Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 11 март 2021 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 76 по описа за 2021г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подаден касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново срещу нова и оправдателна присъда № 69/03.12.2020г. по ВНОХД № 365/2020г. на Великотърновски окръжен съд. С атакуваната въззивна присъда е отменена осъдителна присъда № 26007/14.09.2020г. по НОХД № 1644/2019г. на Великотърновски районен съд. Касаторът претендира за допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви и фактическите изводи на съда относно правнозначимите обстоятелства не били изградени въз основата на пълно, обективно и всестранно изследване на доказателствата по делото. Липсвал отговор защо не кредитирал доказателствата на обвинението в частта им относно наличието на принуда в действията на подсъдимия- употреба на сила, изразила се в препречване на пътя и с тялото му и като е вдигнал лявата ръка пред пострадалата. Прокурорът – касатор се позовава и на нарушение на материалния закон, тъй като не била отчетена възможността принудата да се изрази не в преки действия, а в такива, които водели до лишаване от фактическата възможност за придвижване, какъвто бил настоящия казус. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание не поддържа касационния протест , като заявява, че не се допуснати твърдените в него нарушения на закона и на процесуалните правила. Въз основа на собствена оценка и анализ въззивната инстанция е възприела фактическа обстановка, която изцяло се подкрепя от доказателствата по делото, като направените правни изводи са верни. Заявява, че липсват доказателства, които да установяват подсъдимият да е извършил деянието от обективна и субективна страна. Сочи, че производството е започнало с подаване на невярна информация към телефон 112,че е извършено изнасилване. Прокурорът твърди, че са налице единствено доказателства за две неприлични предложения, отправени от подсъдимия към пострадалата, но не и други такива, които да обосновават авторство за опит за блудство. По тези съображения прокурорът от ВКП не поддържа протеста на окръжния прокурор. Подс.К., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който пледира да се отхвърли подадения касационен протест. Посочва обстоятелства относно подалите сигнала, относно пълнолетието на пострадалата и мястото на инцидента, конкретно начина на отваряне на вратата, като в крайна сметка се фокусира върху обстоятелството, че пострадалата е свидетелствала, че подсъдимият не я е пипал и докосвал, не я е заплашвал. Пострадалата според защитата е заявила, че подсъдимият не и казвал в нито един момент, че няма да я пусне от помещението, докато не извърши това, което желае. В заключение моли да се остави оправдателната присъда в сила. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С осъдителна присъда № 26007/14.09.2020г. по НОХД № 1644/2019г. на Великотърновски районен съд подсъдимия Е. Р. К. е бил признат за виновен да е извършил опит за блудство, като за извършено престъпление по чл.150, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години. На подсъдимия са възложени в тежест и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия е постановена оправдателна присъда № 69/03.12.2020г. по ВНОХД № 365/2020г. на Великотърновски окръжен съд за деянието по чл.150, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК. Настоящето касационно производство е първо поред. Касационният протест е подаден в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е прокурорът от ОП-Велико Търново. След като го разгледа по същество, съставът на ВКС намери че той се явява неоснователен. Въззивната инстанция не е допуснала претендираните процесуални нарушения, подложила е внимателен анализ и оценка всяко едно от установените по безспорен начин обстоятелства във връзка с поддържаното обвинение. При всички случай до удовлетворяване на полово желание не се е стигнало. Ексхибиционистичното поведение на подс.К. не е съставомерно такова, напротив, разкопчаването на работния комбинезон е приключило при отказа на пострадалата да приеме отправеното предложение към нея да го удовлетвори с ръка , като според възприетата и от първоинстанционния съд фактическа обстановка подсъдимият се притеснил“. Контакта е бил осъществен от пострадалата, която е блъснала подсъдимия с една ръка, който пък се отместил. Подсъдимият в нито един момент не е осъществил физически контакт, макар да е имал такова намерение. Желанието му е било да получи обаче съгласието на пострадалата, което не се е осъществило. Държавния обвинител се позовава на конклудентно поведение на подсъдимия, което да е от естество да лиши пострадалата от възможност за собствен избор и от придвижване. Принуда чрез заплашване не е осъществена, а прокурорът се спира на втората й форма- употреба на сила. Това твърдение е лишено от фактическо основание при липсата на контакт между подсъдимия и пострадалата, поне такъв по инициатива на първия. Пожелаването на полово удовлетворение, чрез постигане на доброволно съгласие на пълнолетната пострадала, не е съставомерно поведение. След като пострадалата е отказала, подсъдимия не е предприел никакви действия (включително неправомерни) за постигане на това си желание, дори напротив- възприетите негови действия демонстрират отказ от получаване на исканото от него удовлетворяване с ръка, тъй като е започнал да закопчава работния си гащеризон. Няма и фактическо основание да се приеме, че подсъдимия умишлено, за да получи исканото от него полово удовлетворение, е преградил пътя на пострадалата и да й е попречил свободно да напусне помещението, където са се развили процесните събития. Това тя е сторила без никакви затруднения. Оценката на поведението на подсъдимия от моралистични позиции не е предмет на касационно обсъждане, достатъчно е да се отбележи, че предложението за получаване на полово удовлетворяване без съвкупление е отправено по начин, който не съдържа в себе си заплаха, а желание за постигане на доброволно съгласие, не е съпроводено с употреба на сила и не е било прието. Отказът на пострадалата е бил достатъчен, за да преустанови действията на подсъдимия. С това фактите по делото, които съдържат основанието за обвиняването на дееца, се изчерпват, като от тяхното съдържание се очертава несъставомерност на извършеното от подсъдимия. Въззивната инстанция е изложила споделими съображения в тази връзка, които не е необходимо да се повтарят, тя е спазила закона, оправдавайки подсъдимия , тъй като той не е извършил престъпление от общ характер. Не е допуснала и процесуални нарушения при оценката и анализа на известните по делото факти, които са в пълен обем и изчерпателно установени. Като не намери за налични претендираните от касатора в протеста основания за отменяване на оправдателната присъда, касационният състав намери, че тя следва да се потвърди изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 69/03.12.2020г. по ВНОХД № 365/2020г. на Великотърновски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.