Р  Е Ш Е Н И Е                                         № 52                             София, 16.02.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Тодорка Кьосева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 648 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. К. и К. Д. Ч. К. , чрез пълномощника им а. Д, против решение № 228 от 27.02.2009 г., постановено по гр.д. № 971 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. в частта, с която е оставено в сила решение № 718 от 7.03.2008 г. по гр.д. № 260/2007 г. на Районен съд В. за уважаване на предявения от М. Т. Я., Д. Т. Д. и П. Д. Т. против К. М. К. и К. Д. Ч. К. ревандикационен иск по отношение на 619/1219 ид.ч. от реална част с площ 1086 кв.м. от имот № 74 по кадастралния план на „А”, целия с площ 1219 кв.м., съгласно скица на лист 85 от гр.д. № 260/07 на Варненски районен съд, като в частта, с която искът е отхвърлен за 600/1219 кв.м. ид.ч. от реална част с площ 1086 к.м. от имота въззивното решение е влязло в сила, поради необжалването му. Касаторите са изложила твърдения, които по същество се свеждат до довод за недопустимост на иска, тъй като липсва приключила реституционна процедура за ищците, евентуално за необоснованост и нарушение на материалния закон. Искат обезсилване на атакуваното решение и прекратяване на съдебното производство, евентуално – неговата отмяна и постановяване на друго за отхвърляне на иска. Претендират направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба М. Т. Я. оспорва същата като претендира направените разноски, а Д. Т. Д. и П. Д. Т. не са изразили становище. С определение № 751 от 5.08.2009 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд в атакуваната му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед въпроса за правното значение на влезлия в сила план за новообразуваните имоти при спор за собственост между реституиран собственик и ползувател, трансформирал правото на ползване в право на собственост и съответно възниква ли съсобственост между тях, ако в плана за новообразуваните имоти спорният имот е отразен с площ по-голяма от изкупената по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Окръжен съд В. е приел, че с решение № 539 от 28.07.1998 г. на ПК В. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на наследниците на Д. Т. Б. върху лозе с площ от 2.100 дка. За неоснователно е прието възражението, че административното производство не е инициарно в срок, тъй като независимо, че заявлението е подадено от дъщеря на Д. Б. без изрично пълномощно, е придружено от клетвена декларация, изходяща от Д. Б. , а след смъртта на последния действията са потвърдени и от неговите наследници. Ответниците осъществяват фактическа власт върху 600 кв.м. от имота на правно основание – придобито право на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е възприел експертното заключение за идентичност на имота и установяващо границите по КП от 1987 г., ПКП и ПНИ и е направил извод, че искът следва да бъде уважен за 618/1219 ид.ч. от реална част от 1086 кв.м. Изводът на съда, че реституираният собственик може да ревандикира идеални части от определен имот по плана за новообразуваните имоти, съответстващи на площта на имота надхвърляща 600 кв.м., за които правото на ползване е трансформирано в право на собственост, е незаконосъобразен. По своята правна същност идеалните части от определено вещно право съставляват съотношението, в което правото на собственост на всеки съсобственик при съпритежание на вещно право, се съотнася към правото на собственост на всеки от другите съсобственици, т.е. същите имат правно значение при наличие на съсобственост. Съсобствеността възниква по силата на закона при осъществяване на определени юридически факти /например наследяване/ или по силата на волеви актове /например правни сделки/. В ЗСПЗЗ не е регламентирана възможност за възникване на съсобственост между реституиран бивш собственик на недвижим имот и ползувател на част от този имот, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост при условията на § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Въведения в закона принцип е, че правото на собственост се възстановява на лицето /респ. неговите наследници/, притежавало земеделската земя към момента на обобществяването й, освен ако не са налице предпоставките на § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост. Във всички случаи индивидуализацията на недвижимия имот, върху който е възстановено правото на собственост или върху който ползувателят е придобил собствеността, се осъществява с плана за новообразуваните имоти, определящ границите на новообразувания урегулиран поземлен имот. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение в атакуваната му част е неправилно.становено по делото е, че по одобрения със заповед № РД-І-7706/410 от 25.11.2003 г. план за новообразуваните имоти на с.о.”А” процесният имот е урегулиран с № 74 с площ 1219 кв.м., записан на името на ответника К. В. решение, във влязлата в сила част, установява наличието на предпоставките на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и трансформиране на правото на ползване на ответника в право на собственост.регулирането на имота с площ по-голяма от 600 кв.м. е основание за уреждане на облигационните отношения между реститурираните собственици и ответниците съгласно § 4з, ал.2, изр.второ от ПЗР ЗСПЗЗ, но не и за възникване на съсобственост, нито за възникване на разделна собственост върху реални части в рамките на урегулирания поземлен имот. В обобщение въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на ревандикиционния иск и в останалата му част. С оглед изхода на настоящото производство ищците следва да възстановяват на ответниците разноски по делото в размер на 661.21 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 228 от 27.02.2009 г., постановено по гр.д. № 971 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. в частта, с която е оставено в сила решение № 718 от 7.03.2008 г. по гр.д. № 260/2007 г. на Районен съд- В. за уважаване на предявения от М. Т. Я., Д. Т. Д. и П. Д. Т. против К. М. К. и К. Д. Ч. К. ревандикационен иск по отношение на 619/1219 ид.ч. от реална част с площ 1086 кв.м. от имот № 74 по кадастралния план на „А”, целия с площ 1219 кв.м., съгласно скица на лист 85 от гр.д. № 260/07 на Варненски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Я. гр. В., ул.”Ц” № 1* гр. В., ул.”П” № 24б и П. Д. Т., гр. В., ул.”С” № 23 против К. М. К. и К. Д. Ч. К. , двамата от гр. В., ж.к.”Ч” бл.57, ет.5, ап.18 иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на реална част от имот № 74 по кадастрален план „А” от 1987 г. с площ от 1086 кв.м., съставляващ имот № 74 по плана за новообразуваните имоти на селищно образование „А”, одобрен със заповед № РД-1-7706/410 от 25.11.2003 г. ОСЪЖДА М. Т. Я. гр. В., ул.”Ц” № 1* гр. В., ул.”П” № 24б и П. Д. Т., гр. В., ул.”С” № 23 да заплатят на К. М. К. и К. Д. Ч.- К. , двамата от гр. В., ж.к.”Ч” бл.57, ет.5, ап.18 разноски за съдебното производство в размер на 661.21 лв. /шестстотин шестдесет и един лева и двадесет и една стотинки/. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: