О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 49 гр. София,01.02.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2188 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Джано 2382“ ЕООД срещу определение №318 от 12.08.2021 г. по в.ч.т.д.№264/2021 г. на АС Велико Търново. С обжалваното определение е потвърдено определение №39 от 30.03.2021 г. по т.д.№160/2020 г. на ОС Велико Търново, с което на основание чл.248 от ГПК е допълнено постановеното по делото определение №71 от 16.12.2020 г. за прекратяване на производството, като „Джано 2382“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. Г. Д. сумата от 1250.99 лв. направени разноски в производство по отмяна на допуснато по т.д.№108/2020 г. на ОС Велико Търново обезпечение на бъдещ иск. В жалбата се излагат съображения за недопустимост, евентуално неправилност на определението на въззивния съд, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че определението е вероятно недопустимо, евентуално очевидно неправилно и са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по жалбата Т. Г. Д., навежда доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния законов срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата на ответника по чл.248 от ГПК за допълване на влязлото в сила прекратително определение е подадена в срок /исковото производство по т.д.№160/2020 г. на ОС Велико Търново е прекратено преди размяна на книжа, поради невнасяне от ищеца на дължимата държавна такса/, като отговорността за разноски при обезпечаване на иска по т.д.№108/2020 г. на ОС Велико Търново следва да се реализира в рамките на исковото производство по обезпечения иск, вкл. и при прекратяване на производството по този иск. С оглед представените по делото доказателства за направени от ответника разноски по отмяна на допуснато обезпечение е достигнал до извод, че обжалваното първоинстанционно определение следва да бъде потвърдено. Въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение са недопустими. При прекратяване с влязло в сила определение на исковото производство, образувано по обезпечен при условията на гаранция бъдещ иск и отмяна на допуснатото обезпечение на този иск, направените разноски в частното производство по отмяна на обезпечението, образувано и развило се след прекратяване на исковото производство /осъществено преди връчване на препис от исковата молба на ответника/, следва да се присъдят в частното производство. В случая т.5 от ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС няма как да бъде приложена, тъй като вече не съществува възможност да се развие производство по обезпечения иск, още по-малко съществува възможност исковият съд да присъди разноските, направени в производства, които макар и в рамките на обезпечителното производство, са образувани след прекратяване на исковото производство с влязло в сила определение. С оглед изложеното и тъй като в случая по своевременно направеното искане за присъждане на разноски се е произнесъл исковият съд, след допускане на касационно обжалване, въззивното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция /с което на основание чл.248 от ГПК е допълнено определението за прекратяване на исковото производство чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в частното производство по отмяна на обезпечението/, следва да бъдат обезсилени, а делото изпратено на ОС Велико Търново за произнасяне по молбата по чл.248 от ГПК за допълване в частта за разноските на определение от 19.02.2021 г. по т.д.№108/2020 г. на ОС Велико Търново. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение №318 от 12.08.2021 г. по в.ч.т.д.№264/2021 г. на АС Велико Търново. ОБЕЗСИЛВА определение №318 от 12.08.2021 г. по в.ч.т.д.№264/2021 г. на АС Велико Търново и потвърденото с него определение №39 от 30.03.2021 г. по т.д.№160/2020 г. на ОС Велико Търново, с което на основание чл.248 от ГПК е допълнено постановеното по делото определение №71 от 16.12.2020 г. за прекратяване на производството, като „Джано 2382“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. Г. Д. сумата от 1250.99 лв. направени разноски в производство по отмяна на допуснато по т.д.№108/2020 г. на ОС Велико Търново обезпечение на бъдещ иск. Връща делото на ОС Велико Търново за произнасяне по молбата по чл.248 от ГПК за допълване в частта за разноските на определение от 19.02.2021 г. по т.д.№108/2020 г. на ОС Велико Търново. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.