9 Р Е Ш Е Н И Е № 50064 София, 04.07.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав : ПРЕДЕДАТЕЛ: Евгений Стайков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д. №990/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на С. А. М. и на Гаранционен фонд, срещу решение № 1262 от 30.11.2021 г., постановено по в.гр.д. №1876/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, І –ви състав. С определение №50192/22.03.2023 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на решение № 1262/30.11.2021 г. по в.гр.д. №1876/2021 г. на САС само в обжалваната му от Гаранционен фонд част, с която е потвърдено решение №900227/05.02.2021 г. по гр.д. №223/2019 г. на Благоевградски окръжен съд за осъждането на Фонда да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди до размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г. С определението по чл. 288 ГПК като не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от ищеца С. А. М. част. В касационната жалба на Гаранционния фонд се поддържа, че в обжалваната му част, въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав неправилно и в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е приел, че ищецът е активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява привързаността между братята да е била толкова силна, че ищецът да търпи морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за отношенията между братята страдания. Отделно се оспорва присъдения размер на обезщетението с твърдение, че неправилно е приложен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, че обезщетението не може да надхвърля сумата от 5 000 лв. с оглед разпоредбата на §96, ал. 1 ПЗР КЗ вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ и че съдът неправилно е придал обратно действие на тълкувателното решение. Сочи се, че въззивният състав не е изложил мотиви относно активната легитимация на ищеца и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до степен, обуславяща недопустимост на въззивното решение. Претендира се отмяна на въззивното решение с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба на Гаранционен фонд от ищеца С. М., в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата по съществото на спора. Застъпва се становището, че правото на ЕС и практиката на СЕС не позволяват на националните законодателства да установяват максимални гарантирани суми, които да са по-малки от минималните гарантирани такива от правото на ЕС. Сочи се също, че въведеният с TP №1/18 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерий „изключителност“ като характеристика на отношенията между родственици се явява дискриминационен, тъй като такъв критерий не е предвиден в Директивите на ЕС. Не е представен писмен отговор на касационната жалба от третото лице - помагач Е. И. Т.. С определението №50192/22.03.2023 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, настоящият касационен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от Гаранционен фонд на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК във връзка със следния прецизиран от касационната инстанция въпрос в съответствие с разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление на ПВС №4 от 25.05.1961 г. и Постановление на ПВС №5 от 24.11.1969 г.?“. В проведеното на 12.06.2023 г. открито съдебно заседание касаторът Гаранционен фонд, ответникът по касация С. М. и третото лице-помагач Е. Т. не се явяват и не изпращат представители. От пълномощника на С. М. – адвокат Н. Д., е депозирана писмена молба, с която се иска касационната жалба на Гаранционния фонд да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че процесното застрахователно събитие е причинило на ищеца болки и страдания, които се отличават с особен интензитет, надвишаващи обичайните при загуба на брат, което обуславя активната му легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Иска се присъждане на разноски за касационната инстанция, включващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА с ДДС. Прави се възражение за недължимост на разноски в полза на Гаранционния фонд, респ. за прекомерност на заплатения от Фонда адвокатски хонорар. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение № 900227/05.02.2021 г. по гр.д. № 223/2019 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е осъден Гаранционен фонд да заплати на С. А. М. сумата над 30 000 лв. до 100 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат му К. М., настъпила вследствие ПТП, реализирано на 03.05.2015 г., като вместо това е отхвърлил иска на С. М. против Гаранционен фонд за посочената разлика от 70 000 лв. С въззивното решение е потвърдено решението на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която исковата претенция е уважена до размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г. С оглед недопускането му до касационно обжалване въззивното решение е влязло в сила в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата от 30 000 лв. до 100 000 лв. Въззивният състав е приел, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на 03.05.2015 г. при управление на трактор с прикачено към него ремарке, собственост на Е. Т., Н. Т. е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 150 ЗДвП, чл. 134, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б" б" ЗДвП, причинявайки по непредпазливост смъртта на возещия се в ремаркето К. М., брат на ищеца С. М., настъпила вследствие на падане на последния от ремаркето по време на движение. Съдът е посочил, че между страните по делото не е спорно, че за трактора не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност", което обуславя възможността за ангажиране отговорността на ответния Гаранционен фонд по чл. 288, ал. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ за обезщетяване на вредите, причинени на ищеца от смъртта на К. М., настъпила в резултат на пътнотранспортното произшествие. Произнасяйки се по спорния по делото въпрос относно активната легитимация на ищеца С. М. да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К. М., въззивният състав е отразил, че се съобразява с постановките в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разшири кръгът на лицата, имащи право на обезщетение при смърт на лице, настъпила при деликт. Съдът е акцентирал, че с ТР се приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/61 и №5/69 и по изключение, всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Позовавайки се на мотивите към тълкувателното решение относно необходимостта при наличие на родствена връзка, макар и не сред посочените лица съгласно ППВС №4/61 г., да се присъди обезщетение за неимуществените вреди по изключение за болки и страдания надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, въззивният съд е посочил като релевантни за спора следните обстоятелства : - към момента на ПТП К. М. е бил на 15 години , а брат му С. М. - на 21 години ; - от показанията на лелята на К. и С. Манолчеви – св. Л. Г., живееща в П., които съдът е кредитирал, се установява, че двете момчета са били много близки и всичко са споделяли. Живели са заедно в [населено място], освен по времето, когато С. е учел в София. След смъртта на К. ищецът С. се затворил в себе си и още не е преодолял мъката си, а когато стане въпрос за брат му - плаче. С. е бил студент в София и е прекъснал учението си, когато брат му е починал. Според свидетелката двете момчета са имали разлика в годините и не са се засичали в училище. С. е завършил средно образование в Б. и е ходил едно лято да работи в чужбина; - от заключението по извършената от в.л. И. М. съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ищецът е младеж, затворен в себе си, индивидуалист, упорит, подозрителен. Според вещото лице водещи емоции при него са неудоволствие, подтиснатост, напрежение, обезкураженост, тревога и безпокойство и липса на радост с изявена интровертност. Като стабилизирани черти на характера на ищеца вещото лице сочи упоритост, борбеност, сензитивност. Първоначалният шок на ищеца е бил много силен с оглед неочакваността на настъпилата смърт. Вещото лице е констатирало, че при ищеца има проявено разстройство в адаптацията изразено в тревожно -депресивна реакция. Ищецът е преминал през първите етапи от преживяването на смъртта, но травмата е останала непреодоляна. Адаптирането към ежедневието при ищеца още не е настъпило. На базата на посочените по-горе факти въззивният съд е обосновал извода, че са налице предпоставките, които дават основание на ищеца да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия брат. Посочил е, че двамата братя, макар и с шест години разлика във възрастта, са били близки, имали са общ семеен дом и силна привързаност един към друг. Подчертано е, че при ищеца се проявява силно и продължително чувство на мъка, непреодоляно и понастоящем, което е свидетелство за силната братска връзка между двете момчета приживе. Страданието е обърнало нормалното социално развитие на младия мъж назад. Смъртта на брата е довела до изживяването на тревожно-депресивна реакция и необходимост от години за приемане на настъпилата загуба и нейното преодоляване. Според съда установените обстоятелства мотивират извод за претърпени от ищеца необичайно силни, интензивни и продължителни неимуществени вреди. Съобразявайки се с описаните болки и страдания, изпитани от ищеца, близките и силни връзки между него и брат му, с шока от внезапната му и неочаквана смърт, изпитания стрес, депресивното състояние с чувство на безнадеждност, необратимост, тъга, все още непреодоляната травма от загубата, въззивният съд е приел, че справедливото паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв. Въззивният състав е посочил, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди взима предвид, както конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца, така и момента на настъпване на вредата и стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. Позовавайки се на формираната практика на ВКС по въпроса, апелативният състав е приел за неоснователно възражението на ответника, че не дължи обезщетение за неимуществени вреди над сумата 5 000 лв. с оглед разпоредбата на пар. 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр.101/2018 г.), вр. с чл. 493а, ал. 2 КЗ. Въззивният съд е формирал извод за основателност на направеното своевременно от Гаранционния фонд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е предприел пътуване в товарно ремарке, въпреки забраната на чл. 134 ЗДвП, без да осигури собствената си безопасност, като заеме подходящо място на тялото и се захване за парапетите на ремаркето, както и поради това, че е предприел пътуване с водач на МПС без правоспособност. Съдът се е позовал на разясненията, дадени с ТР №1/2014 г. по т.д. №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, според които, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина, като приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Обсъждайки механизма на произшествието въззивният състав е формирал извод, че съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е в размер на 40 %, което обуславя присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. (40% от 50 000 лв.). По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС. Според т.1 от решението, „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговия брат/сестра, но следва да се отчита, че в традиционните за българското общество семейни отношения братя/сестри са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им обичайно и принципно се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г.), в частност на братята и сестрите, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между братята и сестрите, и когато интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на брата или сестрата. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат изключително близки отношенията между близнаци, съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства, полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на заболяване, смърт или дезинтересиране, такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца и други. По правилността на въззивното решение. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика и със създадената каузална практика на ВКС, обективирана в решение №92/17.11.2020г. по т.д. №1275/2019г. на ВКС, ІІ т.о., решение №17/16.03.2021г. по т.д. №291/2020г. на ВКС, ІІ т.о.и решение №60070/29.06.2021г. по т.д.№904/2020г. на ВКС, І т.о.; решение №97/05.07.2022 г. по т.д. №1062/2021 г. на І т.о.; решение № 50127/24.10.2022 г. по т.д. №1341/2021 г. на І т.о. и др. Макар и формално въззивният съд да е посочил, че се съобразява с предпоставките, визирани в мотивите към ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, при които се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, решаващите изводи на апелативния състав за изключителност на случая, съобразно дадените в тълкувателното решение разяснения, са необосновани и в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС. С касационната жалба на Гаранционния фонд не се оспорват установените от въззивния съд факти, свързани с отношенията между братята и с последствията ( претърпени болки и страдания ) за ищеца от смъртта на неговия брат. В тази връзка следва да се приеме за безспорно между страните, че : към момента на ПТП К. М. е бил на 15 години , а брат му С. М. - на 21 години ; двете момчета са били близки и всичко са споделяли по времето, когато са живели са заедно в [населено място] ; поради разликата в годините ищецът и брат му не са се засичали в училище като С. е завършил средно образование в Б. и е ходил едно лято да работи в чужбина; към датата на злополуката ищецът е бил студент в София, след което е прекъснал обучението си ; след смъртта на К. С. се е затворил в себе си и още не е преодолял мъката си ; ищецът е младеж, затворен в себе си, индивидуалист, упорит, подозрителен като водещи емоции при него са неудоволствие, подтиснатост, напрежение, обезкураженост, тревога и безпокойство и липса на радост с изявена интровертност ; понастоящем е със стабилизирани черти на характера, проявявайки упоритост, борбеност, сензитивност ; първоначалният шок на ищеца е бил много силен с оглед неочакваността на настъпилата смърт ; при ищеца има проявено разстройство в адаптацията изразено в тревожно -депресивна реакция. При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че не са доказани конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаване на такава особена духовна и емоционална близост между двамата братя по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищеца в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. М.. Безспорно е установено, че е била налице силна привързаност между двамата и че ищецът тежко е понесъл смъртта на брат му, но търпените болки и страдания не надхвърлят като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпят брат или сестра по повод загубата на обичан от тях брат или сестра. В тази връзка в случая не може да бъде направен несъмнен извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване за съществуването на такава трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, създаваща по изключение активна легитимация за него да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Приетите за установени негативни последици за ищеца – първоначален шок от внезапната смърт на брат му, полученото от ищеца разстройство в адаптацията, изразено в тревожно – депресивна реакция, са неблагоприятни и тежки, но не могат да бъдат характеризирани като изключителни по интензитет болки и страдания. Недоказването на предпоставките, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС обуславя неоснователност на исковата претенция по чл. 288, ал. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ . Неоснователно е становището на процесуалния представител на ищеца, че с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се въвежда дискриминационен критерий за присъждане на обезщетение, какъвто няма в закона и в уреждащите тази материя европейски нормативни актове, а именно - изключителност. Законодателят е уредил обезщетяването на неимуществените вреди в чл.52 ЗЗД като тълкуването на закона относно кръга на претендиращите тези вреди е направено в постановления и тълкувателни решения на ВС и ВКС : ППВС №6/61 г., ППВС № 5/69 г., ППВС № 2/1984 г. и ТР № 1/2018 г. по т.д. №1/2016 г. от своя страна нормите на Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета създават задължение на държавите-членки да гарантират минимални суми на застрахователно покритие, но не регламентират кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на трето лице. На основание чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, включително и относно присъдените в полза на бюджета на съдебната власт суми. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, с оглед на което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на иска по претенция по чл. 288, ал. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ изцяло. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата 730 лв. - разноски за касационната инстанция, включващи 630 лв. – заплатени държавни такси във връзка с касационното обжалване и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25 от Наредбата за правната помощ. Не се дължат разноски в полза на касатора за първата и за въззивната инстанции доколкото такива не са били поискани и не са уточнени с представен списък по чл. 80 ГПК, включително пред касационната инстанция . Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2, ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1262 от 30.11.2021 г., постановено по в.гр.д. №1876/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, І –ви състав в обжалваната му от Гаранционен фонд част, с която е потвърдено решение № 900227 от 05.02.2021 г. по гр.д. №223/2019 г. на Благоевградски окръжен съд, с което Гаранционен фонд е осъден да заплати на С. А. М. обезщетение за неимуществени вреди до размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г., както и в частта за разноските, включително и за присъдените в полза на Софийски апелативен съд суми, и вместо него постановява : ОТХВЪРЛЯ исковете на С. А. М. с правно основание чл. 288, ал. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД против Гаранционен фонд за заплащане на сумата 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брата на ищеца К. М., настъпила вследствие ПТП, реализирано на 03.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г., ОСЪЖДА С. А. М. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], област П., да заплати на Гаранционен фонд – Булстат[ЕИК] от [населено място], [улица], ет. 4 сумата 730 лв. (седемстотин и тридесет лева) – разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: