Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр. София, 07.05.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 април, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 368/2015 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по искане на осъдения. Т. М. Д. от гр.Б., за възобновяване на наказателното производство по внохд № 534/2014 г. Твърди се, че определеното наказание е явно несправедливо, като се иска неговото намаляване Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 232/14.10.2014 г., Бургаският окръжен съд, наказателна колегия, е потвърдил присъда № 126/14.05.2014 г., постановена по нохд № 1240/2014 г., на Бургаския районен съд, с която подс. Т. М. Д. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 58а и чл. 54 НК, осъден на шест години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим в затвор. Присъдил е и частта от направените разноски по делото, които следва да заплати. По искането: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаещо според искателя несправедливост на наложеното наказание, е основателно. Въззивният съд в мотивите си, е изложил подробни съображения, защо е споделил извода на решаващия съд относно размера на наказанията. От своя страна, настоящата инстанция счита, че са неточни изводите му за справедливостта му. Не е било отчетено в пълна степен ниският размер на откраднатото имущество – 430 лв., както и факта, че значителна част от наложените наказания по предходните осъждания са от вида пробация и обществено порицание, т. е без лишаване от свобода и от там преценката за справедливостта на наказанието в посоченият размер. По делото е безспорно установено, че осъденият изразява самокритичност и съжаление за случилото се. С оглед на това съставът на Върховния касационен съд счита, че размера на наказанието лишаване от свобода следва да бъде намален. Поради тази преценка прие, при условията на чл. 54 НК, че то следва да бъде определено на шест години лишаване от свобода и при съобразяване с разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, следва да бъде намалено с 1/3, което се равнява на 2 години, като окончателно определеното след редукцията наказание лишаване от свобода, е с продължителност от четири години. Определените затворническо общежитие и първоначален режим не следва да бъдат променяни тъй като са в съответствие с разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че така определеното по размер наказание, се явява справедливо и съобразено с данните по делото, за обществената опасност на деянието и личността на дееца и в най пълна степен ще постигне целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. В посоченият по-горе смисъл след като се допусне възобновяване на наказателното производство, следва да бъде изменено въззивното решение. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 534/2014 г., на Бургаския окръжен съд, наказателна колегия. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 232/14.10.2014, като НАМАЛЯВА наложеното на подс. Т. М. Д. наказание от шест години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: