2 Р Е Ш Е Н И Е №. 58 С., 10.09.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на девети март две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Л. З. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 499/2009 година Производство по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 129 от 11.01.2009 г. по гр.д.№ 333/2008 г. на С. апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 06.12.2007 г. по гр.д.№ 623/2005 г. на К. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Агенцията за следприватизационен контрол срещу [фирма],[населено място] за заплащане на десета вноска от цената по приватизационен договор от 06.10.1998 г. до размер на сумата 4 049.97 щ.д. и в частта, с която е отхвърлен иска й за неустойка за забава в плащането на тази вноска до размер на 10 972.71 щ.д. и вместо него постановил друго, с което уважил иска с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата 4 049.97 щ.д. и иска по чл.92 ЗЗД за сумата 10 972.71 щ.д. Касаторът поддържа доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – чл.8 ЗВСОИ и моли да се отмени като неправилно. Ответникът по касация А. за следприватизационен контрол изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваната част на решението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд приел, че страните са уговорили разсрочено плащане на 90% от цената на договора, платима за срок от пет години. Процесната 10-та, последна вноска според заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлизала в размер на 13 496.58 щ.д., а неустойката за забава в плащането й в размер на 36 575.73 щ.д. С допълнително споразумение от 22.11.2000 г. е изменен чл.5.3.2 от договора, като според него всяко плащане се извършва в съотношение 30% чрез банков превод и 70% чрез всички платежни средства. Спорен според съда бил въпросът има ли извършеното от купувача плащане с непарични средства погасителен ефект по отношение на последната, десета вноска от цената на договора. В тази връзка решаващият състав е приел, че разрешението на този въпрос се съдържа в нормата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ, (изм. ДВ бр.99/5.12.2000 г.), която дава възможност в случаите на разсрочено плащане остатъкът от цената по сключена към тази дата приватизационна сделка от лицата по чл.35 и чл.31 ЗППДОбП (отм.) да бъде изплатен изцяло чрез компенсаторни и жилищни записи и временни удостоверения, за което плащане според ал.4 на същата разпоредба ползването на други платежни инструменти обаче е недопустимо в случаите, в които купувачът е изпаднал в забава по отношение на задължението за плащане на съответната парична вноска. Прието е от фактическа страна, че към датата на влизане в сила на изменението на ЗОСОИ ответникът е бил в забава по отношение на 1-ва до 3-та вноска. Доколкото изменението на чл.5.2 от договора е извършено с анекс от 22.01.2000 г., т.е след влизане в сила на това изменение, то според съда тези вноски е следвало да се извършат съобразно този анекс и съответно не е зачетено погасителното действие на извършеното с компенсаторни инструменти плащане на 30% от стойността на 10-та вноска предвид уговореното им погасяване с парични средства. С определение № 675 от 27.10.2009 г. , настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по съображения, че материалноправните въпроси, от значение за изхода на делото, а именно ползва ли се с погасителен ефект извършеното плащане с компенсаторни инструменти, когато то е прието без възражение от кредитора; за действието на нормата на чл. 8, ал.4 ЗОСОИ във времето, както и за приложимостта на установената с нея забрана за разплащане с непарични средства в случаите, когато забавените вноски ведно с лихвите върху тях са били изплатени преди влизане на закона в сила са разрешавани противоречиво от съдилищата - Решение № 698 от 29.06.2006 г. по т.д.№ 206/2006 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено между същите страни и Решение № 267 от 26.05.2004 г. по т.д.№ 1699/2003 г. С решение № 267 от 26.05.2004г. по гр. д. № 1699/2003г. на ВКС, І т. о. е прието, че възможността по чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ за плащане на остатъка от покупната цена по приватизационна сделка по ЗППДОП (отм.) е предоставена на волята на двете страни и не се касае до право само на собственика на компенсаторните записи, за упражняването на което са релевантни единствено наличието на условията по чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ. Направен е извод, че да се приеме, че плащането на парично задължение с непарични средства по вече сключена приватизационна сделка, в която подобно плащане не е договорено и въпреки волята на страната продавач настъпва по силата на закона, противоречи и на сключения между страните договор, и на самия закон. С Решение № 698 от 29.06.2006 г. по т.д.№ 206/2006 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено между същите страни по спор за дължимостта на осма и девета разсрочена вноска по процесния приватизационен договор е прието, че възможността по чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ за плащане на цената по сключена вече приватизационна сделка по реда на ЗППДОП (отм.) чрез други непарични платежни средства е предоставена изцяло в полза на купувача и негово е правото на избор кой от двата способа да използува за погасяване на задължението си. Като специална правна норма, цитираната разпоредба дерогира в конкретно посочените от закона случаи действието на общата норма на чл.65, ал.1 ЗЗД, осигурявайки правна възможност на длъжника в тези случаи да престира нещо различно от уговоренето, съответно – принуждавайки кредитора да приеме престираното. С посоченото решение е прието, че цената на спорните вноски е изплатена с поименни компенсаторни вноски, за което е съставен приемателно-предавателен протокол, като по този начин е изплатен целия остатък от цената по приватизационния договор, като дори е надплатена и сума в размер на 14 713.73 щ.д., като въз основа на този факт е направен извод, че предоставените от купувача и приети от органа по чл.3 ЗППДОбП (отм.) компенсаторни инструменти имат погасителен ефект по отношение на задължението му за заплащане на остатъка от цената по приватизационната сделка. С обжалваното решение при същата фактическа обстановка е прието противното. Настоящият съдебен състав намира за правилно второто становище. Правото да се плати остатъка от цената по приватизационния договор с компенсаторни инструменти произтича от самия закон, поради което наличието на предвидените в чл.8, ал.3 ЗОСОИ предпоставки поражда за продавача задължение да приеме предложеното му плащане с тези инструменти. Следователно, по аргумент за по силното основание, ако е налице и съгласие на продавача по сделката, плащането на остатъка от цената да се осъществи с компенсаторни инструменти, то същото има погасителен ефект по отношение на задължението и съответно води до извод за надлежно изпълнение на приватизационния договор. При принципно правилното становище на въззивния съд относно признатото от закона на поименните компенсационни бонове качество на разплащателно средство в приватизацията на държавни и общински предприятия или части от тях, с обжалваното въззивно решение е направен незаконосъобразния извод, че в разглеждания случай не са налице изискуемите по чл.8, ал.3 ЗОСОИ предпоставки за зачитане на погасителното действие на извършеното от ответника плащане с непарични средства на десета, последна вноска по процесния приватизационен договор. На първо място изводът почива на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗОСОИ. Според настоящия състав целта на законодателя е не да лиши длъжниците със закъснели плащания от правото по ал.3 на текста, а напротив - да ги стимулира да погасят просрочените си вноски преди да изтече визирания в нея краен срок, за да се възползват от предоставената с нея възможността да заплатят остатъка от цената й с компенсаторни инструменти, като в този смисъл забавените плащания само отлагат, но не изключват приложението на чл.8, ал.3 ЗОСОИ. На второ място съдът не е отдал правно значение на извършеното от касатора плащане с компенсаторни инструменти, което е прието от министерството на икономиката със съставения за това приемо-предавателен протокол от 17.01.2002 г., с което плащане според заключението на съдебно-счетоводната експертиза е изплатен целия остатък от цената по приватизационния договор. Касае се до изразено с конклудентни действия признание на продавача, че предложеното му от настоящия касатор изпълнение има погасителен ефект, което незаконосъбразно не е отчетено от въззивния съд. С оглед всички изложени съображения настоящият състав приема, че с извършеното на 17.01.2002 г. плащане с поименни компенсаторни бонове, задължението на касатора [фирма] за заплащане на десета, последна вноска по процесния прватизационен договор е изцяло погасено, което обуславя извод за неоснователност на предявения от А. за следприватизационен контрол иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, както и на акцесорния такъв по чл.92, ал.1 ЗЗД. Предвид приетата неоснователност на претенцията за неустойка не следва да се обсъждат доводите на касатора за недопустимото й кумулиране с мораторни лихви, каквито бил заплатил за забавата по отношение на процесната вноска. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС, приема, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Поради отсъствието на необходимост от извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като се отхвърлят предявените срещу касатора искове. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 997,40 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 129 от 11.01.2009 г. по гр.д.№ 333/2008 г. на С. апелативен съд в частта, с която е уважен предявения от А. за следприватизационен контрол срещу [фирма]-К. иск с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата 4 049.97 щ.д., както и кумулативно съединения иск по чл.92 ЗЗД за сумата 10 972.71 щ.д. като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на А. за следприватизационен контрол срещу [фирма] с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 4 049.97 щ.д., представляваща част от стойността на десета вноска по приватизационен договор от 06.10.1998 г. както и кумулативно съединения иск по чл.92 ЗЗД за сумата 10 972.71 щ.д. ОСЪЖДА А. за следприватизационен контрол да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 997, 40 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: