6 Р Е Ш Е Н И Е № 345 София, 14.10. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 585/2011 година Производството е по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК. На 28.02.2011г. е подадена от Е. П. А. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 546 от 01.12.2010г. на ВКС,ІІІ г.о., постановено по гр. дело № 966/2009 г., В ЧАСТТА с която е оставено в сила въззивно решение от 15.04.2009г. на СГС, постановено по гр.д.№4110/07г., В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение от 27.05.2003г. на СРС, постановено по гр.д.№1155/2000г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. против Р. М. А. иск по чл.21 ал.1 от СК отм. за признаване за установено по отношение на А., че А. е индивидуален собственик на 11807/17180 ид.ч. от закупената по време на брака на бившите съпрузи част от магазин и инвентар / 995/1000 ид.ч./. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – противоречие на решението с друго влязло в сила решение , постановено в рамките на същото производство по предявения от А. срещу А. иск по чл.21 ал.1 от СК- решение № 1174 от 18.12.2007г. на ВКС ,V г.о., постановено по гр.д.№ 1105/ 06г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решението на СГС от 12.05.2006г. по гр.д.№4985/03г. В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на А., че А. е индивидуален собственик на 5373/17180 ид.ч. от закупената по време на брака на бившите съпрузи част от магазин и инвентар / обща квота 995/1000 ид.ч./.По подробно изложени в молбата съображения се поддържа искане за отмяна на посоченото основание на неправилното решение- решение № 546 от 01.12.2010г. на ВКС,ІІІ г.о., постановено по гр. дело № 966/2009 г. Ответникът по тази молба за отмяна – Р. М. А., е депозирал отговор по смисъла на чл.306 ал.3 ГПК, с който счита молбата за отмяна за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение . Поддържа, че неправилно е другото решение с № 1174 от 18.12.2007г. на ВКС ,V г.о., постановено по гр.д.№ 1105/ 06г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решението на СГС от 12.05.2006г. по гр.д.№4985/03г. В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на А., че А. е индивидуален собственик на 5373/17180 ид.ч. от закупената по време на брака на бившите съпрузи част от магазин и инвентар / обща квота 995/1000 ид.ч./. По изложените в отговора съображения поддържа искане за отмяна на последното. На 01.03.2011г. от Р. М. А. е подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1174 от 18.12.2007г. на ВКС ,V г.о., постановено по гр.д.№ 1105/ 06г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решението на СГС от 12.05.2006г. по гр.д.№4985/03г. В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на А., че А. е индивидуален собственик на 5373/17180 ид.ч. от закупената по време на брака на бившите съпрузи част от магазин и инвентар / обща квота 995/1000 ид.ч./. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – противоречие на решението с друго влязло в сила решение , постановено в рамките на същото производство по предявения от А. срещу А. иск по чл.21 ал.1 от СК- решение № 546 от 01.12.2010г. на ВКС,ІІІ г.о., постановено по гр. дело № 966/2009 г., В ЧАСТТА с която е оставено в сила въззивно решение от 15.04.2009г. на СГС, постановено по гр.д.№4110/07г., В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение от 27.05.2003г. на СРС, постановено по гр.д.№1155/2000г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. против Р. М. А. иск по чл.21 ал.1 от СК отм. за признаване за установено по отношение на А., че А. е индивидуален собственик на 11807/17180 ид.ч. от закупената по време на брака на бившите съпрузи част от магазин и инвентар / 995/1000 ид.ч./. Поддържа се искане за отмяна на посоченото основание на неправилното решение- решение № 546 от 01.12.2010г. на ВКС,ІІІ г.о., постановено по гр. дело № 966/2009 г. Подробни доводи в тази насока са изложени в молбата. Ответницата по тази молба за отмяна – Е. П. А., е депозирала отговор по смисъла на чл.306 ал.3 ГПК, с който счита молбата за отмяна за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание чрез процесуалните си представители адв.Ц. и адв.А. поддържа и довод за недопустимост на молбата като подадена след изтичане на преклузивния срок . Настоящият състав на ВКС, първо отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна,подадена от Е. П. А. и постъпила в канцеларията на СГС на 28.02.2011 год. е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. В рамките на същия срок е и молбата за отмяна, подадена от Р. М. А. и постъпила в канцеларията на СГС на 01.03.2011 год. Горното, наред с обстоятелството, че същите са заявени от надлежно конституирани страни в процеса, имащи правен интерес от предприето процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната им допустимост. Разгледани по същество молбите за отмяна са неоснователни. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая и двамата молители се позовават на наличие на две противоречиви влезли в сила съдебни решения, постановени в рамките на едно производство,образувано по предявен от Е. П. А. против Р. М. А. иск по чл.21 ал.1 от СК, което се свързва с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Двете решения трябва да са постановени по различни дела и противоречието е необходимо да съществува между решенията, а не между техните мотиви. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна и съставлява извънредно средство за контрол, приложимо срещу влезли в сила решения, които обвързват страните със своите правни последици, рефлектират пряко в тяхната правна сфера и установяват изключващи се права, преклудиращи възможността да бъдат реализирани така както са признати със съдебните актове. В разглеждания случай не е налице обективен идентитет между обсъжданите дела, поради което и атакуваните решения не могат да бъдат отменени по реда на извънинстанционния контрол. Този извод произтича от обстоятелството, че и двете решения са постановени в рамките на едно производство, образувано по предявения от А. против А. иск по чл.21 ал.1 от СК. С първото решение № 1174 от 18.12.2007г. искът е уважен частично за 5373/17180 ид.ч. от закупената по време на брака на бившите съпрузи част от магазин и инвентар / обща квота 995/1000 ид.ч./. За разликата до пълния предявен размер делото е върнато за ново разглеждане. С второто решение съдът се е произнесъл по същия иск, на същото основание, между същите страни, но за друга част от спорното право- за 11807/17180 ид.ч. от закупената по време на брака на бившите съпрузи част от магазин и инвентар / 995/1000 ид.ч./. Допустимо е и може да се постанови различно решение за отделните части от спорното право в зависимост от установеното субективно материално право, конкретните факти и обстоятелства, имащи значение към релевантния размер, осъщественото от страните доказване, както и предприетата защита и използвани защитни средства от ответника. Следователно, предмет на първото решение е само част от спорното право, на която част съответствува и предмета на съдебното решение. След като не е налице отвод за присъдено нещо по отношение на предмета на спор, то и липсва идентитет по отношение на този предмет при различните дела, образувани за части от глобално вземане. Следва да се има предвид и това,че със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. По отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения, не се формира сила на пресъдено нещо. В този смисъл са и разрешенията дадени с т. 1 на ТРОСГК № 1/2001 г. на ВКС на РБ /мотиви/. Останалите изложени в молбите съображения, са такива, касаещи правилността на влезлите в сила решения, и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. С оглед на изложеното не се установяват предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поради което, подадените молби за отмяна като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение. Предвид изхода всяка от страните следва да понесе разноските така, както ги е направила в производството. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. П. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 546 от 01.12.2010г. на ВКС,ІІІ г.о., постановено по гр. дело № 966/2009 г., В ЧАСТТА с която е оставено в сила въззивно решение от 15.04.2009г. на СГС, постановено по гр.д.№4110/07г., В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение от 27.05.2003г. на СРС, постановено по гр.д.№1155/2000г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. против Р. М. А. иск по чл.21 ал.1 от СК отм. за признаване за установено по отношение на А., че А. е индивидуален собственик на 11807/17180 ид.ч. от закупената по време на брака на бившите съпрузи част от магазин и инвентар / 995/1000 ид.ч./. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. М. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 1174 от 18.12.2007г. на ВКС ,V г.о., постановено по гр.д.№ 1105/ 06г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решението на СГС от 12.05.2006г. по гр.д.№4985/03г. В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на А., че А. е индивидуален собственик на 5373/17180 ид.ч. от закупената по време на брака на бившите съпрузи част от магазин и инвентар / обща квота 995/1000 ид.ч./. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: