Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 347   гр. София,  28.05.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в публично  заседание на  двадесет и първи април, две хиляди и десета година в състав:       Председател:  Капка Юстиниянова     Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА                            СВЕТЛА ДИМИТРОВА       При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д. N 833 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. П. срещу въззивно решение № 166 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 253/2008 г. на Силистренския окръжен съд, с което е отменено решение от 18.09.2008 г. по гр.д. № 174/2008 г. на Д. районен съд, с което е определен режим на лични отношения на жалбоподателката с внучката й А. И. И. , а именно всяка първа и трета неделя на месеца от 8.00 ч. до 18.00 ч. и 20 дни през лятото, което да не съвпада с платения отпуск на майката и е постановил ново, с което предявеният от Д. А. П. срещу Д. И. С. иск за определяне на основание чл.70, ал.2 СК /отм./ режим на лични отношения с внучката й А. И. И. е отхвърлен. Ответницата по касационната жалба Д. И. С. не е подала писмен отговор. Д. “Социално подпомагане”, гр. Д. не е изразила становище по касационната жалба. Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 780 от 8.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по процесуалноправният въпрос, касаещ участието на родителите по дела за установяване режим на лични отношения между и баба и дядо по чл.70, ал.2 СК /отм./, поради противоречиво решаване от съдилищата на този въпрос, и по материалноправният въпрос за критериите от които съдът следва да се ръководи при определяне мерките на лични отношения между внуци и баба и дядо, решен в противоречие с трайната практика установена с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. С решение № 1* от 23.10.1986 г. по гр.д. № 641/1986 г. ВС, ІІ г.о. е прието, че по делата за установяване режим на лични отношения между внуци и дядо и баба по чл.70, ал.2 СК /отм./ родителите на детето, ако са живи са необходими другари и задължително трябва да участват като страни в процеса. Непризоваването и неучастието на който и да е от тях при разглеждането на делото съставлява съществено процесуално нарушение. С въззивното решение, предмет на обжалване по настоящото делото съдът е отхвърлил предявеният от Д. П. иск за определяне режим на лични отношения с внучката й А. И. И. на основание чл. 70, ал. 2 СК /отм./. Съдът е разгледал иска, конституирайки като ответница само майката на детето, упражняваща родителските права по отношение на същото, но не и бащата И. Ж. Приел е, че влошените взаимоотношения между родителите на детето, между жалбоподателката, баба на детето по бащина линия и майката на детето, множеството съдебни спорове между тях, желанието на двете страни да упражняват родителски контрол върху детето съпроводени с грубо незачитане достойнството на останалите участници в процеса, обстоятелството че жалбоподателката и сина й използвали времето определено за лични контакти на бащата с детето да установяват чрез различни експертизи какво е влиянието на майката върху развитието на детето не дават основание да се определи подходящ режим. Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Съдебната практика, намерила израз и в приложеното решение на Върховния съд непротиворечиво приема, че при иск по чл.70, ал.2 СК /отм./ родителите на детето са необходими другари и същите следва да се конституират като ответници по иска. С въззивното решение, предмет на обжалване по настоящото дело бащата на детето И. Ж. И. не е конституиран като страна в процеса и не е взел участие. Върховният касационен съд в настоящият съдебен състав приема за правилно изразеното в приложеното решение на Върховния съд становище, че родителите на детето в производството по иск с правно основание чл.70, ал.2 СК /отм./ са необходими другари и следва да бъдат конституирани като ответници по иска. Необходимите другари имат гарантирано от закона участие в процеса като главна страна. Поставеният в изложението материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховният касационен съд- ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. При разглеждане на спора по чл.70, ал.2 СК /отм./ съдът следва да се ръководи от интереса на детето, като осигури най-добрия интерес на същото. В конкретния случай ако интереса на детето налага то да поддържа връзка с бабата по бащина линия, като се има предвид, че бащата живее в чужбина и контактите с него са ограничени, предвид и силно влошените отношения между бабата и майката на детето съдът е длъжен да прецени и възможността детето да контактува с баба си в присъствието на трето лице, което може да бъде представител на Д. “Социално подпомагане”, в какъвто смисъл има утвърдена съдебна практика. По основателността на касационната жалба. Решението на въззивния съд, постановено без участието на И. Ж. баща на А. е неправилно. Същият е необходим другар и има гарантирано от закона участие в процеса като главна страна. При постановяване на първоинстанционно решение, без участието на страна по делото е налице порок на същото. За тази категория порочни решения не е предвидено връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Необходимият другар следва да се конституира пред въззивния съд като спрямо него следва да се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без неговото участие и след това да се разгледат оплакванията в жалбата- т.17 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК. При постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е конституирал като ответник по иска с правно основание чл.70, ал.2 СК /отм./ Ивайло Ж. И. , баща на детето А. И. И. Ето защо въззивното решение следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.       Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение № 166 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 253/2008 г. на Силистренския окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: