1 Р Е Ш Е Н И Е № 490 гр.София, 16.06.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело № 1315 образувано по описа за 2009 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. К. от [населено място], против решението от 11.06.2009г., постановено по в.гр.д. №115/2009г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2009г. по гр.д.№1729/2008г. за отхвърляне на предявените от Т. Г. К. срещу П. г. по л. п., е. и х. т., [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №78 от 21.01.2010г. поради противоречиво разрешаване с въззивното решение и с приложеното решение №991 от 18.05.2000г. на ВКС, ІІІ г.о. на въпроса дали съгласието за уволнението на работници и служители при предварителната закрила за уволнение по чл.333, ал.4 от КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган или от неговия председател. Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в приложеното решение на ВКС, че съгласието за уволнението на работници и служители при предварителната закрила за уволнение по чл.333, ал.4 от КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган, а не от неговия председател. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата П. г. по л. п., е. и х. т./П./ оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение са отхвърлени предявените от Т. Г. К. срещу П. г. по л. п., е. и х. т., [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване в щата, е законосъобразно. За да разгледа трудовия спор по същество съдът е приел, че е спазена разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ – поискано е и е дадено предварително съгласие от синдикалния орган за уволнението на ищцата. Решението е неправилно. Установено е, че Т. Г. К. е заемала длъжността учител в П. г. по л. п., е. и х. т., [населено място], по силата на трудов договор, сключен за неопределено време, който трудов договор е прекратен едностранно при неспазен срок на предизвестието, със заповед №34/25.09.2008г. на директора на П., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата. Т. К. е член на СО на С. при гимназията към момента на уволнението и се ползва от предварителната закрила по чл.333, ал.4 от КТ, във връзка с чл.14 от Колективния трудов договор от 22.01.2007г. Неправилно е прието от въззивния съд, че е получено съгласие по чл.333, ал.4 от КТ, във връзка с чл.14 от К. за уволнението на ищцата. Съгласно чл.333, ал.4 от КТ в колективния трудов договор може да се предвиди, че уволнението на работника или служителя поради съкращение в щата или намаляване на обема на работата се извършва само след като се вземе предварителното съгласие на синдикалното ръководство. Работодателят е поддържал, че е изпълнил задължението си по К., тъй като е поискал съгласие от синдикалното ръководство и е получил такова с представеното писмо №1 от 23.09.2008г. Това писмо обаче е подписано само от председателя на синдикалната организация, а ръководството на синдикалната организация не се изчерпва само с председателя й. То е колективен орган, поради което съгласието за уволнението на работници и служители при предварителната закрила за уволнение по чл.333, ал.4 от КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган, а не еднолично от неговия председател. В разглеждания случай съгласието за уволнението на служителката е дадено еднолично от председателя на СО, поради което неправилно е прието от въззивния съд че е осъществена предвидената в колективния трудов договор закрила по чл.333, ал.4 от КТ. Неполучаването на предварителното съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на служителката – синдикален член поради съкращение в щата, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно чл.344, ал.3 от КТ. В случая закрилата по чл.333, ал.4 от КТ е приложима и не е спазена, поради което уволнението подлежи на отмяна като незаконно само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество. С оглед извода за незаконосъобразност на уволнението следва да се приеме, че са основателни обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-2 от КТ. С оглед основателността на главния иск и безсрочния трудов договор между страните следва да се уважи и иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на предишната работа. Основателен е и иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ. Оставането на ищцата без работа поради незаконното уволнение е установено от приетото като доказателство във въззивната инстанция и неоспорено заверено копие от трудовата й книжка. Съгласно приетата в първата инстанция служебна бележка полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението е 638,43лв. Размерът на обезщетението за 6 месеца е 3830лв., в какъвто размер е и предявен иска. Следователно искът следва да се уважи изцяло, като се присъди и поисканата законна лихва от датата на предявяване на иска - 14.11.2008г. до окончателното изплащане на главницата. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 800лв. за инстанциите по делото. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 11.06.2009г., постановено по в.гр.д. №115/2009г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2009г. по гр.д.№1729/2008г. за отхвърляне на предявените от Т. Г. К. срещу П. г. по л. п., е. и х. т., [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Т. Г. К., извършено със заповед №34/25.09.2008г. на директора на П., [населено място], на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата. ВЪЗЗСТАНОВЯВА Т. Г. К. на заеманата преди уволнението длъжност учител в П., [населено място]. ОСЪЖДА П. г.по л. п., е. и х. т., [населено място], да заплати на Т. Г. К. от [населено място], обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 3830,58лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2008г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 800лв/осемстотин лева/ - разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: