решение по.гр.д.№ 4311 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 4311 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 във връзка с чл.295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. А. П. и К. Й. П. срещу решение № 260124 от 19.07.2021 г. по в.гр.д.№ 622 от 2020 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което са отменени решение № 804 от 17.05.2018 г. и решение № 4 от 03.01.2019 г. по гр.д.№ 8393 от 2017 г. на Русенския районен съд и вместо това е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от Й. А. П. и К. Й. П. срещу Ж. Д. Б. лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б.-83-Ж. Б.“ и Е. А. Б. искове:
- иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да предоставят достъп на ищците до съсобственото им дворно място в поземен имот № ..... в кв.46 по кадастралния план на [населено място], област Р. с площ от 461,86 кв.м., разположено зад къщата по [улица] [населено място], съобразно правата им от съсобствеността по 1/2 ид.ч., като им дадат възможност да го ползват по предназначение и възможност за свободен достъп до него и до собственото им избено помещение в сградата, както и за прекратяване на незаконното ползване на лятна градина, разположена на 64 кв.м. от същото дворно място, като се въздържат и занапред от такива неоснователни действия и
- иск с правно основание чл.31, ал.2 ГПК за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобственото дворно място за перида от 15.09.2017 г. до 01.11.2017 г.
Касаторите Й. А. П. и К. Й. П. поддържат жалбата. Молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на исковете.
В писмен отговор от 19.10.2021 г. ответниците по жалбата Ж. Б. и Е. Б. оспорват същата.
С определение № 60459 от 29.12.2021 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на това решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на това решение с практиката на ВКС, включително посочената от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да спазва дадените от ВКС задължителни указания по приложението на закона по чл.294, ал.1, предл.2 ГПК ?
По този въпрос в практиката на ВКС, включително посочената от касаторите /решение № 217 от 03.07.2012 г. по гр.д.№ 579 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр.д.№ 1356 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 88 от 09.05.2011 г. по гр.д.№ 1062 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 387 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 3956 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 115 от 30.04.2013 г. по т.д.№ 805 от 2011 г. на ВКС, ГК, II т.о., решение № 193 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ е прието, че при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да спази дадените от касационния съд указания по приложението на закона. В конкретния случай, в противоречие със закона и практиката на ВКС по този въпрос въззивният съд не е спазил тези указания: отхвърлил е негаторния иск, въпреки изричните указания на ВКС в отменителното му решение № 69 от 08.10.2020 г. по гр.д.№ 4198 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., че като собственици на 1/2 ид.ч. от дворното място ищците имат право на достъп до него, до сградата и до процесните две избени помещения не само през входа от [улица], но и през входа от [улица], поради което със заключение на експертиза следва да се определи необходимата за това ползване площ и дали и колко следва да се премести или премахне цялата или част от лятната градина, изградена от ответниците в тази част на дворното място.
Тъй като неспазването на задължилните указания на ВКС по чл.294, ал.1, предл.2 ГПК представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обжалваното решение по иска с правно основание чл.109 ЗС следва да бъде отменено като неправилно. Поради това, че не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящият състав на ВКС следва да постанови решение по съществото на спора.
Не се спори между страните и от представените по делото нотариален акт за покупко-продажба № 71 от 24.09.1992 г. и нотариален акт № ..... от 04.03.1993 г. по регулация безспорно се установява, че ищците Й. А. П. и К. Й. П. в СИО и ответниците Ж. Д. Б. и Е. А. Б. в СИО са съсобственици на дворно място, находящо се в [населено място], обл.Р., [улица] /с втори вход откъм [улица]/, съставляващо парцел III-..... в кв.46 по регулационния план на [населено място] с площ от 459 кв.м. съгласно нотариалните актове и 475 кв.м. съгласно скица- извлечение от кадастралната карта на [населено място] от 2016 г.
Видно от удостоверение № ФС-01-28-295 от 12.03.2018 г., издадено от Кмета на [община], разрешение за ползване № 48 от 30.01.1996 г. и протокол от 30.01.1996 г., в това дворно място съсобствениците са построили сграда, състояща се от сутерен, партерен и два жилищни етажа. За изграждането на сградата са издадени разрешение за строеж № 40 от 13.04.1993 г., одобрен е технически проект и с протокол № 6 от 03.05.1993 г. е дадена и проверена строителна линия.
С договор за доброволна делба от 04.06.2007 г., находящ се на лист 12 от гр.д.№ 1139 от 2017 г. на РС- [населено място], възпроизведен и в констативен нотариален акт № ..... от 04.06.2007 г., находящ се на лист 117 от гр.д.№ 8393 от 2017 г. на РС- [населено място], след построяването на сградата съсобствениците са я поделили, като ищците Й. А. П. и К. Й. П. са станали собственици в режим на СИО на източната част от сутерена с площ от 71,23 кв.м. /включваща изба-укритие /П./ със застроена площ от 14,80 кв.м., голяма изба със застроена площ от 16,25 кв.м., малка изба със застроена площ от 7,88 кв.м., котелно помещение със склад-гориво със застроена площ от 14,40 кв.м., коридор с площ със застроена площ от 8 кв.м. и стълбищна клетка със застроена площ от 9,90 кв.м./, източната част от партерния етаж със застроена площ от 51,44 кв.м. /включваща стълбищна клетка със застроена площ от 9,90 кв.м., коридор със застроена площ от 4,14 кв.м. и офис със застроена площ от 37,40 кв.м./, втория жилищен етаж със застроена площ от 177 кв.м. и източната част от таванско помещение с площ от 71,23 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата. От своя страна ответниците Ж. Д. Б. и Е. А. Б. са станали собственици в режим на СИО на западната част от сутерена със застроена площ от 77,80 кв.м. /включваща котелно помещение със склад-гориво с площ от 22,90 кв.м., стълбищна клетка със застроена площ от 9,90 кв.м. и обслужващи помещения към ресторант с площ от 40,50 кв.м./, западната част от партерния етаж със застроена площ от 109,40 кв.м. /включваща стълбищна клетка със застроена площ от 9,90 кв.м. и ресторант със застроена площ от 99,50 кв.м./, първи жилищен етаж със застроена площ от 177 кв.м., западната част от таванско помещение с площ от 77,80 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата.
От удостоверение № ФС-01-28-295 от 12.03.2018 г., удостоверение № ФС-01-28-373 от 13.04.2018 г., издадени от Кмета на [община], писмо изх.№ 105-00-083 от 03.04.2018 г. от Началника на РОНСК- Р. и констативен протокол от 28.04.2016 г. се установява, че през 1995 г. общината е издала разрешение за строеж № 30 от 17.05.1995 г. за обект „Преустройство на съществуващо помещение в ресторант“. За това преустройство има изготвен технически проект от м.04.1995 г., виза за проектиране и разрешение за ползване № 48 от 30.01.1996 г. Други документи по преписката /включително дадени от съсобствениците съгласия за преустройството/ не са запазени, тъй като общината нямала задължение да ги съхранява.
Не се спори между страните и от заключенията на съдебно-техническите експертизи на в.л. инж.К. К. и инж.Р. Н. и от показанията на разпитания по делото свидетел А. П. /син на ищците/ се установява, че това преустройство е осъществено и съществува и към момента: ресторантът е в самата жилищна сграда, а лятната градина към него е с площ от 46 кв.м. и обхваща част от дворното място, откъм [улица]. Лятната градина е изградена от метална конструкция, която е бетонирана в земята, с тента отгоре и ветробрани /прозрачен дебел найлон/ отстрани, които се отварят. Отстрани са поставени и бетонни саксии с цветя през лятото и с кипарисови дървета през зимата. Теренът, върху който е разположена лятната градина, е гранитогрес. Частта от терена от страната на [улица], водеща от тротоара до входа на офиса на ищците, е циментова пътека, а останалата част от този терен е затревена. От страната на лятната градина се намират два английски двора на избените помещения на ищците. Лятната градина затваря единия от тези английски дворове- този към избеното помещение на ищците, което се ползва за съхранение на дърва за огрев. Лятната градина пречи и за влизане в мястото откъм [улица]до входовете на жилищната сграда.
Според вещото лице по назначената от въззивния съд съдебно-техническаи експертиза инж.Р. Н., до капандурата на едното избено помещение на ищците достъпът не е ограничен. Капандурата на другото обаче се намира в границите на лятната градина. Достъпът до двете избени помещения на ищците е свободен откъм [улица]. Двете помещения нямат вход откъм [улица], а само капандури над английски двор, чийто светъл отвор е 30 см. Предназначението на тези т.нар.английски дворове било избените помещения да се осветяват и проветряват. През тях можели да се вкарват дърва и въглища, но не и по-големи предмети. Според вещото лице, обаче, има обективни причини да не може да се извършва товаро-разтоварителна дейност през входа от [улица]към тези избени помещения- защото на улицата е изграден тротоар с висок бордюр и са засадени дървета от [община] и защото този вход е на сантиметри от витрините и вратата на ресторанта. За да се осигури безпрепятствен достъп на ищците до т.нар.английски дворове на избените помещения е нужно лятната градина да бъде преместена с 2,8 м.- разстоянието, представляващо дължината на прозореца /английския двор/ и разстоянието от капандурата до края на кашпите, обособяващи лятната градина. За да се осигури светлина за двете мазета, може съществуващите тенекиени капандури с дъски отгоре да се заменят с метални решетки.
В обяснения от 02.07.2015 г., дадени по преписка № 1042 от 2016 г. на РП-Бяла, ответникът Ж. Б. е признал, че той е покрил с хоризонтални капаци прозорците към избените помещения на ищците, тъй като те били под нивото на тротоара и в непосредствена близост до входа на ресторанта, което създавало опасност от нараняване на минаващите от там клиенти и от наводняване на избените помещения.
Според заключението на в.л.инж.К. К., дължимото обезщетение за лишаване на ищците от ползването на 46 кв.м. от съсобственото дворно място за периода от 15.09.2017 г. до 01.11.2017 г. е 295,50 лв.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС приема от правна страна следното: Ищците като съсобственици на дворното място, имат право на ползват това дворно място съобразно с правата си в съсобствеността- 1/2 ид.ч. Тъй като между ищците и ответниците като съсобственици няма сключен договор за разпределение на ползването на дворното място /договорът от 16.04.1993 г. е за бъдещо разпределение ползването на жилищната сграда, която към 16.04.1993 г. все още не е била построена, но не и на съсобственото дворно място/, ищците имат право на свободен достъп до мястото, до намиращата се в него сграда, включително и до собствените им две избени помещения в тази сграда, не само през входа откъм [улица], но и през входа откъм [улица].
Ползването от ответниците на частта от дворното място откъм [улица]за лятна градина към ресторанта им е неоснователно, предвид липсата на доказателства за дадено от ищците съгласие за изграждането на лятната градина към ресторанта върху съсобственото дворно място. Тъй като ответниците, чиято е била доказателствената тежест, не са представили доказателства за дадено такова съгласие, съдът приема, че разрешението за преустройството на част от сградата в ресторант с лятна градина е издадено, без от ищците като съсобственици на терена да е било поискано предварително съгласие за това. Както е прието и в решението на ВКС при първото касационно разглеждане на делото /решение № 69 от 08.10.2020 г. по гр.д.№ 4198 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о./, не може да се презюмира, че ищците са дали съгласие за преустройството на част от жилищната сграда в ресторант с лятна гранина, изградена в в съсобственото дворно място, само от обстоятелството, че Общината е одобрила това преустройство.
Част от изградената от ответниците в съсобственото дворно място лятна градина пречи на ищците да ползват съсобствения имот по предназначение- пречи на достъпа им до едно от собствените им избени помещения през т.нар.английски двор, както и на достъпа им до жилищната сграда откъм [улица]. Поради това и с оглед на заключението на в.л.инж.Н. искът по чл.109 ЗС следва да се уважи в частта му за осъждане на ответниците да преместят лятната градина с 2,8 м. успоредно към входа на ресторанта /от мястото, където понастоящем се намират кашпите на лятната градина откъм офиса на ищците, до края на капандурата на английския двор на избеното помещение на ищците, което понастоящем се намира в границите на лятната градина/.
В останалата част /за осъждане на ответниците да премахнат другата част от лятната градина и да прекратят ползването на дворното място за лятна градина / искът с правно основание чл.109 ЗС е неоснователен, тъй като тази друга част от лятната градина по никакъв нанчин не пречи на ищците да ползват съсобственото им с ответниците дворно място по предназначение и съобразно правата им в съсобствеността. Поради това постановеното от въззивния съд решение за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС в тази му част следва да бъде оставено в сила.
Следва да бъде оставено в сила и решението на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск по чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетение за лишаването им от ползване на 1/2 ид.ч. от съсобственото дворно място през периода от 15.09.2017 г. до 01.11.2017 г., поради следното: Действително, ищците и ответниците са съсобственици на дворното място, представляващо парцел III-..... в кв.46 по регулационния план на [населено място], при равни квоти /по 1/2 ид.ч./ и на 08.09.2017 г. ответниците са получили от ищците нотариална покана с искане за заплащане на такова обещетение. Ответниците обаче не дължат такова обезщетение на ищците, тъй като по делото не е доказано да са ползвали повече от половината от незастроената част на съсобственото им с ищците дворно място. Безспорно установено е, че дворното място по скица е с площ от 475 кв.м., а видно от разрешението за строеж № 40 от 13.04.1993 г., построената в дворното място двуфамилна жилищна сграда заема 170 кв.м. от него. Следователно незастроената с жилищна сграда част от мястото е с площ от 305 кв.м. При това положение, при притежавани от страните равни части в съсобствеността върху дворното място и при липса на договор за разпределение на ползването на мястото, ищците имат право да ползват 152,5 кв.м. от незастроената със сграда част от мястото. Съответно ответниците също имат право да ползват 152,5 кв.м. От приетите по делото и неоспорени заключения на експертизите се установи, че изградената от ответниците лятна градина заема само 46 кв.м.от дворното място. Няма доказателства, а и не се твърди от ищците, ответниците да ползват друга част от двора /извън лятната градина с площ от 46 кв.м./, по-голяма по площ от притежаваните от тях права в съсобствеността.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски за делото за трите съдебни инстанции, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Ищците са направили разноски в общ размер от 5 010 лв., включващи 130 лв. държавна такса за завеждане на делото, 525 лв. възнаграждения на вещи лица, 950 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 90 лв. държавни такси за допускане на касационното обжалване по двете касационни дела, 115 лв. държавни такси за разглеждане на касационните жалби по двете касационни дела и 3 200 лв. адвокатски възнаграждения за касационните инстанции. Ответниците са направили разноски в общ размер от 2 965 лв., включващи 900 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 800 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, 65 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 1200 лв. адвокатски възнаграждения за касационните инстанции. Или общо направените разноски са в размер на 7 975 лв. С оглед изхода на делото, от тези разноски ответниците следва да понесат частта от разноските, равняваща се на 3 450 лв., а ищците- на 4 525 лв. Поради това ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата 485 лв. разноски по компенсация.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260124 от 19.07.2021 г. по в.гр.д.№ 622 от 2020 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия В ЧАСТТА МУ, с която са отменени частично решение № 804 от 17.05.2018 г. и решение № 4 от 03.01.2019 г. по гр.д.№ 8393 от 2017 г. на Русенския районен съд и вместо това е отхвърлен иск по чл.109 ЗС за частично преместване на лятната градина И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ж. Д. Б. лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б.-83-Ж. Б.“ и Е. А. Б., и двамата от [населено място], обл.Р., [улица] на основание чл.109 ЗС да преустановят да пречат на Й. А. П. и К. Й. П., и двамата от [населено място], обл.Р., [улица], да ползват съсобственото им с ответниците дворно място, находящо се в [населено място], обл.Р., [улица], /с втори вход откъм [улица]/, съставляващо парцел III-..... в кв.46 по регулационния план на [населено място] с площ от 459 кв.м. съгласно нотариалните актове и 475 кв.м. съгласно скица- извлечение от кадастралната карта на [населено място] от 2016 г., съобразно правата им от съсобствеността по 1/2 ид.ч., КАТО ПРЕМЕСТЯТ ИЗГРАДЕНАТА ОТ ТЯХ ЛЯТНА ГРАДИНА С 2,8 М. УСПОРЕДНО НА ПЪТЕКАТА КЪМ ВХОДА НА РЕСТОРАНТА /от мястото, където понастоящем се намират кашпите на лятната градина откъм офиса на ищците, до края на капандурата на английския двор на това избено помещение на ищците, което понастоящем се намира в границите на лятната градина/, съгласно скицата на в.л.инж.Н., находяща се на лист 30 от гр.д.№ 622 от 2020 г. на ОС- Русе и представляваща неразделна част от настоящото решение, така че да се осигури свободен достъп на Й. П. и К. П. до т.нар.английски дворове с капандури на двете притежавани от тях избени помещения и до самата жилищна сграда не само откъм [улица], но и откъм [улица].
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260124 от 19.07.2021 г. по в.гр.д.№ 622 от 2020 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която по същество са отхвърлени:
- иска с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците Ж. Д. Б. лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б.-83-Ж. Б.“ и Е. А. Б. да прекратят ползването и премахнат цялата лятна градина, разположена в съсобственото им с ищците Й. А. П. и К. Й. П. дворно място и
- иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на Ж. Д. Б. лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б.-83-Ж. Б.“ и Е. А. Б. да заплатят на Й. А. П. и К. Й. П. обезщетение за лишаването им от ползавне на 1/2 ид.ч. от горепосоченото дворно място през периода от 15.09.2017 г. до 01.11.2017 г.
ОСЪЖДА Ж. Д. Б. лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б.-83-Ж. Б.“ и Е. А. Б. с горепосочения адрес да заплатят на Й. А. П. и К. Й. П. на основание чл.78 ГПК сумата 485 лв. /четиристотин осемдесет и пет лева/, представляваща разноски по компенсация по делото за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.