O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 193 гр. София, 19.05.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1031/2022 г., и за да се произнесе, взема предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Д. Г. Ж., чрез адв. В. Х. срещу определение № 446 от 22.12.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 511/2021 г. на Бургаския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 261001 от 28.09.2021 г., постановено по гр.д. № 2476/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя да бъде освободен от задължението за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 13 828,45 лв. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и необосновано, и моли да бъде отменено, и се уважи искането му за освобождаване от заплащането на държавна такса. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „Допустимо ли е съдът да откаже на страна в гражданския процес освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи и какъв е обхватът на преценката на съда за липса на достатъчно средства на страната да заплати държавна такса и разноски?“; 2. „Самият факт, че молителят притежава дялове от търговски дружества / или осъществява търговска дейност/ съставлява ли основание за оставяне без уважение искането му за освобождаване от държавна такса или в производството по чл. 83, ал. 3 ГПК относимите обстоятелства са доходите, които страната е реализирала или не под формата на печалба от търговската си дейност?, 3. Съставлява ли основание за отказ да бъде удовлетворена молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелството, че в нея молителят е декларирал невярно или непълно обстоятелства, които са: а/ общодостъпни в публични регистри; б/ съществува законоустановена презумция за знанието им; в/ съществува законоустановена забрана съдът да изисква доказването им; и г/ молителят изрично се е позовал на вписването на въпросните обстоятелства в съответни публични регистри; 4. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на своя съдебен акт да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани във връзка с тях доказателства, както и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора; б/ длъжен ли е съдът в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК да допусне и събере всички сочени от страните доказателства в подкрепа на твърденията й за наличие на обстоятелства, даващи основание за освобождаване от такси, и в/ длъжен ли е съдът служебно да събира доказателства относно основателността на молбата?, за които се твърди, че са решени в обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС, които посочва и прилага. По третият въпрос се твърди наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата „Алианц Банк България“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Д. М.. Поддържа се, че жалбата е недопустима и неоснователна, а атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІІІ -то г.о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искова молба на „Алианц Банк България“ АД, [населено място], срещу Д. Г. Ж., за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължими по Договор за кредит „Жилище“ № 27776 от 12.12.2007 г. суми, както следва: сума в размер на 353 518,14 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. С решение № 264 от 06.07.2021 г. исковете са уважени. Д. Г. Ж. е подал въззивна жалба срещу решението, по която не е внесъл държавна такса. С разпореждане от 03.08.2021 г. съдът му е указал да внесе дължимата такса от 13 828,45 лв. Със заявление от 08.09.2021 г. Д. Г. Ж. е поискал да бъде освободен от задължението за плащане на таксата на основание чл.83 ал.2 ГПК. и е приложил декларация за семейно и материално положение и справка за доходи за м.август. С разпореждане № 261885/09.09.2021 г. са му дадени допълнителни указания да представи доказателства за доходите си след 01.01.2021 г. и за членовете на семейството му, чиято издръжка осигурява. На 21.09.2021 г. е представил удостоверение за брутен доход, издадено от „Уни пропъртис мениджмънт“ ЕООД, удостоверение за семейно положение и удостоверения за раждане на три от децата си. С определение № 261001/28.09.2921 г. молбата за освобождаване от държавна такса е оставена без уважение, т.к. след извършена служебна справка в ТР, съдът е установил, че молителят е управител и съдружник в дружества с ограничена отговорност и е член на съвета на директорите на акционерни дружества. Приел е, че така представените писмени доказателства, не установяват в достатъчна степен материалното му положение, а дружествата с негово участие не са спирали дейност, вкл. е констатирал, че са разпределяли печалба през 2019 г. Въззивният съд, за да потвърди обжалваното пред него определение, е възприел изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставки за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото. Приел е, че в представената декларация, невярно са били декларирани обстоятелства, релевантни за преценката на съда по чл. 83, ал. 2 ГПК. В декларираното, че не притежава дялове в търговски дружества, е приел за очевидно невярно, предвид данните, съдържащи се в общодостъпния търговски регистър – към момента на подаване на декларацията, от която е установил, че същият е бил съдружник в „Резолюшън дайнамикс“ ООД, „Пропарти консулт“ ООД и „Прайм инвестмънт БГ“ ООД. Приел е за установено от справка в регистъра, че молителят е управител на три работещи дружества, които редовно са заявявали за вписване в ТР своите ГФО, включително за 2020 г. и е член на съвета на директорите на две акционерни дружества. Приел е, че дейността по управление на търговски дружества е „друго обстоятелство“ по смисъла на чл.83 ал.2 т.7 от ГПК, доколкото то може да бъде възмездна или безвъзмездна дейност, а от справка по партидата на „Унихорн“ ООД е установил, че между Д. Г. Ж. и дружеството е бил сключен възмезден договор за управление на 17.09.2005 г., като от вписване на промени в управлението с решение № 2/27.09.2005 г. по ф.д.№ 3245/2004 г. на БОС и до сега именно молителят е управител на това дружество. Макар и при въведено твърдение от молителя в жалбата, че има задължение за издръжка на три непълнолетни деца, е констатирал, че не е посочил какъв е размера на средствата, които ежемесечно отделя за изпълнение на това задължение. По тези съображения въззивният съд е приел, че е поставена под съмнение верността на декларираното за липса на парични средства към момента за заплащане на държавна такса за предявения иск като основание за ползване на предвидената в чл. 83, ал. 2 ГПК привилегия. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси на сочените основания от жалбоподателя. В случая е налице постоянна практика на ВКС /определение № 99 от 01.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1915/2018 г., I г. о., ГК; определение № 374 от 22.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3077/2016 г., IV г. о., ГК; определение № 628 от 2.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1924/2016 г., II т. о., ТК и др./, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост, като вземе предвид и недекларираните обстоятелства, но които са от значение за установяване на имущественото състояние на ищеца във връзка с участието му в различни търговски дружества, на които дружества дейността не е прекратена. В конкретния случай въззивният съд въз основа на доказателствата, декларираните обстоятелства, както и недекларираните обстоятелства относно участието му като управител и сътрудник в дружества с ограничена отговорност и член на съвета на директорите на акционерни дружества, които са от значение за установяване на имущественото му състояние, и предвид факта, че дейността на посочените търговски дружество не е прекратена, е постановил обжалвания съдебен акт, като не се е отклонил от постоянната съдебна практика. Констатираните от първоинстанционния съд обстоятелства не са опровергани във въззивното производство. Различният изход и разрешения в представените с частната касационна жалба и посочените в нея определения са обусловени от конкретните факти, при които са постановени, а не от различно разрешаване на релевантните процесуалноправни въпроси. Отделно от това производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, макар да се развива в рамките на исковия граждански процес, е самостоятелно и има всички белези на охранително производство: с него не се разрешава гражданскоправен спор, а съдът се произнася по отправена молба за съдействие по смисъла на чл. 2, ал. 1 предл. 2 ГПК; производството се развива едностранно и съдът няма задължение да разглежда молбата в открито заседание. От охранителния характер на производство следва, че при разглеждане на искането за освобождаване от държавна такса и разноски, са приложими общите правила за охранителните производства и на основание чл. 533 ГПК съдът е длъжен да провери служебно дали са налице основанията за уважаване на молбата. В рамките на тази преценка, съдът има право, включително и по своя инициатива да събира доказателства и да вземе предвид непосочени от молителя факти, от значение за основателността на искането като например служебно известни данни във връзка с други дела, по които молителят е страна, служебни справки в търговския регистър, в службата по вписванията и др. В случая съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила като е разрешил молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съобразявайки не само декларацията за имущественото състояние, представена от Д. Г. Ж., но и служебно събраните данни, от които се установява осъществявана търговска дейност/ участието му като управител и сътрудник в дружества/, което не е декларирано от молителя. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о. ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 446 от 22.12.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 511/2021 г. на Бургаския апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.