1 Р Е Ш Е Н И Е № 635 гр.София, 27 декември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова с участието на прокурора Петя Маринова и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 645/2010 година. Производството е образувано по искане на осъдената Н. З. С. за възобновяване на внохд № 304 на Софийски апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение № 212 от 17.06.2010 год., с което е изменена присъда от 24.02.2010 год. на Софийски окръжен съд по нохд № 426/2007 год. и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В искането за възобновяване на делото, като касационни основания за проверка на решението са посочени допуснати нарушения на процесуалния и материален закон.Доводите за това са, че е нарушено правото на защита на осъдената, след като не е конкретизирано коя хипотеза на чл.20 ал.1 ЗДвП е имал предвид разследващия орган, при привличането й като обвиняема.Не е обсъдено обстоятелството, че не е могла да възприеме велосипедиста като опасност, поради наличието на два контейнера за смет, непосредствено преди кръстовището.Не е извършен от съда следствен експеримент за изясняване на това обстоятелство.Прави се искане за оправдаване по повдигнатото обвинение, или връщане на делото за ново разглеждане.Отправено е и алтернативно искане за изменение на присъдата с намаляване размера на наказанието лишаване от права.В съдебно заседание се поддържа от защитата. Повереника на частните обвинители и граждански ищци намира искането за неоснователно.Допуснатото от осъдената нарушение на правилата за движение е достатъчно конкретизирано и обсъдено от двете съдебни инстанции както и това, че контейнерите не пречат на видимостта.Представя и писмени бележки в които доразвива тези съображения. Становището на прокурора е също за липса на основания за възобновяване на делото.Обсъден е въпроса с контейнера, който се намира на затревената площ, а не на пътното платно и осъдената е имала достатъчно видимост към пострадалия, преди на навлезе в платното и за движение. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 24.02.2010 год. по нохд № 426/07 год., С. окръжен съд е признал подсъдимата Н. З. С. за виновна в извършено престъпление по 343, ал.1, б.”в” НК и при условията на чл.54 НК е осъдена на пет месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.На основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Със същата присъда е осъдена да заплати на С., И. и Т. Б. по 30 000.00 лв., за причинените им неимуществени вреди със законните последици, като до предявените размери гражданските искове са отхвърлени. С обжалваното решение присъдата е изменена, като са намалени присъдените обезщетения на гражданските ищци по на 10 000.лв. за всеки от тях.В останалата част присъдата е потвърдена и след изтичане на законоустановения срок за обжалване или протестиране е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, като подадено с срока по чл.421 ал.3 НПК.Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Въззивната инстанция не е имала основание да не възприеме изцяло фактическата обстановка за станалото ПТП, след като са събрани необходимите доказателства, които напълно изясняват фактите и обстоятелствата от предмета на доказване.Спазени са правилата за оценката им и са направени верни изводи от тях.Те са формирани логически, последователно и научно подкрепени от заключенията на вещите лица.В мотивите на решението е даден мотивиран отговор на всички възражения на защитата на подсъдимата, срещу осъдителната присъда, в изпълнение изискванията на чл.339 ал.2 НПК, включително и на направените в искането за възобновяване.Аргументите да бъдат отхвърлени като несъстоятелни, са достатъчно ясни и убедителни, и не се налага да бъдат повтаряни, само защото не удовлетворяват защитната теза, за наличие на случайно деяние.От гласните, писмени доказателства, като и от изслушаните и приети от съдилищата по фактите комплексна авто-техническа експертиза, допълнителна такава и разширена с участието на офталмолог, безспорно е установен механизма по който е станало произшествието.Вещите лица са категорични в заключението си, че автомобила управляван от осъдената е настигнал велосипедиста, който вече е бил изправил посоката си на движение.Разгледани са няколко хипотези, както във връзка със скорост на движение на автомобила, така и във връзка със скоростта на движени на пострадвалия.Във всички случай с оглед установените факти и технически параметри са стигнали до извода, че С. е имала обективна възможност да предотврати удара, при своевременна и правилна реакция.Относно възможността контейнера за боклук да препятства видимостта на осъдената своевременно да възприеме велосипедиста като опасност е отговорено, като от експерта в съдебно заседание, така и от въззивната инстанция на л.4 абз.2 от мотивите на решението.Намирал се е на 5 м. преди кръстовището /от към посоката на движение на осъдената/, навътре в тревната площ.В експертизата е прието най-благоприятното разстояние за видимост от 1 м. преди кръстовището, за което не е имало препятствие или причина, да не бъде възприет като опасност.Правилно е ангажирана наказателната и отговорност по чл.20 ал.1 ЗДвП, нарушение конкретно описано както в постановлението за привличане като обвиняема на л.28 от дознанието, така и в обвинителя акт. Затова оплакването за нарушено право на защита е голословно.Установено е, че неправилната реакция на осъдената като водач на МПС, която при появата на велосипедиста като опасност за движението е отклонила колата вляво с убеждението, че ще го заобиколи е довело до пътното произшествие, при което пострадалия е получил несъвместими с живота увреждания.Независимо от неговия значителен принос за станалото, с основание е прието, че вина за произшествието има и осъдената С..Опасността не е настъпила внезапно и изненадващо, което изключва приложението на чл.15 НК, както е отговорила с подробни съображения първата съдебна инстанция, възприети и от въззивната.При установени факти материалният закон е приложен правилно. В разглеждания случай вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е изградено в съгласие с принципите на чл.13 и 14 НПК, а излагането му в мотивите на присъдата е съобразено с правилата на чл.305 НПК. Пред двете съдебни инстанции защитниците на осъдената не са правили искане за провеждане на следствен експеримент, който да установи, дали контейнера за боклук е пречил за видимостта на водача към идващия от Т-образната пряка велосипедист, по което съда да е взел отношение и да бъде обсъждано в настоящето производство.Такова процесуално следствено действие, не се е и налагало да бъде проведено по инициатива на съда, след като двете назначени и изслушани експертни заключения дават ясен и категоричен отговор на всички въпроси от значение за изясняване механизма на произшествието.Не се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата от инстанциите по фактите да са нарушени процесуалните изисквания. В искането само е упоменато, че присъдата е незаконосъобразна и по отношение на гражданската част и наказанието лишаване от права е завишено, без да се излагат нови обстоятелства, или неправилно възприети по тежест от редовните съдилища, които да бъдат обсъждани и доведат до евентуално изменение в тази и част. По тези съображения няма причини за отмяна на съдебните актове по реда на възобновяването, с оправдаване на С., или връщане на делото в предишен процесуален стадии. Не са налице основанията по чл.342 ал.1 ,т.5, вр. с чл.348 ал.1 ,т.т.1 и 2 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 НПК, Върховния касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Н. З. С. за възобновяване производството по внохд № 304/2010 год. на Софийски апелативен съд и отмяна на решение № 212 от 17.06.2010 год., както и на присъда от 24.02.2010 год., постановена по нохд № 426/2007 год. на Софийски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: