Ключови фрази
Възнаграждение * договор за управление * събирателно дружество * решение на общо събрание * отговор на искова молба * възражение за нищожност


9
Р Е Ш Е Н И Е

№108

С., 08.10. 2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2263/ 2014 година

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. С. Чоновски-от [населено място] срещу Решение №413/10.03.2014 г. по гр.д.№3994/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено Решение №1050/10.06.2013 г. по т.д.№3116/2012 г.на СГС в частта, с която са уважени исковете по чл. 86 ал. 1 ЗЗД на Г. С. Чоновски - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] над 6310.58 лв. до 6441.32 лв. по Договор за възлагане на управление от 20.03.2002 г. и над 5129.87 лв. до 5202.19 лв. по Договор за възлагане на управление от 01.10.2004 г.и с което е отменено решението и е постановено друго, с което са отхвърлени: по Договор за възлагане на управление от 20.03.2002 г. иск за 38 576.28 лв. -възнаграждение за периода м.12.2008 г. - 11.09.2011 г., със законната лихва и за 6310.58 лв. - обезщетение за забавено плащане и по Договор за възлагане на управление от 01.10.2004 г. за 28 399.24 лв. - възнаграждение за периода м.12.2008 г. - м.04.2011 г., със законната лихва и за 5129.87 лв.- обезщетение за забавено плащане. Касационно обжалване на решението е допуснато в частта, с която първоинстанционното решение е отменено и исковете са отхвърлени и не е допуснато в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение.
Жалбоподателят прави оплакване, че въззивният съд е разгледал и уважил преклудираните възражения на ответника за прекратяване на сключените договори, заявени след срока за отговор на исковата молба и без ответникът да е доказал, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Жалбоподателят относно възнаграждението по Договор от 20.03.2002 г. сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 233 ал. 1 ТЗ, която регламентира продължителността на мандата на членовете на СД и няма отношение към срока на действие на решението на ОСА за определяне размера на възнаграждението им; счита, че решението на СД относно възнаграждението действа до отмяната или изменението му, че правната връзка между дружеството и члена на СД възниква от решението за избор и приемането на избора и не се прекратява с изтичане на мандата на съответния член на СД, а с вписване в ТР на решението за освобождаване; че задължението за възнаграждение не отпада с изтичане на мандата. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът не е обсъдил Договор за възлагане от 20.03.2002 г. и клаузите по чл. 2 и чл. 4 - за размера на възнаграждението и за прекратяване на договора с решение на ОСА за освобождаването на член на СД, което поражда действие от вписването в ТР, поддържа, че този договор не е прекратен и съставлява валидно основание за плащане. Жалбоподателят обосновава, че съдът неправилно е възприел част от фактическата обстановка относно момента на избиране на СД; че неправилно по Договора за възлагане на управление от 01.10.2004 г. е приел, че същият е прекратен с изтичане на 5-годишния мандат на СД по чл. 233 ал. 1 ТЗ, и поддържа, че тъй като и след изтичане на мандата членовете на СД и изпълнителният директор са продължили да изпълняват своите функции, възнаграждение на изпълнителния директор се дължи и след изтичане на мандата до извършването на нов избор, респ. вземане на ново решение, в който смисъл е уговореното с чл. 4 от Договора от 20.03.2002 г. и с чл. 15 от Договора от 01.10.2004 г. Жалбоподателят поддържа, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила с приетото, че ищецът е неизправна страна по Договор за възлагане на управление от 01.10.2004 г., като е разгледал преклудирано възражение за неизпълнен договор, и което възражение е и неоснователно - не може да се вменява еднолично вина за неизпълнение на договора на изпълнителния директор, който управлява АД съобразно правомощията си по договора, устава и решенията на СД - управленските компетенции не са само негови - а в случай че има вина за неизпълнение на определено задължение, с което е причинил вреда на АД, отговорността му следва да се реализира по чл. 240 ТЗ, като констатацията за отрицателни финансови резултати не означава неизпълнение. По приложение на клаузата на чл. 14 от Договора от 01.10.2004 г. поддържа, че неправилно е тълкувана и съдът неправилно е приел, че съдържа воля за недължимост на възнаграждението при липса на средства, а тази разпоредба касае размера на възнаграждението и не е еквивалентна на недължимост на вземането за възнаграждение, като съдът не е обсъдил възражението му за нищожност поради противоречие със закона - чл. 81 ал. 2 ЗЗД и поради нарушение на добрите нрави. Жалбоподателят сочи, че приетото от съда, че са налице отрицателни финансови резултати на АД, е неотносимо към спора, тъй като и в този случай може да са налице парични средства и в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението по договора.
Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] поддържа,че липсва основание за плащане на възнаграждение по Договора от 20.03.2002 г., който е преустановил действие съгласно чл. 233 ТЗ и дори ищецът да е продължил да изпълнява задълженията си, това не би могло да доведе до продължаване на действието - такава възможност в закона не е предвидена, не може да се приложи и чл. 69 ал. 1 КТ, и съгласно чл. 244 ал. 7 ТЗ писмената форма е условие за действителност. Аргументира, че ищецът претендира възнаграждение по два договора за един и същ период, което сочи безпредметност на един от тях и с оглед Договора за възлагане на управление от 20.03.2002 г., за сключването на който ищецът е договарял сам със себе си, счита, че правоотношението, от което претендира права, е възникнало в противоречие със закона. По договора за възлагане на управление от 01.10.2004 г. сочи, че липсва правно основание ищецът да претендира възнаграждение, тъй като е сключен за срок, съгласно решение на ОСА, каквото ищецът не представя; че след 30.09.2009 г. договорът е преустановил действие, съобразно чл. 233 ТЗ и не е продължен по съображенията, изложени за първия договор. Обосновава, че не е налице негово виновно поведение, тъй като ищецът, като изпълнителен директор, е и длъжностно лице, на което е възложено цялостното управление на АД; претенцията му почива на негово пасивно поведение, равносилно на неизпълнение, с което сам е увредил имуществения си интерес; ако се приеме, че е налице неизпълнение от АД, то се дължи на обстоятелства, за които ищецът отговаря.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С Определение № 200/17.04.2015 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване по въпросите: 1. Договор за управление, сключен с изпълнителен член на СД, прекратява ли се с изтичане на мандата на СД при липса на друга уговорка, на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради решаването му в противоречие с Р.№153/07.06.2013 г. по т.д. № 194/ 2013 г. на АС - Варна; Р.№273/09.04.2009 г. по гр.д.№6371/2007 г. на ВКС, ІV г.о.; Р.№345/08.07.2006 г. по т.д.№ 661/2005 г. на ВКС,І т.о. и Р. № 318/01.06.2004 г. по гр.д.№ 1363/ 2003 г. на ВКС, ІІ т.о.; 2. Решението на ОСА, с което се определя възнаграждение на членовете на СД, преустановява ли действие с изтичане на мандата на СД и от този момент отпада ли задължението за плащане на възнаграждение, по който въпрос е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. 3. Допустимо ли е въззивният съд да разглежда възражение на ответника за допуснато от ищеца неизпълнение на договора, направено след изтичане срока за отговор на исковата молба, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК:Р.№310/30.07.2010 г. по гр.д.№1086/ 2009 г., II г.о. и Р.№ 67/06.07.2010 г. по т.д.№ 898/2009 г., І т.о. 4. Длъжен ли съдът да обсъди и се произнесе по всички възражения,по който въпрос е допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради необсъждане довода на ищеца за нищожност на клаузата по чл.14 от Договора от 01.10.2004 г., в противоречие с ППлВС №1/1953 г. и т.19 от ТР№1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, и с постановените от ВКС: Р. № 37/ 29.03. 2012 г. по гр.д. №241/2011 г. на І г.о. и Р.№57/02.03.2011г. по гр.д. №1416/2010 г. на ІІІ г.о.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, ВКС, състав на второ търговско отделение, може да даде следните отговори:
По въпрос 3:отговорът се съдържа в Р.№310/30.07.2010 г. по гр.д. №1086/2009 г., II г.о. и Р.№ 67/06.07.2010 г. по т.д. № 898/2009 г., І т.о., постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции, в които е прието, че съгласно чл. 370 ГПК, възраженията следва да се направят в срока за отговор на исковата молба и ако това не е сторено, ответникът губи възможността да ги направи по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
По въпрос 1: за начина на прекратяване на договор за управление, сключен с изпълнителен член на СД, прекратява ли се договорът с изтичане на мандата, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В Р.№153/07.06.2013 г. по т.д.№ 194/ 2013 г. на АС - Варна е прието, че органното правоотношение не се прекратява автоматично с изтичане на срока по чл. 233 ал. 1 ТЗ, а продължава до момента,в който бъдат избрани нови членове на СД; в Р.№273/09.04.2009 г. по гр.д.№6371/2007г. на ВКС,ІV г.о.,постановено на основание чл.218 ГПК (отм.) е прието, че договор за възлагане на управление на изпълнителен директор, се счита прекратен с вписване на решението за освобождаване в ТР; в Р.№318/01.06.2004 г. по гр.д.№ 1363/ 2003 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че договорът за възлагане на управление, като вид договор за поръчка, следва да съдържа и уговорка за основанията за прекратяване. В сега обжалваното решение е прието, че договор за възлагане на управление на член на СД,се прекратява с изтичането на мандата на СД по чл.233 ал.1 ТЗ.
Съдът намира за правилна практиката, съдържаща се в първата група посочени решения и за неправилно приетото в обжалваното решение. Договорът за възлагане на управление трябва да съдържа уговорки за основанията за прекратяване, към срока на договора няма отношение разпоредбата на чл. 233 ал. 1 ТЗ, която регламентира продължителността на мандата на членовете на СД. Мандатното правоотношение с членовете на СД, на които е възложено управлението на дружеството възниква от решението на ОСА по чл. 221 т. 4 и т. 5 ТЗ, с което се определя и размера на възнаграждението и в чл. 244 ал. 7 ТЗ е предвидена факултативна възможност за сключване на писмен договор. За възникване на мандатното правоотношение с изпълнителен член на СД в чл. 244 ал. 7 ТЗ се съдържа задължително изискване за уговаряне на възнаграждението с писмен договор. Отношенията между лицето, избрано от ОСА за член на СД или избрано от СД за изпълнителен директор, за които е извършено съответно вписване в ТР, не се прекратяват с изтичането на мандата по чл. 233 ал. 1 ТЗ. Когато в сключения от страните договор има клауза относно прекратяването му (в чл.15 от Договора от 01.10.2004 е уговорено, че договорът за възлагане на управление като изпълнителен директор може да бъде прекратен считано от заличаване името на изпълнителния директор в търговския регистър, и в чл.4 от Договора от 20.03.2002 г. е уговорено, че освобождаването на членовете на СД от ОСА поражда действие от вписването в ТР) се прилага тази клауза, а в останалите случаи - договор за възлагане на управление на изпълнителен директор, когато е сключен без определен срок, се прекратява с освобождаването му: в постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК: Р.№39/15.04.2011 г. по т.д.№ 526/2010 г. на І т.о.,Р.135/09.11.2009 г. по т.д.№184/2009 г. на І т.о. и Р.№39/15.04.2011 г. по т.д.№ 526/2009 г. на І т.о. е прието, че при разпоредено от законодателя конститутивно действие на вписването в ТР на определени обстоятелства, решението на ОС поражда незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството и предвиденият конститутивен ефект на вписването намира проявление по отношение на трети за дружеството лица.
По въпрос 2: решението на ОСА, с което се определя възнаграждение на член на СД, преустановява ли действие с изтичане на мандата на СД и от този момент отпада ли задължението за плащане, няма съдебна практика. Мандатното правоотношение с членовете на СД по чл. 244 ал. 7 пр.2 ТЗ възниква от решението на ОСА по чл. 221 т. 4 и т. 5 ТЗ, с което се определя и размера на възнаграждението, като сключването на писмен договор и отделното уговаряне на възнаграждение, е факултативна възможност по чл. 244 ал. 7 ТЗ. Задължението на АД за плащане на възнаграждение на членовете на СД отпада с прекратяване на договора за възлагане на управление или с взимане на решение относно възнаграждението от ОСА, в чиято компетентност е това, като действието на решението за определяне на възнаграждението не е обусловено от мандата на СД по чл. 233 ал. 1 ТЗ, и изтичането на мандата на СД не преустановява действието на решението на ОСА за определеното възнаграждение на членовете на СД.
По въпрос 4: длъжен ли съдът да обсъди и се произнесе по всички възражения - в случая по довода на ищеца за нищожност на клаузата по чл. 14 от Договора от 01.10.2004 г. поради противоречие със закона и поради нарушаване на добрите нрави, съдът не го е обсъдил, като не е съобразил ППлВС №1/1953 г. и т.19 от ТР №1/04. 01.2001 г. на ВКС,ОСГК и постановените от ВКС по чл. 290 ГПК:Р.№37/29.03.2012 г. по гр.д. № 241/2011 г. на І г.о. и Р.№57/02.03.2011 г. по гр.д.№1416/2010 г. ІІІ г.о.
За да отмени решението и да отхвърли исковете за възнаграждение 38 576.28 лв. за исковия период и за обезщетение за забавено плащане 6310.58 лв. по Договор за възлагане на управление на член от СД от 20.03. 2002 г. и за възнаграждение 28 399.24 лв. за исковия период и за обезщетение за забавено плащане 5129.87 лв. по Договор за възлагане на управление на ищеца, като изпълнителен директор от 01.10.2004 г., въззивният съд е обсъдил по първия договор избирането на ищеца за член на СД, решението на ОС за определяне на възнаграждението на членовете на СД, извършеното възлагане на управлението с посочения договор, който в чл.2 съдържа уговорка за възнаграждението. Съдът е посочил, че съгласно чл. 233 ал. 1 ТЗ членовете на СД се избират за срок от 5 години и могат да бъдат преизбирани, и при липса на друга уговорка, решението на ОС от 27.02.2001 г. е важало до 27.02.2006 г. и ищецът не е доказал след тази дата определено ли му е възнаграждение и в какъв размер. Въззивният съд с оглед чл. 2 от Договора за възлагане на управление като изпълнителен директор от 01.10.2004 г., е обосновал, че се сключва съгласно решение на ОСА, че действието на договора е прекратено с изтичане мандата на председателя на СД, сключил с ищеца договора и че ищецът не е доказал да има решение на ОСА за по-дълъг от 5 години период на действие на договора и не е представил нов договор, затова с изтичане на срока(5-годишен), договорът е прекратен на 01.10.2009 г., след която дата искът е неоснователен. По подробно изложените съображения, че възнаграждение се дължи след изпълнение на възложената работа, съдът е намерил за основателно възражението на ответника, че изпълнението от ищеца не е било точно, че ищецът не е доказал, че е изправна страна, като липсата на средства се изразява в лоши финансови резултати на АД и задължения, по-големи от активите и липса на печалба за разпределение. Съдът е тълкувал волята на страните, изразена в т.14 от Договора от 01.10.2004 г., в смисъл, че АД не се е задължило безусловно да изплаща договореното възнаграждение на изпълнителния директор, че е постигнато съгласие при липса на средства възнаграждение да не се изплаща, като липсата на средства се изразява в лошите финансови резултати, наличие на задължения, по-големи от активите - отрицателните финансови резултати за редица години и липсата на печалба за разпределение съставляват липса на средства по чл.14, обуславящи възможност АД да не изплаща възнаграждение.
Решението е неправилно поради уважаването на възражения на ответника, които са били преклудирани и не е следвало да бъдат обсъждани от въззивния съд. Ответникът може да направи възраженията си по предявения иск в срока за отговор на исковата молба и ако не стори това, губи възможността да ги направи по - късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. С Молбата от 26.03.2012 г., подадена след изтичане на срока по чл. 367 ал. 1 ГПК, ответникът е възразил, че липсват действителни договори, тъй като сключените са преустановили действие с изтичане на срока, за който членовете на СД, съответно изп.директор са били избрани, както и възражение, че ищецът не е изпълнявал договорите точно, което може да се изведе от доводите за отрицателните финансови резултати и липса на печалба за разпределение, дължащи се и по причина на ищеца. Тези възражения, като преклудирани, не е следвало да бъдат обсъждани от въззивния съд, който би могъл да съобрази финансовото състояние на дружеството само при обсъждане клаузата на чл. 14 от Договора от 01.10.2004 г. Посочените възражения са правоизключващи възражения на ответника на претендираното от ищеца право на възнаграждение поради твърдяно неизпълнение на ищеца, които възражения ищецът би могъл да оспори и по които да ангажира доказателства за установяване на твърдени от него факти във връзка с изпълнението, които възражения следва ответникът да е заявил в срока по чл. 367 ал. 1 ГПК и не се касае за правни доводи и съображения, които съдът да може да обсъжда, без да са заявени в срок. Решението е неправилно и като постановено в нарушение на чл. 20 ЗЗД при прилагане от съда на правилата за тълкуване на клаузата на чл.14 от Договора от 01.10.2004 г., за да достигне до действителната им воля и конкретно в кои случаи се прилага посочената клауза се прилага.
С Договор за възлагане на управление от 20.03.2002 г., въз основа на решение на ОСА, обективирано в Протокол №2/ 27.02.2001 г., на ищеца е възложено управление, като член на СД, с посоченото в чл. 2 възнаграждение в размер на 6 минимални работни заплати за страната, като ищецът е освободен от член на СД с решение на ОСА от 12.09.2011 г. В Договора за възлагане на управление като изпълнителен директор от 01.10.2004 г. страните са уредили начина на прекратяване на договора, правата и задълженията си, възнаграждението на ищеца и в чл. 14 са посочили, че доверителят не гарантира размера на възнаграждението и не го компенсира при липса на средства в дружеството. Ищецът е освободен като изпълнителен директор с решение на СД от 29.04.2011 г.
Правоотношенията между страните се основават на посочените договори за управление, които са вид договор за поръчка и се уреждат от общите правила на чл. 280 и сл. ЗЗД, доколкото няма специални правила, съдържащи в Търговския закон. С оглед уговореното възнаграждение във всеки от договорите, на ищеца се дължи възнаграждение за исковия период. При тълкуване волята на страните, съдържаща се в клаузата на чл. 14 на Договора за възлагане на управление като изпълнителен директор от 01.10.2004 г.:„АД не гарантира размера на възнаграждението на изпълнителния директор и не го компенсира при липса на средства в АД” се налага извод, че същата касае размера на възнаграждението, който АД не гарантира, което възнаграждение при липса на средства може да бъде намалено и не следва да бъде компенсирано до уговорения размер, но от тази клауза не следва воля на ищеца за отказ от възнаграждение или за освобождаване на АД от задължението да престира възнаграждение. Въз основа на посочената клауза не може да се приеме за основателен доводът на ответника, че ищецът се е съгласил да изпълнява по двата договора задълженията си без да получава възнаграждение при липса на достатъчно средства. Тъй като липсва воля в твърдения от ответника смисъл (че ищецът се е съгласил да изпълнява задълженията по двата договора без възнаграждение), не следва да се обсъжда възражението на ищеца за нищожност на клауза за освобождаване на АД от изпълнение на поетото задължение за плащане на възнаграждение при липса на средства, основавано на чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 81 ал. 2 ЗЗД и на нарушаване на добрите нрави. Доколкото лошото управление на ищеца, като изпълнителен директор и като член на СД е причина за лошото финансово състояние на АД - това може да е основание за освобождаването му от съответните заемани длъжности, както и за вземане на решение за намаляване на договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че по Договора за възлагане на управление като член на СД от 29.03.2002 г. за периода м.12.2008 - 11.09.2011 г. на ищеца се дължи неполучено възнаграждение 38 576.28 лв., както и 6 441.32 лв. - обезщетение за забавено плащане, а по Договора за възлагане на управление като изпълнителен директор от 01.10.2004 г. за периода от м. 12.2008 г. - м.04.2011 г. на ищеца се дължи неполучено възнаграждение 28 399.245 лв., както и 5 202.19 лв. - обезщетение за забавено плащане.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК решението в посочената част, в която е допуснато касационно обжалване, следва да се отмени и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
С оглед този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца по делото разноски: за първо -инстанционното производство 6242 лв.(3137 лв. - д.т., 2424 лв.- адв. възнаграждение, 680 лв. - за в.л. и свидетел), за въззивното производство 2000 лв. - адвокатско възнаграждение, за обезпечителното производство 15 лв.-д.т. и за касационната инстанция 4478.50 лв.(1598.50 лв. - д.т. и 2880 лв. - адвокатско възнаграждение) - общо разноски по делото 12 720.50 лв.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 413 от 10.03.2014 г. по гр.д. №3994/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която първоинстанционното решение е отменено и исковете са отхвърлени и в частта за разноските, и вместо него постановява:.
ОСЪЖДА [фирма]-гр.С. да плати на Г. С. Чоновски - от [населено място] по Договор за възлагане на управление от 20.03.2002 г.: 38 576.28лв. - възнаграждение за периода м.12.2008 г. - 11.09. 2011 г., със законната лихва от 30.11.2011 г. до окончателното изплащане и 6310.58 лв. - обезщетение за забавено плащане върху неизплатеното възнаграждение за периода от датата, следваща датата на падежа на плащане на съответното месечно възнаграждение до датата на предявяване на иска 30.11.2011 г. и по Договор за възлагане на управление от 01.10.2004 г.: 28 399.24 лв. - възнаграждение за периода м.12.2008 г. - м.04. 2011 г., със законната лихва от 30.11.2011 г. до окончателното изплащане и 5129.87 лв. - обезщетение за забавено плащане върху неизплатеното възнаграждение за периода от датата, следваща датата на падежа на плащане за съответното месечно възнаграждение до датата на предявяване на иска 30.11.2011 г., както и 12 720.50 лв. - разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: