Р Е Ш Е Н И Е   №  265   София, 21 май 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..четиринадесети май.......  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА...............…и в присъствието на прокурора.....ПЕТЯ МАРИНОВА.........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 187 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е образувано по искане на осъдения Т. К. С., подадено чрез защитника му адв. Г, за възобновяване на наказателното производство по нохд № 216/09 г. на Бургаския районен съд. Твърди се, че присъдата по делото, изменена с решение на Бургаския окръжен съд е постановена при допуснати нарушения, относими към трите касационни основания. Предлага се да бъде намален размера на наказанието или делото се върне за ново разглеждане на съд, определен от касационната инстанция. В съдебно заседание, защитата на осъдения поддържа искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлото в сила решение на въззивния съд, намери за установено следното:   С присъда № 1099/ 18.08.2009 г. по нохд № 216/09 г. Бургаският районен съд признал подсъдимия Т за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.4, вр. чл.29, вр. чл.26 ал.1 от НК и го осъдил на три години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при първоначален “строг” режим. С решение № 236/ 16.11.2009 г. по внохд № 215/09 г. Бургаският окръжен съд изменил присъдата в частта по наказанието, което на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК определил на две години лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част.   Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено в срок и от надлежна страна. По същество е неоснователно.   В искането са развити съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието, но липсват аргументи за нарушение на материалния закон. Основните оплаквания са за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че на подсъдимия не е била осигурена квалифицирана адвокатска помощ, както и че неоснователно е отхвърлено доказателствено искане, необходимо за изясняване на психичното му състояние, във връзка с възможността му да разбира свойството и значението на извършеното. Настоящият касационен състав не споделя виждането на осъдения за процесуални пороци на присъдата и решението. От материалите, приложени към дознанието се установява, че на С. е бил назначен служебен защитник на основание чл.94 ал.1 т.9 от НПК, който е участвал при процесуалните действия, извършени с обвиняемия- повдигане на обвинение, разпит пред съдия и предявяване на разследването. Пред първоинстанционния съд подсъдимият е представил пълномощно, с което упълномощава адвокат по свой избор и това е дало основание на съда да отстрани служебния защитник. Делото е отлагано шест пъти поради неявяване на упълномощения защитник и в съдебното заседание на 18.08.2009 г. подсъдимият е заявил, че оттегля пълномощията си от адв. Б е съгласен да бъде защитаван от своята майка Н. Същата е назначена от съда при спазване на процедурата по чл. 93 ал.4 от НПК. Пред въззивната инстанция С. е бил представляван, както от майка си, така и от адв. Ж, надлежно упълномощен. При това положение липсва основание за извод, че на подсъдимия не е осигурена адекватна защита. Майката е възходяща роднина на подсъдимия и може да участва като защитник, независимо, че не е с юридическо образование. Конституирането й е извършено при спазване на процесуалните изисквания, след изрично съгласие на С. От съдържанието на съдебния протокол се установява, че Н. К. е представила писмени доказателства, задавала е въпроси на вещото лице, изготвило съдебно- психиатричната експертиза и е направила доказателствено искане за назначаване на тройна експертиза.частвала е в съдебното следствие активно и адекватно е защитавала сина си срещу повдигнатото обвинение, поради което оплакването за нарушаване правото на защита е напълно неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че въпросът за вменяемостта на подсъдимия не е безспорно решен, тъй като първоинстанционният съд е отхвърлил искането за назначаване на тройна психиатрична експертиза. Решаващият делото съд, в изпълнение на задълженията си за разкриване на обективната истина е суверенен на реши необходимо ли е да се събират още доказателства за изясняване на правнорелевантните факти по делото. Такава преценка е извършена от Бургаския районен съд, който с мотивирано определение е отхвърлил доказателственото искане, приемайки за напълно изяснено психичното състояние на дееца. От изслушаната по делото психиатрична експертиза и от устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание, касаещи и представената от защитата епикриза ИЗ № 823/09 г. на ДПБ гр. К., подробно обсъдени и анализирани в мотивите на присъдата, първоинстанционният съд е извел категоричен извод, че въпреки влошеното си здраве подсъдимият не страда от душевно заболяване и към момента на деянието, както и по време на съдебния процес той разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. Този извод почива на вярна интерпретация на експертното заключение, прието от съда за пълно, ясно и компетентно изготвено. Цитираната в искането за възобновяване СПЕ № 189/2007 г. касае друго наказателно дело и се отнася до здравословното състояние на С. в значително по-ранен времеви период. Изведеното в нея заключение за липса на вменяемост изрично е квалифицирано като моментно състояние, свързано с обостряне на травмената болест на мозъка през 2007 г.. Поради това тази експертиза не може да послужи като основание за други изводи относно годността на С. да отговаря за извършеното деяние, предмет на настоящото производство, различни от приетите от съдилищата. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е изследвал всички обстоятелства, относими към решаване на въпроса за наказанието и е намерил основание за приложението на чл.55 ал.1 от НК, вземайки предвид влошеното здраве на подсъдимия. Така индивидуализирано, наказанието не е явно несправедливо и съответства на обществената опасност на извършеното и на извършителя. Не е налице основание за допълнителното му намаляване. При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. К. С. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 216/ 2008 г. на Бургаския районен съд и отмяна на постановената по него присъда, изменена с решение № 236/ 16.11.2009 г. по внохд № 215/09 г. на Бургаския окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: