О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 223

гр. София, 13.06. 2022 г.

Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 2133 по описа за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Топлофикация София ЕАД , подадена чрез юрисконсулт С. Д., срещу определение №280 от 11.04.2022г., по гр.д. № 3964/2021г., по описа на ВКС, трето ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], срещу решение № 264718 от 13.07.2021 г. по гр. д. № 5352/2020 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II – В въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 281417/21.11.2019 г. по гр. д. № 45742/2012 г. на Софийски районен съд, 50 състав за осъждане на „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на В. П. С. и на И. П. Стоянова сумата от по 2 712 лв. за всеки един от тях – обезщетение за ползването в периода от 27.09.2007 г. до 08.04.2012 г. на собствен на ищците имот (енергиен обект „Топлоснабдяване и абонатна станция за жилищна сграда“, находящ се на адрес [населено място], [улица]), ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 28.09.2012 г. до изплащането и е прекратено производството по гр. дело № 3964/2021 г. на Върховен касационен съд, III г. о., в същата част.

С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излагат се и съображения по същество на касационната жалба и на предявените искове с цена от по 2712лв. и правно основание по чл.59 ЗЗД. Искането е за отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба.
Ответниците В. П. С. и И. П. Стоянова чрез общия им пълномощник адв. К. вземат становище за неоснователност на частната жалба.Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 281417/21.11.2019 г. по гр. д. № 45742/2012 г. на Софийски районен съд (СРС), 50 състав, в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на В. П. С. и на И. П. Стоянова сумата от по 2 712 лв. за всеки един от тях – обезщетение за ползването в периода от 27.09.2007 г. до 08.04.2012 г. на собствен на ищците имот (енергиен обект „Топлоснабдяване и абонатна станция за жилищна сграда“, находящ се на адрес [населено място], [улица]), ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 28.09.2012 г. до изплащането, не подлежи на касационен контрол, а подадената касационна жалба против тази част от решението е процесуално недопустима. Позовал се е на нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела.
Определението е правилно.Съображенията за това са следните:
Чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда критерий - установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по граждански дела, с цена на иска под 5000 лева. С оглед данните по делото в процесния случай цената на всеки от посочените два иска по чл.59 ЗЗД е под този минимален праг, което е обосновало и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване.
Доводите по същество на исковете и тези по същество на касационната жалба са по същността си оплаквания за неправилност на съдебния акт, постановен от въззивния съд, които не могат да бъдат преценявани в рамките на настоящото производство.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответниците своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер 200лв.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №280 от 11.04.2022г., по гр.д. № 3964/2021г., по описа на ВКС, трето ГО, в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], срещу решение № 264718 от 13.07.2021 г. по гр. д. № 5352/2020 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II – В въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 281417/21.11.2019 г. по гр. д. № 45742/2012 г. на Софийски районен съд, 50 състав за осъждане на „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на В. П. С. и на И. П. Стоянова сумата от по 2 712 лв. за всеки един от тях – обезщетение за ползването в периода от 27.09.2007 г. до 08.04.2012 г. на собствен на ищците имот (енергиен обект „Топлоснабдяване и абонатна станция за жилищна сграда“, находящ се на адрес [населено място], [улица]), ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 28.09.2012 г. до изплащането и е прекратено производството по гр. дело № 3964/2021 г. на Върховен касационен съд, III г. о., в същата част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], да заплати на В. П. С. с ЕГН [ЕГН] и на И. П. Стоянова с ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], сумата от 200 ( двеста лева) лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: