Р Е Ш Е Н И Е № 269 София, 27.06. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 762 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите П. П. Д., чрез адвокат Ф. Ф. и Д. Т. И., чрез адвокат В. П., против решение № 16 от 18.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 310/ 2013 г. на Великотърновския апелативен съд. Наведеното от подсъдимия П. П. Д. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано с липсата на мотиви да бъде приложено условно осъждане по чл. 66 от НК, с незадължителните указания на предходната касационна инстанция за тежестта на наказанието, което не било съобразено с много допълнителни обстоятелства, непосочени във въззивния съдебен акт (напр.: преквалифициране на престъпната дейност в по-лека; съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина и дадените от него подробни самопризнания на досъдебното производство; тежкото му финансово състояние). Прави искане за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66 от НК. В своята жалба подсъдимият Д. Т. И. е посочил всички касационни основания, но е развил съображения само за явната несправедливост на наложеното му наказание, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Настоява за приложението на института по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определяне на наказанието лишаване от свобода под законовия минимум, но в размер съобразен с фактическото му задържане под стража, и отмяна на наложеното кумулативно наказание глоба. В съдебно заседание подсъдимият П. П. Д. и неговият защитник адвокат Л. Л. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият Д. Т. И. също поддържа жалбата си и настоява за приложение на института по чл. 66 от НК. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни, а наказанията на двамата подсъдими за справедливо наложени. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: Касационното производство е трето по реда, след двукратната отмяна на предходни въззивни съдебни актове, заради допуснати съществени процесуални нарушения, породени от липсата на мотиви в решение № 228 от 09.10.2012 г. (в.н.о.х.д. № 61/ 2012 г.) по направени от страните възражения и заради неправилно приложено условно осъждане за двамата подсъдими в решение № 37 от 13.06.2013 г. (в.н.о.х.д. № 25/ 2013 г.), и двете по описа на Великотърновския апелативен съд. С присъда № 1 от 20.01.2012 г. по н.о.х.д. № 518/ 2011 г. Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимите П. П. Д. и Д. Т. И. за виновни в това, че за времето от месец август 2010 г. до 13.10.2010 г., при условията на продължавано престъпление и без надлежно разрешение в с.П., община Ловеч, в селскостопанска постройка в двор на бившето ТКЗС, (собственост на подсъд. П. П. Д.), в съучастие като извършители, произвели и държали с цел разпространение високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с тегло от 6 166,50 гр суха растителна маса, на стойност 36 999 лева, с концентрация на активен компонент тетрахидроканабинол 0,7 – 7,8 %, като подсъд. Д. Т. И. самостоятелно в пристройка към къща, находяща се в с.П., [улица], № ..., произвел и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с тегло от 1 075,02 грама суха растителна маса, на стойност 6 450,12 лева с концентрация на активен компонент тетрахидроканабинол 0,7 – 7,8 %, като наркотичните вещества са в особено големи размери (с общо тегло от 7 241,52 грама, и на обща стойност 43 449,12 лева), поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4, във връзка с ал. 1, пр. 1 и пр. 4, във връзка с чл. 26, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК наложил съответно: на подсъдимия И. наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева, а на подсъдимия Д. наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС първоинстанционният съд определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимите в затворническо общежитие от открит тип при затвора, гр. Ловеч. Наркотичните вещества били отнети в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, а в тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото. С решение № 228 от 09.10.2012 г. по в.н.о.х.д. № 61/ 2012 г. Великотърновският апелативен съд оправдал подсъдимите за това да са произвеждали и държали наркотични вещества за разликата над 13 218,96 лева (до 36 999 лева за подсъд. Д. и до 43 449,12 лева за подсъд. И.), както и деянието да е извършено при условията на продължавано престъпление и в особено големи размери, защото приел, че свежите растения от коноп били предмет на друго престъпление (по чл. 354в от НК), за което не било повдигнато обвинение. В оправдателната част решението влязло в сила, а в наказателно-осъдителната му част било отменено с Решение № 622/ 24.01.2012 г. на ВКС, І н.о., заради липсата на мотиви по направените от страните възражения по доказателствата. С решение № 37 от 13.06.2013 г. по в.н.о.х.д. № 25/ 2013 г. Великотърновският апелативен съд отново преквалифицирал престъпната дейност на подсъдимите в престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 и пр. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, намалил наказанието на подсъд. И. на две години лишаване от свобода и отложил изпълнението на наложените с присъдата наказания за двамата подсъдими за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66 от НК. С решение № 438 от 09.12.2013 г. ВКС, ІІІ н.о. отменил в наказателната част това решение на въззивната инстанция, поради неправилно приложен чл. 66 от НК и върнал делото за ново разглеждане. С решение № 16 от 18.02.2014 г. по в.но.х.д. № 310/ 2013 г., при третото поред разглеждане на делото, Великотърновският апелативен съд намалил размера на наложеното на подсъдимия Д. Т. И. наказание лишаване от свобода на две години и потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част. Касационните жалби на подсъдимите Д. Т. И. и на П. П. Д. по своята същност съдържат само довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Макар в жалбата на подсъд. И. да са посочени всички касационни основания за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на процесуалните правила съображения по тях не са развити и касационният съд не дължи произнасяне. Възраженията на жалбоподателите за явна несправедливост на наложените им наказания са неоснователни. Въззивният съд е отчел всички индивидуализиращи деянието и дейците предпоставки. Правилно е съобразил невисоката обществена опасност на двамата подсъдими, които са неосъждани и още на досъдебното производство са съдействали за разкриване на обективната истина и изложили подробни самопризнания по делото. Трудовата им ангажираност, както и семейното положение на Д. също са обстоятелства, повлияли за определяне на наказанията им към минимално предвидения в закона размер от две години лишаване от свобода и пет хиляди лева глоба. Подсъдимите не са в млада възраст, както ги е определил апелативния съд. Към инкриминирания период подсъд. И. е бил на 34 години, а подсъд. Д. – на 37 години, поради което несъществуващият признак „млада възраст” следва да бъде изключен от обема на смекчаващите отговорността обстоятелства. Правилно са оценени и отегчаващите отговорността обстоятелства, към които са отнесени проявената от съучастниците престъпна дързост и упорство в отстояване на намисленото и реализиране на престъплението, чрез изграждане на системи и условия за отглеждане на растенията в затворена среда и създаване на изкуствени климатични условия, благоприятстващи техния растеж. Конкретната обществена опасност на деянието се отличава от останалите обичайно извършвани престъпления от този вид по държане и произвеждане на канабис в естествена среда. Произведените от двамата подсъдими наркотици са резултат от съвместно изградена и оборудвана лаборатория с поддържан температурен режим, напояване и вентилация на растенията. При тези лабораторни условия е постигнат напълно затворен технологичен процес от засяване на конопените растения до тяхното отглеждане в естествени размери, бране, сушене на съцветията и листата, и опаковане на готовата суха тревиста маса. Предложените в касационните жалби допълнителни обстоятелства не представляват индивидуализиращи наказанието предпоставки. Преквалифицирането на престъпната дейност на двамата подсъдими не е основание за безусловното намаляване на тяхната санкция. Наказанието се определя в законоустановените предели и трябва да съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на подбудите за извършване на престъплението, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Наказанието се определя в границите, предвидени в закона за съответното престъпление. Въззивната инстанция е преквалифицирала престъпната дейност на подсъд. Д. И. и на подсъд. П. Д. по чл. 354а, ал. 1 от НК, който текст предвижда долна граница на наказанието лишаване от свобода в размер от две години, а на глобата – от пет хиляди лева. Наложените на подсъдимите санкции са определени от съдилищата на специалния им минимум и предвид приложения от апелативния съд институт по чл. 54 от НК, не могат да бъдат намалени. Преквалифицирайки извършеното престъпление по основния състав въззивният съд е отстранил допуснатото с присъдата неправилно приложение на материалния закон и несъответните на изоставената правна квалификация санкции. Защото престъпният състав по чл. 354а, ал. 2, изр. второ от НК (в особено големи размери), погрешно възприет от първоинстанционният съд, предвижда минимални санкции от пет години лишаване от свобода и двадесет хиляди лева глоба. Неоснователен е и упрекът срещу въззивната инстанция, че не е отчела усилията на дейците към излизане от тежкото финансово положение, в което се намирали, както и тежкото икономическо състояние в страната, като причина за кредитната задлъжнялост на подсъд. Д., заради което те предприели противоправната си дейност. Осъщественото от подсъдимите престъпление разкрива мащабна по своя замисъл и реализация дейност по отглеждане на конопени растения, производство и държане с цел разпространение на марихуана, придобита от тези растения. Престъпната им дейност е била прикрита в помещения с лабораторни условия в масивна сграда, където са отглеждани животни. Липсата на изискуемите по закон разрешения за отглеждане на конопени растения и за придобиване на наркотици от тях представя общественоопасния характер на предприетата от подсъд. Д. и подсъд. И. дейност. Стремежът им към неправомерно и престъпно забогатяване изразява подбудите за извършване на престъплението. А чрез престъпно поведение не могат да се преследват защитени от закона цели. Съвременните икономически условия не оправдават престъпното начинание на подсъдимите. Затова и правилно въззивната инстанция не е разгледала подобно обстоятелство (включително и представените по делото документи за ипотекирано имущество на подсъд. И.) като основание за намаляване на наказателната тежест на касаторите. Продължителността на наказателния процес не е сред необичайните за подобен род дела. Наведените в мотивите към присъдата и във въззивното решение смекчаващи обстоятелства, макар и в превес спрямо отегчаващите, не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да наложат приложението на института по чл. 55 от НК, в каквато насока е предявил искане подсъд. И.. Правилен е постановеният отказ на въззивната инстанция да приложи условно осъждане за двамата подсъдими, макар размерът на наказанието лишаване от свобода и чистото им съдебно минало формално да позволяват това. Не е налице третата законова предпоставка по чл. 66 от НК – обстоятелствата по делото да позволяват формирането на обоснована съдебна преценка, че целите на наказанието по чл. 36 от НК, да могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на лишаването от свобода. Целта на наказанието е да се въздейства върху личността на дееца към неговото поправяне и превъзпитание, да се отнеме възможността в бъдеще да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. При решаване на въпроса за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да се вземат предвид не само личните качества на дейците, но и конкретната обществена опасност на извършеното съвместно от тях престъпление и дали с отлагането на наказанието могат да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК. Конкретната тежест на осъщественото изпълнително деяние, видът, теглото и равностойността на наркотичните вещества, предприетите от подсъдимите задружни усилия към изграждането на технологична лаборатория за произвеждането на марихуана от конопени растения в изкуствена среда с необходимите климатични условия и мащабите на реализираното предприятие (изкуствено осветление и вентилация с автоматичен и ръчен режим за работа, за напояване и индикаторна система), представляват обстоятелства, които значително завишават обществената опасност на конкретното престъпление. Тежестта на извършеното престъпление и разгърнатата съвместна противоправна дейност не позволяват изграждането на извод, при който генералната превенция може да бъде постигната с условно осъждане, а така също поправянето и превъзпитаването на дейците към спазването на законите и на добрите нрави без принудителното им изолиране в затворническо учреждение. Тази констатация е направена и от предходната касационна инстанция, която е отменила незаконосъобразно приложеното от въззивния съд условно осъждане на подсъдимите Д. И. и подсъд. П. Д.. Наказанието на двамата подсъдими не се оказва явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2, пр. второ от НПК. Обжалваното от тях съдебно решение на въззивната инстанция е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Великотърновският апелативен съд в производство по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК следва да определи на кого да се възложат разноските, направени в хода на отменените въззивни производства. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 18.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 310/ 2013 г. на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Делото да се изпрати на Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.