Р Е Ш Е Н И Е № 301 гр. София, 15.07. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор КРАСИМИРА КОЛОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 856/2014 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на защитника на осъдения С. Д. Т. за отмяна по реда на възобновяването на постановената по НОХД № 338/2011 г. по описа на РС – Сандански присъда № 2175 от 11.07.2012 г. В молбата на адв. Я. са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, представляващи основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Искането е мотивирано с твърдения, че гласните доказателства не били оценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като не били взети предвид психическото състояние на св. В. и заинтересуваността на свидетелите А. и Д. Г. (баща и син) от изхода на делото, както и процесуалното им поведение. И двете съдебни инстанции отхвърлили искането на защитата на подсъдимия за извършване на оглед, резултатите от който щели да докажат по несъмнен начин невъзможността осъденият Т. да е намушкал пострадалия А. Г.. В съдебно заседание на ВКС осъденият С. Т. и защитника му адв. Я. не се явяват, редовно призовани, и не излагат допълнителни доводи в подкрепа на искането за възобновяване. Представителят на ВКП дава заключение, че молбата на осъдения за възобновяване е частично основателна досежно релевираното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При разглеждането и решаването на делото бил нарушен основен принцип на наказателния процес – за неизменност на състава, разглеждащ делото като въззивна инстанция. Допуснатото нарушение представлявало безусловен повод за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане т друг състав на същия съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 2175 от 11.07.2012 г. по НОХД № 338/2011 г. Санданският районен съд е признал подсъдимия С. Д. Т. за виновен в това, че на 19.08.2010 г. в [населено място], обл. Бл., причинил средна телесна повреда на А. Д. Г., изразяваща се в прободно-порезно нараняване, проникващо в коремната кухина със засягане на кръвоносен съд и коремни органи (тънки черва), с излив на кръв в коремната кухина, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на А. Г., поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. С присъдата си съдът осъдил подсъдимия С. Т. да заплати на А. Г. сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2010 г. до окончателното плащане, като отхвърлил предявения граждански иск до пълния му размер. По въззивна жалба на подсъдимия С. Т. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 395/2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд (БлОС), като с решение № 1210 от 20.03.2014 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил съдебния акт на районния съд – гр. Сандански. Решението на БлОС не е подлежало на касационна проверка, като е влязло в законна сила от момента на постановяването му. Молбата на осъдения Т. за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е подадена на 09.05.2014 г., поради което ВКС намери, че искането е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения С. Д. Т. за възобновяване на наказателното производство е основателно. В него са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, сред които на основно място е откроено оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От една страна, защитникът на осъдения адв. Я. е наблегнал върху незаконосъобразния анализ на събрания по делото доказателствен материал, довел до невярно формиране на съдебната воля, което пък рефлектирало върху адекватното упражняване на правото на защита на осъдения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НПК. От друга страна, все в контекста на претенциите на защитата за едностранчивост и необективност на осъществения от съдебните инстанции доказателствен разбор, защитникът е заявил оплакване срещу отхвърленото от съдилищата по същество искане за извършване на оглед на местопроизшествието, което щяло да установи невъзможността осъденият Т. да е намушкал пострадалия Г.. Макар в искането на осъдения да е посочено, че се претендира възобновяване на наказателното производство по първоинстанционното НОХД № 338/2011 г. по описа на РС – Сандански, настоящият състав на ВКС ще изследва наличието на релевираните основания за възобновяване при осъществената от контролната инстанция дейност, отчитайки принципното положение, че когато се иска възобновяване на наказателно производство, по което са постановени съдебни актове от първата и въззивната инстанции, на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивният съдебен акт. За да бъдат обсъдени по същество отправените от осъдения възражения, свързани с посочените пороци при проверката и анализа на доказателствата, процесуалната дейност на решаващите съдебни състави по допускане и събиране на доказателствените материали следва да е строго подчинена на прогласените в процесуалния закон процедурни правила. Това принципно положение се отнася както за първостепенния съд, така и за ревизиращата го втора инстанция, която разполага с всички правомощия на съд по фактите. Макар в искането за възобновяване да не са изложени конкретни доводи срещу процесуалната дейност на БлОС, ВКС следва да обсъди същата, тъй като тя се явява решаваща за изхода на делото. Образуваното пред въззивния съд ВНОХД № 395/12 г. е било насрочено в открито съдебно заседание на 16.11.2012 г. (л. 14 – л. 16 от делото), проведено в съдебен състав: председател (и докладчик) съдията П. П. и членове съдиите А. М. и Т. А.. В течение на това съдебно заседание е бил даден ход на въззивно съдебно следствие, като е бил проведен допълнителен разпит на гражданския ищец св. Г., чиито показания са съдържали факти във връзка с вменената на молителя престъпна дейност, и е бил разпитан жалбоподателят Т.. Съдът е преценил, че делото не е изяснено от фактическа страна, като е допуснал допълнителен разпит на св. В. В., когото призовал за следващото съдебно заседание, насрочено за 08.02.2013 г. В съдебно заседание на 08.02.2013 г. ход на делото не бил даден, като производството било отложено за 05.04.2013 г. В съдебно заседание на 05.04.13 г. (л. 22 – л. 26 от ВНОХД № 395/12 г. по описа на БлОС), когато делото е било разгледано в съдебен състав: председател (и докладчик) съдията П. П. и членове съдиите Т. А. и Е. Д., са били разпитани св. В. В., пострадалият св. Г., депозирал информация във връзка с дадените от св. В. показания, както и допуснатият от БлОС в качеството на свидетел Б. А.. След изслушване на съдебните прения на страните и на последната дума на подсъдимия, делото било обявено за решаване. С определение от 19.04.2013 г. (л. 27 от ВНОХД № 395/12 г. по описа на БлОС) решаващият съдебен състав отменил протоколното си определение от 05.04.2013 г., с което бил даден ход по същество на делото, като го насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.06.2013 г., за когато постановил да бъдат призовани подсъдимият Т., гражданският ищец Г. и свидетелят С. В.. След няколкократно отлагане на делото, на 17.01.2014 г. (л. 53 – л. 56 от ВНОХД № 395/12 г. по описа на БлОС) му бил даден ход в състав на съда: председател (и докладчик) съдията П. П. и членове съдиите Т. А. и М. Ш.. В хода на въззивното съдебно следствие бил разпитан св. В., след което в протокола от съдебното заседание (гърба на л. 54 от ВНОХД № 395/12 г. по описа на БлОС) била отразена обща декларация на страните, че не възразяват „да се преповторят процесуално-следствените действия, извършени до настоящия момент поради смяна на съдебния състав”. В тази връзка на основание чл. 281, ал. 7, вр. ал. 1 от НПК и чл. 279, ал. 3, вр., ал. 1 от НПК са били прочетени показанията на св. А. Г., депозирани в съдебни заседания на 16.11.2012 г. и 05.04.2013 г., обясненията на подсъдимия Т., дадени в съдебно заседание на 16.11.12 г., както и показанията на свидетелите В. В. и Б. А. от съдебно заседание от 05.04.13 г. След като пострадалият и подсъдимият потвърдили изявленията си, дадени пред друг съдебен състав, а вторият депозирал и допълнителни обяснения, съдът дал ход на съдебните прения, изслушал последната дума на подсъдимия и обявил делото за решаване. В решението си № 1210 от 20.03.2014 г. въззивният съд счел всички посочени лица за непосредствено и пряко разпитани от него, като въз основа на съдържанието на приобщените по описания начин доказателствени средства (обяснения на подсъдимия и свидетелски показания) формулирал изводите си за фактологията на престъпната дейност на подсъдимия и по приложението на правото. ВКС прецени процесуалната дейност на БлОС в светлината на принципната постановка, че за разлика от досъдебната фаза, в която прогласените в чл. 6 – чл. 22 от НПК постулати се проявяват значително по-ограничено, в съдебната фаза разгръщането им е пълно. Това положение се отнася и за принципите на непосредственост (чл. 18 от НПК) и устност (чл. 19 от НПК). В глава двадесета, раздел І от НПК са уредени общи положения, детайлизиращи проявлението на тези принципи на процесуалния закон в стадия на съдебното заседание. Съгласно чл. 258, ал. 1 от НПК един и същи съдебен състав следва да участва в събирането, проверката и оценката на доказателствата на съответния съдебен стадий, в рамките на който намират цялостно проявление всички принципи на наказателния процес, включително непосредствеността и устността (освен в предвидените от закона изключения). Описаните в генерален план принципни положения, съотнесени към конкретно описаната процесуална дейност на второстепенния съдебен състав, обуславят извод, че при провеждането на въззивното производство са били игнорирани императивни правила на наказателния процес. Съдът, който е разгледал и решил делото по същество (чийто персонален състав е бил определен от участвалите в съдебното заседание на 17.01.2014 г. съдии) не е спазил принципите на устност и непосредственост, тъй като е присъединил към ценимата доказателствена маса доказателствени материали, несъбрани лично от него. В частност, такива са прочетените обяснения на подсъдимия Т., дадени пред друг съдебен състав (при положение, че подсъдимият лично е участвал в съдебното заседание и не е отказал да депозира обяснения); прочетените показания на пострадалия св. Г., дадени пред друг съдебен състав (което действие не може да бъде санирано с потвърждаване на съдържанието им от страна на свидетеля); прочетените показания на свидетелите В. и А., дадени пред друг въззивен състав (без същите да бъдат призовани и разпитани повторно от решаващия съд при наличието на обективна възможност за това). Незаконосъобразният процесуален подход е бил задълбочен до степен на пълно объркване поради това, че съдът е приобщил цитираните гласни доказателствени средства към ценимата доказателствена съвкупност чрез прилагане на процесуалната техника на чл. 281, ал. 7 вр. ал. 1 от НПК. Тази разпоредба регламентира възможността при определени условия съдът да прочете показания на свидетел, дадени на досъдебното производство, каквато хипотеза в случая не е била налице. Аналогично е положението и при прочитането на обясненията на подсъдимия Т., които са били приобщени на основание чл. 279, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК, която норма се отнася до обясненията на обвиняем, дадени на досъдебното производство, при това касаещи друг подсъдим по същото дело. Изложеното дотук обуславя заключението, че решаващият състав на второинстанционния съд е изградил становището си за фактите на деянието и по приложението на правото в нарушение на чл. 13, ал. 2 от НПК – решаващите му изводи за обективната и субективна съставомерност на поведението на осъдения Т. по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК не са изведени по реда и със средствата, предвидени в НПК. Този процесуален пропуск, от своя страна, е довел до ограничаване на процесуалните права на осъдения, а именно – флагрантно е накърнил правото му на защита (доколкото той оспорва фактическите констатации и правни изводи на БлОС, позовавайки се и на негодно присъединените доказателствени източници). Констатираните процесуални нарушения са съществени такива по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, поради което в съответствие с чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК въззивното съдебно производство следва да бъде възобновено, постановеният по ВНОХД № 395/2012 г. по описа на БлОС съдебен акт – отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. С оглед констатираното основание за отмяна на решението на БлОС липсва необходимост от обсъждане на релевирания в искането за възобновяване довод на защитника във връзка с отказа на съдилищата по фактите да проведат оглед на местопроизшествието, както и на останалите въведени касационни основания – за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Задължителните указания на ВКС се отнасят единствено до отстраняването на констатираните нарушения на изискванията на чл. 13, ал. 2, чл. 18 и чл. 19 от НПК, като няма пречка при новото разглеждане на делото доказателственото искане да бъде поставено по съответния ред и да получи надлежен отговор предвид собствената оценка на съдебния състав за степента на изясненост и пълнота на очертаните от чл. 102 от НПК факти и обстоятелства. Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, има свободата по вътрешно убеждение, основано на пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствата по делото, да отговори на възраженията на жалбоподателя Т., като крайният изход от делото няма как да бъде предрешен от настоящата инстанция. Водим от изложените аргументи и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 395/2012 г. по описа на ОС – Благоевград. ОТМЕНЯ решение № 1210 от 20.03.2014 г., постановено по ВНОХД № 395/2012 г. по описа на ОС – Благоевград и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.