4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 135 гр.София , 09 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря и след становище на прокурора от ВКП МИХАЙЛОВА, като изслуша докладваното от съдия МИХОВА наказателно частно дело № 1104/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК във връзка с повдигнат спор за подсъдност от Апелативен съд – гр. Варна по повод приемането и изпълнението на Европейски заповеди за разследване /досие : №10/750180-15; 10/750180-15; 10/750257-15- ЕОВ- U-[ЕГН]/, издадени от съдия - следовател към Окръжен съд гр. Ротердам, Кралство Нидерландия. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да се разгледа от Апелативен съд – гр. Варна, който е компетентен, съгласно разпоредбата на чл. 474, ал.3 от НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и становището на прокурора, намери за установено следното: Видно от постановление от 11.10.2018 год. по пр. пр. № 849/2018 год. по описа на Специализираната прокуратура, в отдел „Международен“ при ВКП са постъпили три броя Европейски заповеди за разследване /досие : №10/750180-15; 10/750180-15; 10/750257-15- ЕОВ- U-[ЕГН]/, издадени от съдия-следовател към Окръжен съд гр. Ротердам, Кралство Нидерландия, с които се иска провеждане на разпит чрез видеоконференция на четири лица – Р. Р. Ж., живущ в село Световрачене, Софийска област, В. А. Р., А. А. С. и Б. С. Я., живущи в с. Иваново, Община Шумен. Европейските заповеди за разследване /ЕЗР/ са издадени във връзка с наказателно производство, намиращо се в съдебна фаза, образувано в Окръжен съд – гр. Ротердам, Кралство Нидерландия срещу лицата Х.Е., Ю.Т. и К. Р. по обвинение за участие в организирана престъпна група и притежание и разпространение на големи количества наркотични вещества – престъпления по чл. 2; чл. 10, ал.4 и ал.5; чл. 10а от Закона за опиатите на Кралство Нидерландия и чл. 140, ал.1 от Наказателния кодекс на Кралство Нидерландия. Със същото постановление на Специализираната прокуратура на основание чл. 199 от НПК, чл. 411а, ал.1, т.2 от НПК, чл. 9, ал.1, т.2 и ал.3, чл. 10, ал.1 от Закона за Европейската заповед за разследване, прокурорска преписка пр. №849/2018 год., образувана по повод постъпилите ЕЗР, е изпратена на АпСпНС за провеждане на разпит на свидетелите чрез видеоконференция, тъй като според прокурора това е компетентният съд, който следва да изпълни ЕЗР. С определение № 152/16.10.2018 год., постановено по ВНЧД № 445/2018 год. по описа на АпСпНС, съдията- докладчик е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил по подсъдност на Апелативен съд – гр. Варна, като е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 474, ал.3 от НПК това е компетентният съд по местоживеене на свидетелите, които следва да бъдат разпитани чрез видеоконференция, като в случая е без значение за какво по вид престъпление се води наказателното производство в чуждата държава. С определение № 370/05.11.2018 год., постановено по ЧД № 401/2018 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, приемайки, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 9 от Закона за Европейската заповед за разследване, който е специален спрямо НПК и който сочи окръжния съд, военния съд или специализирания наказателен съд, като компетентни да провеждат разпити чрез видеоконференция. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай нито едно от спорещите съдилища не е компетентно да изпълни ЕЗР като извърши разпит на свидетелите чрез видеоконференция, поради следните съображения: Съгласно чл. 1, т.1 от Закона за Европейската заповед за разследване /обн. в ДВ, бр. 16 от 20.02.2018 год. / този закон урежда условията и реда за признаване и изпълнение на Европейска заповед за разследване по наказателни производства, издадени в друга държава членка. Видно от §1, т.1 от доп. разп. на ЗЕЗР под „държава членка“ следва да се разбира всяка държава – членка на Европейския съюз, с изключение на Ирландия и Дания. ЗЕЗР въвежда изискванията на Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3.04.2014 год. относно ЕЗР по наказателноправни въпроси. Според §3 от ЗЕЗР, доколкото законът не съдържа специални правила, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Изложеното налага извода, че издаването и изпълнението на ЕЗР между държави – членки на Европейския съюз се урежда и регулира от специалния закон – ЗЕЗР, като само в случаите, в които този закон не предвижда специални разпоредби, се прилагат нормите на НПК. В чл. 28 от ЗЕЗР подробно е регламентиран редът, по който се провежда разпит чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване на обвиняем, свидетел или вещо лица, като се посочва и компетентният орган, който следва да изпълни ЕЗР. От това следва, че разпоредбата на чл. 474 от НПК, регламентираща реда за провеждане на разпит на обвиняем, свидетели и вещи лица чрез видеоконференция или телефонна конференция, ще е приложима само в случаите, когато такова искане е направено от държава, която не е членка на Европейския съюз / с изключение на Ирландия и Дания/ и съответно не е обвързана от изискванията на Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3.04.2014 год. относно ЕЗР по наказателноправни въпроси, съгласно Договора за Европейския съюз. В чл. 28, ал.2 от ЗЕЗР е посочен органът, който следва да изпълни ЕЗР като проведе разпит чрез видеоконференция – органът по чл. 9, ал.1 от ЗЕЗР. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1, т.2 от ЗЕЗР в съдебното производство компетентният орган да изпълни ЕЗР е съответният окръжен или военен съд, в чийто район се иска извършването на съответното съдебно следствено действие или предаването на доказателствата, които вече са на разположение, или специализирания наказателен съд. Вън от всякакво съмнение е, че компетентният съд по чл. 28, ал.2 от ЗЕЗР се определя в зависимост от правната квалификация на деянието, за което се води съдебното производство в държавата, издала ЕЗР /при съблюдаване на нормата на чл. 10 от ЗЕЗР/ и специалната подсъдност на делата съобразно разпоредбите на чл. 35, ал.2, чл. 396 и чл. 411а от НПК. Отнесено към настоящия казус, след като разпитът на свидетели чрез видеоконференция се иска по повод съдебно производство, образувано пред Окръжен съд – гр. Ротердам, Кралство Нидерлания, за деяние, което съответства на престъпление по чл. 321, ал.3, вр. с чл. 354а, ал.2 от НК на Република България /видно от пр. пр. № 849/2018 год. на СпП/, компетентният орган да изпълни ЕЗР, по аргумент от разпоредбата на чл. 411а, ал.1,т.2 от НПК е Специализираният наказателен съд. Изложеното налага изпращането на делото на Специализирания наказателен съд, който да се произнесе по изпълнението на ЕЗР. Воден от посочените съображения и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА ЧНД № 401/2018 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна за разглеждане от Специализирания наказателен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Преписи от настоящото определение да се изпратят на АпСпНС и на Апелативен съд –гр. Варна за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.