Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие * отмяна-ненадлежно представителство * отмяна-нови обстоятелства


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 561

гр. София, 27.12.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 885 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на А. Б. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 197 от 9 април 2010 г., постановено по гр.д. № 1686 по описа на районния съд в гр. Шумен за 2009 г.
В молбата се сочи, че на 28 октомври 2011 г. в кантората на частен съдебен изпълнител молителят получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, след което се обърнал за съвет и защита от няколко адвоката, но му било отказано, след което молителят потърсил друг адвокат; сумите по изпълнителното дело били обжалвани, но искът бил отхвърлен от районния съд и от окръжния съд; до момента молителят не е уведомяван за атакуваното решение, то не му било предоставено от частния съдебен изпълнител; според поканата за доброволно изпълнение изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което попречило дълго време да се открие делото и да се направи справка, и впоследствие се установило, че делото не е водено по реда на заповедното производство, а е гледано по общия исков ред; на 23 януари 2012 г. молителят подал в деловодството на съда молби за изваждане от архива на гр.д. № 1686/2009 г. и нохд № 1439/2008 г. на районния съд в гр. Шумен за запознаване и получаване на копия; молбата била уважена след няколко дена; след запознаване с материалите по делото било установено, че в хода на производството на молителя не му били изпращани по надлежния ред никакви призовки или уведомления; нито братът на молителя, живеещ на посочения адрес, нито домоуправителят дали сведения молителят да е бил търсен и да са поставяни уведомления, съобщения или друго на входната врата на блока или на апартамента, нито в пощенската кутия; при посещенията в [населено място] на молителя му станало известно, че към момента на пътното транспортно произшествие пострадалият е бил без предпазен колан, което е допринесло за получените травми и увреждания, за които се претендира обезщетение; по двете дела не е бил призоваван и разпитван като свидетел другият пътувал в автомобила, който видял, че непосредствено преди момента на удара пострадалият е събличал дреха и бил без предпазен колан; молителят в следствие на удара бил с множество травми и загуба на съзнание и нямал спомен как се е случила катастрофата, поради което поел изцяло вината върху себе си и сключил споразумение с прокуратурата; не са били разпитани и лицата, които са изваждали пострадалите от автомобила. В допълнителна молба се сочи, че при получаване на материалите по молбата от 23 януари 2012 г. самото дело не било предоставено на молителя; след получаване на съобщение за довнасяне на държавна такса, молителят се запознал с делото, в което открил молба от 18 октомври 2011 г., подписана лично от него, но предоставена му от случаен адвокат, който му казал след справка, че нещата не са добре за молителя и го посъветвал да потърси друг адвокат, като след няколко дни молителят получил в работата си запорно съобщение; това било второ по ред запорно съобщение, а по първото му било обяснено, че се плащат суми по наказателното дело и по някакво „бракоразводно” дело, за което молителят нямал представа, но сумите не били големи и молителят не обърнал внимание; при второто запорно съобщение молителят се съветвал с адвокат, който казал, че ще оправи нещата, но молителят лично отишъл до частния съдебен изпълнител, където получил поканата за доброволно изпълнение. Към молбата се представят молба от молителя от 23 януари 2012 г. за снабдяване с фотокопия от гражданско и наказателно от общ характер дело, декларация от С. С. от [населено място], че през периода 1 април 2009 г. – 30 септември 2010 г. не е виждал залепени уведомления на входната врата на апартамента на молителя, на входната врата на входа или на пощенската кутия, не е чул и видял външни лица да търсят някой от живеещите във входа, покана за доброволно изпълнение без отбелязване на дата на получаване, разпореждания по запорни съобщения, епикриза.
Ответникът Г. С. М. от [населено място] не представя отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима по исканията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК като просрочена, и неоснователна по искането по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
На л. 54 от гр.д. № 1686/2009 г. на районния съд в гр. Шумен, е приложена молба от молителя А., в която иска да му бъдат изготвени незаверени копия от искова молба, решение № 197 от 9 април 2010 г. на районния съд в гр. Шумен и от 27 юли 2010 г. по гр.д. № 359/2010 г. на окръжния съд в гр. Шумен. Върху молбата с дата 18 октомври 2011 г. е посочено, че исканите копия са получени и е положен подпис. В допълнителната молба в производството по отмяна, молителят изрично сочи, че молбата е била двукратно подписана от него (явно под искането и при получаването на копията), след което молителят отишъл при друг адвокат със сниманото от предходния адвокат в съда. Следователно, най-късно на 18 октомври 2011 г. на молителя е станало известно решението на първата, както и на въззивната, инстанция по спора, поради което тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, е изтекъл на 18 януари 2012 г., а молбата за отмяна е подадена в районния съд в [населено място] на 25 април 2012 г., поради което е просрочена по исканията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК.
Молбата е неоснователна по искането по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. първо ГПК, независимо, че е подадена в срок. Твърди се от молителя, че при пътуванията до [населено място] за запознаване с материалите по делото за атакуване на съдебното решение, узнал ново обстоятелство, което би довело до извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърди се още, че по делото не бил разпитан очевидец на това обстоятелство, нито са били разпитани лицата, които са извадили пострадалите от колата. В тази връзка с молбата за отмяна се иска допускане до разпит на свидетел, който също е бил пътник в колата.
Според ТР 138/67 г., ОСГК, новооткрито обстоятелство е онова обстоятелство, съществувало преди постановяване на решението, но не е било известно на страната, като незнанието се дължи на обективни причини, и като факт е настъпило до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, завършили с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Страната – молител не е знаела за него при разглеждане на делото, като незнанието не се дължи на нейна небрежност. Това обстоятелство следва да е от съществено значение за изхода на делото - т.е. доколкото би било приобщено като доказателство по делото, би обусловило правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска.
Страната-молител следва да разполага с документ, който доказва новото обстоятелство. Според т. 4 на ППВС № 2/77 г. (неизгубила действието си и при ГПК от 2007 г. поради идентичността на правната уредба), законът не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица, а още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица. Тази хипотеза именно се налага и в настоящия процес – молителят не разполага с писмен документ за твърдяното обстоятелство. Липсата на разпитан свидетел по такова обстоятелство в наказателното производство не може да замести писмения документ, а, както беше посочено, новото обстоятелство не може да се подкрепи с очаквани бъдещи свидетелски показания.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 197 от 9 април 2010 г., постановено по гр.д. № 1686 по описа на районния съд в гр. Шумен за 2009 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. Б. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 197 от 9 април 2010 г., постановено по гр.д. № 1686 по описа на районния съд в гр. Шумен за 2009 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК.
Решението в тази част може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: