Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 06.02.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова Евгений Стайков при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№ 1725/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Образувано е по молба вх.№5028333/24.02.2017г. на [фирма] – [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №8544/24.11.2016г., постановено по гр.д.№15689/2012г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІVб с-в. В молбата за отмяна се поддържа, че решението на СГС (чиято отмяна се иска по реда на чл.303 ал.1 т.4 ГПК), противоречи на влязлото в първоинстанционно решение по гр.д.№959/2012г. по описа на Софийски районен съд, 119 с-в, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание. Излагат се съображения, че решението на СРС в отхвърлителната му част, с която е постановено, че процесният договор не е нищожен поради противоречие със закона, е правилно и законосъобразно. Претендира се отмяна на неправилното според молителя въззивно решение на СГС и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове от [фирма] против [фирма] с правно основание чл.26 ЗЗД. В срока по чл.306 ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по молбата за отмяна [фирма] – [населено място], в която се излагат съображения, че не са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.4 ГПК за отмяна. Сочи се, различните основания за нищожност, предвидени в чл.26 ЗЗД, представляват пороци, а не различни обстоятелства, които водят до тях. В тази връзка се поддържа, че при наличието на едни и същи факти и на едно и също искане, формалното позоваване на различни законови основания за нищожност на сделките, не обуславя различен предмет на исковете. Според ответника по молбата, ако в случая се допусне отмяна на въззивното решение, то ще се стигне до повторно пререшаване на спора в нарушение на принципа на чл.299 ал.1 ГПК. В молбата се твърди, че с исковата претенция на [фирма] са предявени искове за нищожност на договора при условията на евентуалност, а не кумулативно, и че обявената нищожност от въззивния съд обуславя същите правни последици, каквито и обявената нищожност от първата инстанция. В проведеното открито заседание на 24.01.2017г. процесуалният представител на молителя [фирма] поддържа молбата за отмяна по съображенията, изчерпателно изложени в нея. Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, становищата на страните и в съответствие с правомощията по чл.303-307 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е от заинтересована страна по см. на чл.303 ал.1 ГПК в преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.4 ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С решение №ІІ-119-119/21.08.2012г. по гр.д.№959/2012г. по описа на СРС, ІІ г.о., 119 с-в, е обявен на основание чл.26 ал.1 предл.2 ЗЗД за нищожен договор от 17.03.2006г. за прехвърляне на търговското предприятие [фирма], сключен между [фирма] и [фирма] като с решението са отхвърлени исковете с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради противоречие на закона, противоречие на морала и липса на съгласие. Първоинстанционното решение е било обжалвано с въззивна жалба от ответника [фирма]. С решение №8544/24.11.2016г., постановено по гр.д.№15689/2012г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІVб с-в., въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение. В мотивите на въззивното решение е отразено, че въз основа на приетата на установена от първата инстанция фактическа обстановка, съдът приема, че процесният договор е нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД във вр. с чл.202 ал.2 т.1 и чл.201 НК. Въззивният състав е посочил, че останалите въведени от ищеца и разгледани от районния съд основания за нищожност на договора – липса на съгласие, заобикаляне на закона и противоречие с морала, не следва да се обсъждат, доколкото е установено наличието на най-широкото по обхват и с най-голяма тежест основание за нищожност, а именно – противоречието на договора със закона. Настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на отмяна на влязлото в сила решение на СГС по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Видно от диспозитива на въззивното решение (чиято отмяна са иска), съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което е обявен договорът за нищожен, т.е., както формално, така и de jure, не съществуват две отделни решения, които да си противоречат по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Обстоятелството, че първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца [фирма] в частта му, с която са отхвърлени претенциите за обявяване нищожността на договора за основание чл.26 ЗЗД поради противоречие на закона, не означава, че в отхвърлителната му част първоинстанционното решение се ползва със сила на пресъдено нещо. Потвърждавайки решението на СРС за прогласяване нищожността на договора на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и квалифицирайки установения от първата инстанция порок на сделката, не като заобикаляне на закона, а като противоречие със закона, въззивният съд не е постановил различно решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. Това е така, защото претенцията на ищеца за прогласяване нищожността на договора, е предявена при условията на евентуалност на основанията в чл.26 ЗЗД, произтичаща от един и същи факт, а именно - че Д. К. е бил признат с влязла в сила присъда за виновен за длъжностно присвояване във връзка с процесната сделка за прехвърляне на търговското предприятие. Правните последици при уважаване на иска по чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД и тези при уважаване на иска по чл.26 ал.1 предл.2 ЗЗД са едни и същи, което е обусловило правомощието на въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение без да пререшава спора (в тази връзка ищецът не е имал правен интерес да обжалва решението на СРС в отхвърлителната му част). Отделно следва да се има предвид, че с молбата за отмяна, молителят иска пререшаване на спора по същество относно валидността на договора, което не е допустимо по реда на чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Съгласно чл.307 ал.4 ГПК в случая по чл.303 ал.1 т.4 ГПК съдът отменя неправилното решение. С молбата от 24.02.2017г. молителят в нарушение на чл.299 ал.1 ГПК иска да бъде отменено не само решението на СГС, но и решението на СРС в частта му, с която договорът е признат за нищожен поради заобикаляне на закона, и да бъде постановено ново решение, с което претенцията по чл.26 ЗЗД да бъде отхвърлена на всички заявени от ищеца основания. Мотивиран от горното и на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК във вр. с чл.306 ГПК и чл.307 ал.4 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх.№5028333/24.02.2017г. на [фирма] – [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №8544/24.11.2016г., постановено по гр.д.№15689/2012г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІVб с-в. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: