Р Е Ш Е Н И Е № 200 гр. София, 10 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 428 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК. Образувано е по касационен протест против въззивно решение № 7/10.02.2013 г. постановено по ВНОХД № 3/2013 г. по описа на Военно-апелативен съд. В протеста се поддържа наличието на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочат допуснати нарушения при анализа и оценката на доказателствата по делото, като се твърди, че е направен непълен и едностранчив анализ и превратна оценка на доказателствата. Посочено е, че в обвинителния акт не са изпълнени указанията, дадени в отменителното решение на първия въззивен състав като е налице неяснота кои точно са инкриминираните документи с невярно съдържание. Това е довело до изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд, което не се основава на изискването за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото. Следствие на това е нарушен и материалния закон, тъй като според представителя на държавното обвинение подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна вмененото й във вина престъпление по чл.212 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК. Претендира се възивният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на военно- апелативния съд. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа изцяло така депозирания касационен протест. Предлага решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за отстраняване на нарушенията на материалния и процесуалния закон. Подсъдимата Е. К. Д. не се явява в съдебно заседание, въпреки че е редовно призована. Защитникът й - адв.Р. моли протестът като неоснователен да бъде отхвърлен и решението на военно-апелативния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Защитникът поддържа становището си, че по делото е безспорно установено, че Д. е пътувала с обществен транспорт, а не с лично превозно средство, както твърди обвинението. Счита, че с оглед потвърждаването с въззивното решение на постановената оправдателна присъда по никакъв начин не са нарушение правата на подсъдимата. Гражданският ищец – Министерство на отбраната, чрез юрисконсулт Г. изцяло подкрепя депозирания протест и моли същият да бъде уважен, като бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационият протест е подаден в срока предвиден в чл.350 ал.2 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН. С Присъда № 112/14.09.2012 г., постановена от Пловдивски военен съд по НОХД № 153/2012 г. подсъдимата редник Е. К. Д. е призната за виновно в това, че през периода 13.02.2009 г. – 31.08.2010 г., във военно формирование 54050 [населено място], при условията на продължавана престъпна дейност, единадесет пъти чрез използване на документи с невярно съдържание – 2 бр. Рапорти № 2-705/18.12.2008 г. и № 2-639/08.12.2009 г. и справки за извършените пътувания, въз основа на заповеди на Командира на военното формирование е получила без правно основание чуждо движимо имущество – 90% от стойността на транспортните разходи за пътуване с автобус от [населено място] до [населено място] и обратно, с намерение противозаконно да ги присвои, общо в размер на 691,20 лв., поради което и на основание чл.212 ал.1 т.1 вр. с чл.26 ал.1 и вр. с чл.54 от НК я е ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С присъдата Д. е осъдена да заплати в полза на Министерство на отбраната – в.ф.54050 – Хасково сумата от 691,20 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици от това. По жалба на подсъдимата е било образувано ВНОХД № 57/2013 г. по описа на Военно-апелативния съд. С Решение № 56/10.01.2013 г. постановено по същото дело въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е върнал делото на прокурора . С Присъда № 113/11.11.2013 г., постановена от Пловдивски военен съд по НОХД № 375/2013 г. подсъдимата редник Е. К. Д. е призната за НЕВИНОВНА в това през периода 13.02.2009 г. – 29.09.2010 г., във военно формирование 54050 [населено място], при условията на продължавана престъпна дейност, на десет пъти чрез използване на документи с невярно съдържание – 2 бр. Рапорти № 2-705/18.12.2008 г. и № 2-639/08.12.2009 г. и 14 бр.справки за извършените пътувания, въз основа на заповеди на Командира на военното формирование да е получила без правно основание чуждо движимо имущество – 90% от стойността на транспортните разходи за пътуване с автобус от [населено място] до [населено място] и обратно, с намерение противозаконно да ги присвои общо в размер на 691,20 лв., поради което и на основание чл.304 пр.4 от НПК я е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото й обвинение по чл.212 ал.1 т.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен и предявеният граждански иск като неоснователен, ведно със законните последици от това. По протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура – Пловдив е образувано ВНОХД № 3/2014 г. по описа на Военно-апелативния съд. С Решение № 7/10.02.2014 г. постановено по същото дело въззивният съд е потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда. По своето естество наведените в протеста доводи за допуснати съществени процесуални нарушения се отнасят до необоснованост на атакувания съдебен акт. Необосноваността не е касационно основание, поради което тези оплаквания не могат да бъдат обект на проверка от касационния съд. Доколкото обаче те касаят твърдения за нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция ВКС, счита за уместно да отбележи, че мотивите към въззивната присъда са напълно съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Не се констатира при формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав да е било допуснато процесуално нарушение на нормите на чл.13, чл.14 и 107 от НПК. В случая не би могло да се говори за ограничаване на правото на защита на подсъдимата свързано с допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, както се твърди в касационния протест, тъй като с потвърждаването на постановената оправдателна присъда от въззивния съд то е намерило своята максимална реализация. По делото няма спор относно правно релевантните факти. Предходните съдебни състави безспорно са установили, че подсъдимата действително е пътувала от дома си в [населено място] до местоработата си - военно формирование 54050 в [населено място] с обществен транспорт. На второ място по делото липсват, каквито и да било доказателства, че подсъдимата е извършила манипулации по билетите или е отразила неверни обстоятелства в подадените от нея справки. При неустановеното авторство на подсъдимата да е подправяла представените от нея в поделението билети и при съществуващата възможност други – неустановени по делото лица да са манипулирали билетите с цел лично облагодетелстване, законосъобразно долностепенните съдилища са приели, че обвинението не е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. В конкретния казус от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимата да е съзнавала, че използваните билети са с невярно съдържание - с променен номинал. Нещо повече – от начина, по който са съхранявани подадените справки с налепените билети често се случвало едни екземпляри да се отлепят и това налагало поставянето на тяхно място на други - отлепени и намиращи се в кашона, т.е. не би могло да се приеме със сигурност, че приложените по делото билети са именно представените такива от редник Д.. По изложените съображения въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА в сила Решение № 7/10.02.2014 г., постановено по ВНОД № 3/2013 г. по описа на Военно-апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: