва да му бъде гарантиран повторен съдебен процес с негово участие. Досъдебното производство е приключило в негово отсъствие, а съдебното производство е проведено, без да е бил надлежно информиран за него. По делото е имало достатъчно сигурни данни, че се е намирал на територията на държава от Европейския съюз /Испания/, откъдето е можело да бъде надлежно призован, както и да бъде предаден на българските власти посредством екстрадицията му или изпълнение на европейска заповед за арест /от 2007 г./ Нарушената процедура по разглеждането на делото в отсъствие на подс. В. и необходимостта на същия да бъде гарантиран справедлив наказателен процес в негово присъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права и стандартите на чл. 6 от ЕКПЧ налага отмяната на постановената присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство, където са били нарушени неговите права да бъде привлечен присъствено по окончателното формулирано обвинение спрямо него. /В този смисъл решение на ЕСПЧ по делото „К. срещу България” от 23.05.2006 г. , както и решение по делото „Харалампиев срещу България” от 24.04.2012 г./ С оглед обезпечаване на присъствието на С. В. при извършването на новите процесуални действия по делото ВКС намира, че спрямо него следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 2 вр. чл. 423 ал. 1 и ал. 4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 594/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд. ОТМЕНЯ присъда № 157 от 11.11.2008 г. на Пловдивския районен съд, постановена по това дело. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на досъдебната фаза от стадия действия на прокурора след приключване на разследването. ВЗЕМА мярка за неотклонение спрямо С. А. В., ЕГН [ЕГН], „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.