Ключови фрази


1

2



2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 481

София, 14.12.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1854 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ищцата Д. С. З., чрез пълномощника й адв. Г. А., срещу решение № 477/9. 12. 2019 г. по в. гр. д. № 729/2019 г. на Окръжен съд – Русе, с което е отменено изцяло решение № 97 от 16. 04. 2019 г. по гр. д. № 314/2015 г. на РС – Белене и е отхвърлен предявеният от Д. С. З. против М. М. Б., В. Г. А. и Д. Х. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху поземлен имот с идентификатор .......... по кадастралната карта на [населено място] могили, област Р., с площ от 589 кв.м., ведно с построените в него сгради: сграда с идентификатор ........... със застроена площ 149 кв.м., със смесено предназначение, включваща три самостоятелни обекта на собственост: а/. самостоятелен търговски обект с идентификатор .........., находящ се на първия етаж; б/. самостоятелен търговски обект с идентификатор ..........., находящ се на първия етаж; в/. самостоятелен жилищен обект-апартамент с идентификатор ..........., находящ се на втория етаж; едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ............, с площ от 11 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ............., с площ от 18 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ............, с площ от 11 кв.м.
Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения: необсъждане на всички възражения и доводи на страните, касаещи недействителността на договора за покупко-продажба, сключен между наследодателя на ищцата и ответницата М. Б.; необсъждане на всички фактически и правни твърдения на страните и събраните по делото доказателства – нарушения на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК; допуснати нарушения на чл. 269 ГПК, чл. 147 ГПК, чл. 176 ГПК, чл. 195 ГПК, чл. 576, вр. чл. 578, ал. 4 ГПК и др.), поради необоснованост на фактическите изводи и поради противоречие с материалния закон – чл. 31 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 108 ЗС. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба и по исковете М. М. Б., В. Г. А. и Д. Х. А., чрез пълномощника им адв. Н. М., с писмен отговор изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Първоинстанционното производство е образувано по следните искове, предявени от Ц. Т. Б., починала, на чието място е конституирана, на осн. чл. 227 ГПК, наследницата й по закон Д. С. З., против М. М. Б., В. Г. А. и съпругата му Д. Х. А.:
I. Група искове, предявени при условията на евентуалност, касаещи действителността на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../6. 10. 2014 г., с който М. С. Д., чрез пълномощника си М. М. Б., продава на М. М. Б. процесните недвижими имоти:
а/. иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за установяване нищожност на продажбата, поради сключването й в противоречие с разпоредбата на пар. 6, ал. 5 ПР ЗУТ, установяваща забрана да се извършват сделки с дворищнорегулационни парцели с неприложена в сроковете по ал. 2 и 4 регулация;
б/ иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – за установяване нищожност на договора, поради сключването му при липса на съгласие на продавача да прехвърли на купувача собствеността върху имота, като липсата на съгласие произтича от обстоятелството, че извършеното от М. Д. упълномощаване на М. Б. да сключи разпоредителната сделка е нищожно на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – не е подписано от упълномощителя, евентуално е унищожаемо на осн. чл. 31 ЗЗД – извършено е от дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си;
в/. иск по чл. 33 ЗЗД – унищожаване на договора като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия;
г/. иск по чл. 42 ЗЗД – прогласяване недействителност на договора, поради сключването му за продавача от лице без представителна власт, като липсата на представителна власт произтича от нищожността, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, евентуално унищожаемостта, на осн. чл. 31 ЗЗД, на упълномощителната сделка;
д/. иск по чл. 87 ЗЗД – за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на купувача да плати на продавача уговорената продажна цена.
II. Група искове, предявени при условията на евентуалност, касаещи следващия договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №.../24. 04. 2015 г., с който ответницата М. М. Б. продава на ответника В. Г. А., през време на брака му с ответницата Д. Х. А., процесните недвижими имоти:
а/. иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за установяване нищожност на продажбата, поради сключването й в противоречие с пар. 6, ал. 5 ПР ЗУТ, установяваща забрана да се извършват сделки с дворищнорегулационни парцели с неприложена в сроковете по ал. 2 и 4 регулация;
б/. иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД – за установяване нищожност на договора, поради привидност на същия, с твърдения, че страните по сделката М. Б. и В. А. не са искали настъпването на правните й последици (абсолютна симулация).
III. Кумулативно предявени с исковете по т. I и т. II искове по чл. 108 ЗС, за осъждане на М. Б., В. А. и Д. А. да предадат на ищцата владението върху процесните сгради.
В мотивите към първоинстанционното решение са разгледани предявените искове, описани по-горе в точки I, II и III. Прието е, че са налице основания за уважаване на исковете по точки I и II, както и че независимо от това кое от основанията за недействителност ще се уважи, исковете по чл. 108 ЗС биха се явили основателни. Със самото решение (диспозитива) съдът се е произнесъл само по исковете по чл. 108 ЗС, като е уважил същите.
Въззивният съд е отменил решението на районния съд и е отхвърлил исковете по чл. 108 ЗС. При преценка на основателността им е разгледал част от доводите на ищцата за недействителност на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../6. 10. 2014 г., посочени по-горе в точка I. Не е разгледал довода за недействителност на договора по чл. 42 ЗЗД, поради сключването му за продавача от лице без представителна власт, предвид нищожността на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, евентуално унищожаемостта на осн. чл. 31 ЗЗД, на упълномощителната сделка. Този довод не е разгледан, тъй като въззивният съд е приел, че твърденията на ищцата, че влошеното здравословно състояние на М. С. Д. го е довело до невъзможност да разбира и ръководи действията си, са направени не по повод извършената от същия упълномощителната сделка от 5. 09. 2014 г., а по повод саморъчното завещание от 3. 10. 2014 г., във връзка с което е бил предявен иск по чл. 31 ЗЗД, производството по който е прекратено, поради оттеглянето му.
По делото е подадена допълнителна искова молба вх. № 6015/7. 10. 2015 г., депозирана по повод отговора по чл. 131 ГПК на ответницата М. М. Б., с която ищцата е заявила, че към подписване на пълномощното от 5. 09. 2014 г. упълномощителят М. Д. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на актовете, които извършва, което личи и от самия текст на пълномощното (стр. 3 от допълнителната молба).
При тези данни настоящият състав намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправните въпроси относно възможността с довод или възражение в спорния предмет да се въведе преюдициално правоотношение за недействителност на сделка, от която насрещната страна черпи права и относно задължението на въззивния съд при разрешаване на спора да разгледа всички възражения и доводи на страните и да обсъди събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Действията и становищата на въззивния съд противоречат на разрешенията на въпросите, дадени с постановени от ВКС решения, включително с цитираните от жалбоподателката решение № 198 от 10. 08. 2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, 4 г.о. и решение № 107 от 25. 06. 2019 г. по гр. д. № 2737/2018 г. на ВКС, 3 г.о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 477/9. 12. 2019 г. по в. гр. д. № 729/2019 г. на Окръжен съд – Русе.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката Д. С. З. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 75 лв. по сметка на Върховния касационен съд на Република България, като я предупреждава, че при неизпълнение в срок на това указания, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство-прекратено.
След изтичане на срока за изпълнение на горните указания делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: