Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * нищожност-липса на форма * прехвърляне дружествен дял


1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 234

София, 02.12.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря П.Кръстева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 228 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответницата И. С. Костова срещу Решение № 488/17.10.2013г. по в.т.д.№ 727/2013г. на Пловдивския АС, с което след отмяна на решение по т.д.№ 429/2012г. на Пловдивския ОС е обявен за нищожен поради липса на форма, сключеният на 10.01.2011г. договор за прехвърляне на дружествени дялове, с който ответницата е продала на ищеца Б. Ф. А. дяловете от капитала на [фирма], [населено място]. Със същото решение касаторката е осъдена да върне на А., на основание чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД, заплатената от него стойност на дяловете. Обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за заличаване на вписванията по партидата на дружеството, отразени вследствие на същия договор и производството по делото по този иск е прекратено.
С касационната жалба се иска отмяна на решението в частта за уважаването на исковете на основанията по т.3 на чл.281 ГПК. Изразява се несъгласие с решаващия извод на въззивния съд, че ответникът е напълно неграмотен, поради което за спазването на формата на договора по чл.129,ал.2 ТЗ е било необходимо поставяне на отпечатък от палеца му. Поддържа се, че е приложена и неотносима правна норма-вместо тази на чл.589,ал.2,изр. първо ГПК съдът е въвел изискването на чл.579,ал.1 ГПК и чл.589,ал.2, изр.второ ГПК за изписване имената на участващите лица.
Според касаторката, апелативният съд не е съобразил спецификата на хипотезата, в която лицето макар да е неграмотно, може да се подпише и по този начин да потвърди изразената си воля за сключването на договора по чл.129,ал.2 ТЗ, чийто текст е одобрен от него, след като му е бил прочетен от нотариуса, видно от отразеното удостоверяване. Изложени са и доводи за допуснати от съда процесуални нарушения – отказ да бъдат събрани доказателства по твърдението, че ищецът е грамотен и сам е провел цялата процедура по регистрацията на промените, вследствие на прехвърлянето на дяловете пред Агенцията по вписванията.
В исковата молба, предявена срещу насрещната страна по договора по чл.129,ал.2 ТЗ, ищецът Б. А. е твърдял, че е неграмотен, не може да чете и пише, не разпознава буквите. Поради това при извършеното на 10.01.2011г. нотариално удостоверяване на подписа му под договора за прехвърляне на дяловете от капитала на [фирма], [населено място], е следвало по реда на чл.579,ал.2 ГПК във вр. с чл.189,ал.1 ГПК, да постави вместо подпис, отпечатък от десния палец. Това изискване за форма не било спазено - ищецът положил подпис, а нотариусът игнорирал законовата разпоредба като направил отметка: „текстът бе прочетен на лицето и след одобрението му се подписа от него“, без да изследва и отрази, какво е наложило това прочитане - дали защото лицето е неграмотно, незрящо или не разбира български език. С тези фактически твърдения е обосновано искането за прогласяване на основание чл.26,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.579,ал.2, вр. с ал.1 и чл.189,ал.1 и чл.576 ГПК за нищожен договорът за прехвърляне на дружествените дялове, искането за заличаване на вписаните промени в ТР по партидата на дружеството, отразени на основание нищожния договор, и за осъждането на ответницата да върне на ищеца заплатената цена на дяловете. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като е приел, че дори твърдяният факт, че ищецът е неграмотен да бъде доказан, за да се приложи правилото за поставяне на отпечатък от палец вместо подпис, законът изисква наличието на причинна връзка-неспособността да бъде положен подпис да е вследствие на неграмотност. Мотивирал е, че е възможно едно лице да е неграмотно и въпреки това да може да постави ръкописен подпис, и нормата на чл.579,ал.2 ГПК изисква приложението на чл.189 ГПК именно в тези случаи-когато поради неграмотност лицето не може да се подпише.
За да уважи исковете, въззивният съд е приел, позовавайки се на представените доказателства /писмо на Регионалния инспекторат по образованието, че ищецът, роден 1987г., не се е обучавал в училище през учебната 2011/2012г. и показанията на разпитана свидетелка, че ищецът не може да чете и пише/, че поради неграмотност А. не е могъл да се подпише пред нотариуса, извършил нотариалната заверка на подписите. Изложил е съображения, че този факт нотариусът е бил длъжен да установи, тъй като за него е съществувало и задължението след прочитане на акта и одобрението му от участващите, да изиска те да изпишат пълното си име и тогава да потвърдят подписа си. Посочено е, че в случая такова изписване, в съответствие с изискванията на чл.579,ал.1 ГПК и чл.580,т.6 ГПК липсва, както и не е положен пръстов отпечатък съобразно правилото на чл.579,ал.2 във вр. с чл.189 ГПК. Прието е, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове е нищожен поради неспазена форма, и поради основателността на установителния иск след да бъде уважен и искът за връщане на даденото по нищожния договор.
С определение № 620 от 08.07.2014г., съставът на ВКС, в съответствие със задължението си по т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГКТ и т.10 на ТР № 1/17.07.2001г. на ОС на ГК, да следи служебно за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, допусна касационния контрол за преценка допустимостта на въззивното решение в частта за уважаването на исковете. Решението в частта за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото по искането за заличаване на вписванията в ТР не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
При извършената при разглеждането на касационната жалба преценка на допустимостта на постановеното решение, съставът на ВКС констатира, че то е постановено в нарушение на процесуалните норми, свързани с надлежното упражняване на правото на иск във връзка с конституирането на надлежните в процеса страни.
В производството по предявения иск от приобретателя на дяловете на едноличното дружество с ограничена отговорност срещу предишния им собственик за установяване недействителността на договора по чл.129,ал.2 ТЗ като сключен в нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2,предл.трето ЗЗД- липса на форма, не е конституирано и не е участвало като страна дружеството. Прехвърлянето на дяловете от капитала на Е. е не само двустранна сделка - правоотношение между прехвърлителя и третото лице- приобретател, не само способ за смяна на собственика на капитала, но и обстоятелство, което по силата на чл. 129,ал.2, предл. последно ТЗ и чл. 4 ЗТР подлежи на вписване по партидата на дружеството. Освен съдоговорителите, договорът по чл.129 ТЗ е предназначен да произведе и действие по отношение на дружеството. Последното е самостоятелен правен субект, което не се идентифицира с притежателя на дяловете му, поради което спорът между страните по сделката по чл. 129 ТЗ относно нейната валидност не може да бъде разрешен без участието на самото дружество. Макар да не е страна по сделката, последиците от сключването й, респ. обявяването й за недействителна, пряко рефлектират в правната сфера на търговеца, обособен правно и структурно в Е.. Спорът по установителния иск за недействителност на договора по чл.129,ал.2 ТЗ за прехвърлянето на дяловете на едноличното дружество с ограничена отговорност има за последица разрешаването на въпроса кой е собственикът на капитала му. Дружеството е обвързано от изхода на спора по установителния иск и решението ще има действие и по отношение на него, поради което постановяването на допустим съдебен акт предполага и участието му в процеса, съответно задължение на съда да даде указания на ищеца за неговото конституиране.
В нарушение на процесуалните си задължения по т. 6 от ТР № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция не е констатирала, че първоинстанционното решение по установителния иск е постановено без участието на необходим другар на ответника и не е изпълнила задълженията си да го обезсили като недопустимо, и да върне делото на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение, и даване указания на ищеца за предприемане на действия, свързани с конституирането му. Поради това на обезсилване подлежи и въззивното решение, като делото следва да бъде върнато на първата инстанция, която следва по реда на чл.129,ал.2 ГПК да даде указания на ищеца в посочения смисъл, включително и указания за внасяне на депозит за особен представител, какъвто следва да бъде назначен /по аналогия с разпоредбата на чл.29,ал.4 ГПК/ на дружеството, чийто управител и едноличен собственик на капитала е страна по спора. Поради обусловеност на иска по чл.34 ЗЗД от изхода на спора по иска по чл.26,ал.2,предл.трето ЗЗД, следва да бъде обезсилено и постановеното по него решение.
По отношение на разноските за настоящото производство, приложима е разпоредбата на чл.294 ГПК.
Поради изложеното, и на основание чл.293 във вр. с чл.270 ГПК, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

Обезсилва Решение № 488/17.10.2013г. по в.т.д.№ 727/2013г. на Пловдивския АС и Решение № 149 от 05.04.2013г. по т.д.№ 429/2012г. на Пловдивския ОС в частта, с която съдилищата са се произнесли по исковете с правно основание чл.26,ал.2, предл.3 ЗЗД и чл.34 ЗЗД.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския ОС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.