Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 409   София,  16 ноември 2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                          ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                           ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                            при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 460/2009 година. Производството е образувано по касационен протест от прокурор във Военно-апелативна прокуратура против решение № 53 от 24.06.2009 год. по внохд № 48/2009 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България. В протеста се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на закона в частта на решението, с което подсъдимата лейт. М. Й. С. е призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл. 383, ал. 1 НК, като съдът е приел, че обществената опасност на деянието е явно незначителна, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Според доводите в протеста, степента на обществената опасност на деянието по чл. 383, ал. 1 НК не е явно незначителна, както поради особеното качество на дееца - офицер от Българската армия, така и по начина на извършване на деянието. Според доводите в протеста, обществената опасност не е оценена в необходимата степен, предвид характеристиките на конкретното фактическо деяние. Добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на подсъдимата и причините, поради които тя се е възползвала от неистинския документ /съмнения у нея за бременност, пораждащо необходимостта от съответен медицински преглед/ не отменят общественоопасния характер и противоправността на деянието, с което се засягат съществено обществените отношения по установения войскови ред и дисциплина в армията. Обществената опасност на извършеното се състои във факта, че след предварителна подготовка за снабдяване с неистински официален документ, подсъдимата се е отклонила от задължението си за военна служба и е избегнала изпълнението на договорно поети задължения. Действията на подсъдимата са несъвместими с изискванията за висока нравственост и морал, който трябва да притежава бъдещ офицер, чиято основна функция е да възпитава подчинените си и да бъде пример за тях. Иска се отмяна на решение № 53 от 24.06.2009 год. по внохд № 48/2009 год. по описа на Военно-апелативния съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно - апелативния съд. В съдебно заседание прокурорът от ВКП на РБ не поддържа протеста, като намира, че не е налице твърдяното в него нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Счита, че от данните по делото относно деянието и дееца, са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 НК по обвинението за престъплението по чл. 383, ал. 1 НК. Тази норма се намира в общата част на НК и може да се прилага спрямо всички състави от особената част на кодекса. Защитникът на подсъдимата също изразява становище, че като неоснователен протестът следва да се остави без уважение. В последната си дума подсъдимата С. изразява съжаление за деянието си и моли протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери данните по делото, становищата и доводите на страните и в пределите на проверка по чл. 347 НПК, намира протеста за неоснователен. От фактическа с. и двете инстанционни съдилищата са приели за доказани обстоятелствата на обвинението, че през 2007 год. в гр. Велико Търново, на неустановена дата и от неустановено лице, подсъдимата М. Й. С., като курсант в НВУ”Васил Левски”-В. Търново възмездно се е сдобила с бланка за удостоверяване на дадена кръв, на отделение по трансфузионна хематология при МОБАЛ”Д-р Стефан Черкезов” АД - гр. В. Търново, на която имало положен кръгъл печат на болницата. Бланката е попълнена текстово, от неизвестно лице, с имената на подсъдимата, датата на даване на кръв и датата на издаване на бележката - 17.10.2007 г. В бланката е положен подпис на мястото, където се е изисквало подписването й от длъжностно лице. По делото е установено, че съгласно заповед № 0410/19.11.2001 г. на Началник ГЩ - СВ на БА, въз основа на такъв документ се е полагал пет дни домашен отпуск на курсант, дарил кръв. През м. декември 2007 год. С. имала притеснения от личен характер-съмнение, че може да е забременяла, което би могло да доведе до отзоваването й от НВУ”В. Левски”-гр. В. Търново. Въпреки, че подсъдимата е знаела, че няма право на отпуск и че инкриминираният с обвинителния акт документ е неистински, в желанието си да ползва отпуск, тя представила бележката на прекия си командир кап. Минчо Робов-той и командир на 13-а курсантска рота на НВУ”В. Левски-гр. В. Търново. На основание бележката за кръводаряване и заповед № 1212/05.12.2007 год. на Началника на НВУ”В. Левски”-гр. В. Търново, на подсъдимата е било разрешено да използва пет дни отпуск за времето от 00,00 часа на 06.12.2007 год. до 21,00 часа на 10.12.2007 год. При извършената по-късно проверка от органите на Военна полиция се установило, че в база данните на РЦТХ – Плевен не е установено С. да е регистрирана като кръводарител нито в ОТХ-В. Търново, нито в другите ОТХ /Габрово, Ловеч, Русе или Разград/, нито в РЦТХ-Плевен, за периода от 2004 год. до 02.10.2008 год. /л.58 от дознанието/. По делото е установено още, че изписаният ръкописен текст „М. Й. С.”, датите в служебната бележка „17.10.2007 год.” и подписът в долния десен ъгъл върху отпечатъка от печат с кръгла форма не е на подсъдимата или на длъжностните лица от ОТХ при МОБАЛ-гр. В. Търново, които са дежурили на съответната дата. В този смисъл е заключението на назначената по делото комплексна графическа и техническа експертиза. При тези установени фактически положения, относно инкриминираното деяние и личността на подсъдимата, направените от двете предишни съдебни инстанции изводи за несъставомерност на извършеното деяние не са незаконосъобразни. Първоинстанционният, а и въззивният съд са приели, че извършеното от подсъдимата деяние не е престъпно, макар и формално да осъществява признаците на чл. 383, ал. 1 НК, поради явната малозначителност на случая, съгласно чл. 9, ал. 2, алт. 2 НК, което намира подкрепа в установените факти за степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Този извод е направен след съвкупната оценка на всички обстоятелства, относими към фактическия състав на деянието и тези за личността на подсъдимата, като негов извършител. Извършеното от подсъдимата деяние правилно е прието като малозначително, поради явна незначителност на неговата обществена опасност. Изводите, че установеният войскови ред и дисциплина не са били съществено засегнати, като деянието е плод на лекомислие и младата й възраст са подкрепени от данните по делото. Деянието предмет на обвинението е извършено по времето, когато С. , като курсант е преминавала обучението си свързано с подготовката за изпълнение на функционалните й задължения, произтичащи от сключен договор за кадрова военна служба в БА, т.е. в момент, при който у подсъдимата все-още не е бил завършен процесът на формиране на качества, характеризиращи военнослужещия от командирския състав на армията. Първоинстанционният съд е дал правилна оценка и на останалите обстоятелства характеризиращи инкриминираното деяние-краткият период на отклонението-два от тези дни са почивни-събота и неделя, когато всички курсанти по принцип са били пускани в гарнизонен отпуск, поради което отклонението не се е отразило съществено в обучителния процес и носенето на вътрешната служба в поделението. На последно място, но не и по значение, към преценката на обстоятелствата по чл. 9, ал. 2 НК двете решаващи по фактите съдилища са съобразили много добри характеристични данни на подсъдимата, това, че е завършила НВУ „В. Левски”-В. Търново с отличен успех, тя е проявила критичност и съжаление за извършеното, същевременно С. продължава да работи като офицер и се усъвършенства в професията, учейки магистратура. Правилно въззивният съд е отбелязал, че от съществено значение за определяне степента на обществена опасност е и военната част, от която е извършено отклонението от военна служба, както и направеният извод, че опасността е сравнително по-ниска от същото деяние, осъществено в друго поделение на БА, където се поддържа постоянна бойна готовност.становеният войнски ред и дисциплина не са били засегнати съществено, поради което отрицателното въздействие върху обекта на деянието е било в много ниска степен. Оценката за незначително засягане на обекта на престъплението по чл. 383, ал. 1 НК и малозначителността на деянието, правилно са мотивирали съдилищата да приемат, че в конкретния случай нормата на чл. 9, ал. 2 НК е приложима. Тези изводи се споделят изцяло и от настоящия касационен състав. Ето защо, касационният протест по съдържащото се в него основание за отмяна на атакуваното решение е неоснователен, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 24.06.2009 год. по внохд № 48/2009 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:       ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА САША РАДАНОВА   Разглежданото дело не е изолирано. Става въпрос за поредица от наказателни производства срещу военнослужещи, отклонили се от службата си след като са представили на съответните си началници официални документи с удостовереното в тях невярно обстоятелство, че са дарили кръв в отделението по трансфузиона хематология при МБАЛ-гр. Ловеч, и въз основа на тези документи им е било разрешено да ползват по 5 дни отпуск. Част от делата, 8 на брой/към 30. Х.2009 год./, са били предмет на касационна проверка и техният преглед показва,че Военно-апелативният съд е постановявал съдебните си актове в нарушение на един от основните принципи в наказателното съдопроизводство – този за точното и еднакво прилагане на закона спрямо всички граждани, прокламиран в чл.11, ал.2 НПК – което нарушение е винаги съществено и съставлява основание за отмяна по чл.354, ал.3, т.2 НПК на постановения при наличието му акт. Така с новата си присъда по внохд № 150/2008 год./нд № 40/2009 год. на ВКС, първо н.о./, както и с решенията си по внохд № 53/2009 год./нд № 310/2009 год. на ВКС, трето н.о./ и № 55/2009 год./нд № 354/2009 год. на ВКС, второ н.о./, Военно-апелативният съд е приемал, че посоченото по-горе деяние съставлява престъпление по чл.383, ал.1 НК, тъй като не е нито малозначително, нито с явно незначителна обществена опасност, за да се приложи по отношение на него чл.9, ал.2 НК въпреки положителните характеристики на извършителите. Настоящият случай с нищо не се отличава от изброените: деянието е същото-подсъдимата М. Й. С. е получила и ползвала 5 дни отпуск, знаейки, че няма право на него-също положително характеризирана е подсъдимата, затова и Военно-апелативният съд, следвайки горния принцип, е трябвало да отмени първоинстанционната оправдателна присъда и да постанови осъдителна такава. Освен постановено при наличието на съществено процесуално нарушение, проверяваното решение е и незаконосъобразно. Без излишно да обременявам особеното си мнение, насочвам вниманието към решенията на ВКС по нд № 40/2009 год. на първо н.о., № 83/2009 год. на трето н.о. и № 310/2009 год. на трето н.о., съдържащи достатъчно доводи, които напълно споделям, срещу приложението на чл.9, ал.2 НК.   СЪДИЯ: /С. Раданова/