Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60454

София, 22.12. 2021 година


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.11.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова


разгледа докладваното от съдия Даскалова гр.дело № 4174 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. К. против решение № 127/10.06.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 246/2021г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е отменено решение № 260141/18.02.2021 г., постановено по гр. д. № 4940 по описа за 2019 г. на Русенския районен съд и вместо него е допуснато извършването на съдебна делба между В. К. К. и Т. К. К. при права по 1/2 ид. ч. за всеки от двамата на апартамент, находящ се в [населено място] и на земеделски земи, подробно описани в решението.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка ?
2. Допустимо ли е пряк наследник, отрекъл се доброволно, съзнателно от наследството на родителите си, вписал е отказите по надлежния ред в особената книга за отричане от наследство при съответния РС, да се позове на недействителността им, под формата на възражение в процеса, основавайки се на оспорени доказателства в процеса – неавтентични документи, неползващи се с формална доказателствена сила и на свидетелски показания на заинтересовано лице?
3. Конклудентни действия по приемане на наследство ли са тези, извършени от отреклия се от наследство, изразяващи се в представяне на неавтентични документи пред съда и свидетелстванията на предубедено лице, осъществяващо фактическо съжителство с ищеца в процеса?
4. Възможно ли е да бъдат допуснати до делба недвижими имоти, собственост на трето лице- неконституирано в процеса, придобило правата си преди вписването на исковата молба за процесните имоти от наследник – изключителен собственик /черпещ правата си по силата на чл. 5 от ЗН и от отказите от наследство/ на имотите към датата на договора за продажба, при условие, че ищецът в настоящия процес, посредством възражение се е позовал на недействителността на направените именно от него откази от наследство, основавайки възраженията си на оспорени доказателства в процеса, чиято автентичност не е доказана ?
Ответната страна по касационната жалба, В. К. К., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен иск В. К. К. против Т. К. К. за делба на недвижими имоти, който иск е отхвърлен от районния съд.
С обжалваното решение въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е допуснал извършването на съдебна делба. Съдът е приел, че двамата съделители са брат и сестра, а процесните имоти са придобили по наследство от своите родители, починали през 2015г. В. К. е направил откази от наследството на двамата общи наследодатели. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че са осъществени действия от ищеца В. К., изразяващи воля за приемане на наследството и това е станало преди вписването на отказите от наследство, предвид на което извършените от него откази от наследство са недействителни. По тези мотиви съдът е заключил, че до делба следва да се допуснат всички имоти, при равни права между съделителите.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в частта му, касаеща допуснатите до делба земеделски земи по поставения въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка, като съображенията за това са следните :
С отговора на исковата молба ответницата освен възражението за липса на съсобственост между страните, предвид направени откази от наследство от страна на ищеца, е направила и още едно възражение, а именно, че част от имотите, предмет на спора, са собственост на трети лица, които са придобили собствеността по силата на договори за покупко продажба, сключени между нея и тези трети лица. С отговора на исковата молба са представени нотариалните актове. Въззивният съд е приел, че няма спор относно принадлежността на имотите в наследствената маса, а и това обстоятелство се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства за собственост. Този решаващ извод е направен от съда без да са обсъдени представените от ответницата по иска /сега касатор/ нотариални актове за покупко продажба и съответно без да са изложени мотиви по възражението й, че имотите са собственост на трети, неучастващи по делото лица. С това съдът се е произнесъл по поставения процесуалноправен въпрос в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, което е основание за допускане до касационно обжалване.
Касационно обжалване на решението в посочената му част, следва да се допусне и по четвъртия поставен в изложението въпрос, доуточнен от съда, а именно : Може ли съдът да допусне делба на наследствени имоти, ако тези имоти са предмет на разпоредителни сделки, без някой от сънаследниците да е упражнил правата си по чл. 76 ЗН ? По този въпрос е налице противоречие с приложеното от касатора ТР 1/2004г. на ОСГК.
По отношение на останалите недвижими имоти- апартамент в [населено място] и дворно място в [населено място], ведно с изградените в него постройки, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
По въпрос първи относно задължението на съда да обсъди доводите на страните и всички доказателства по делото, въззивният съд произнасяйки се по иска за делба относно горните два имота, не се е отклонил от практиката на ВКС. За да приеме, че направените откази от наследство са недействителни и съответно имотите са съсобствени между страните, съдът е обсъдил събраните доказателства, касаещи действията по приемане на наследството. Решението не е основано само на оспорени писмени доказателства, в който смисъл са твърденията на касатора. Съдът е съобразил всички писмени доказателства, вкл. и изходящ от ответницата /сега касатор/ частен документ, предхождащ отказите от наследство и съдържащ нейно признание, че апартаментът и земеделските земи се ползват от ищеца, който ги отдава под наем. При обсъждане на събраните гласни доказателства, съдът не е констатирал противоречие между тях. Обстоятелството, че свидетелката И. живее на съпружески начала с ищеца, само по себе си не е достатъчно показанията й да бъдат изключени от доказателствата. Показанията й не са оборени, като наред с това те не са в противоречие с останалите доказателства. Като не е изложил изрични мотиви защо дава вяра и на този свидетел, съдът не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС относно задължението му да основе решението си на събраните доказателства.
Първата част на въпрос втори е дали е допустимо пряк наследник, отрекъл се от наследството, да се позове на недействителността на отказа под формата на възражение в процеса. Този въпрос е от обуславящо значение за крайния извод на съда за основателност на иска за делба, но същият е разрешен в съответствие с разясненията, дадени в т.3 д от ППВС №7/1973г., поради което и по него не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В останалата си част вторият въпрос касае преценката на събраните по делото доказателства и правилността на решаващия извод на съда, че е доказан фактът на приемане на наследството. Тези въпроси са относно правилността на обжалваното решение, поради което и и по тях не се дължи произнасяне в производоството по чл.288 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Третият въпрос не е относим , тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът не е приел, че представянето на неавтентични документи пред съда представлява конклудентно действие по приемане на наследството, а е прието, че ползването на наследствените имоти, преди вписване на отказите от наследство, представлява конклудентно действие по приемане на наследството.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127/10.06.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 246/2021г. по описа на Окръжен съд – Русе В ЧАСТТА МУ, с която след отмяна на решение № 260141/18.02.2021 г., постановено по гр. д. № 4940 по описа за 2019 г. на Русенския районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между В. К. К. и Т. К. К. при права по 1/2 ид. ч. за всеки от двамата на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 4. 320 дка;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 3. 838 дка;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 7. 395 дка;
4.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 3. 840 дка;
5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 2. 736 дка;
6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 3. 200 дка;
7. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 6. 241 дка.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127/10.06.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 246/2021г. по описа на Окръжен съд – Русе в останалата му част, с която след отмяна на решение № 260141/18.02.2021 г., постановено по гр. д. № 4940 по описа за 2019 г. на Русенския районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между В. К. К. и Т. К. К. при права по 1/2 ид. ч. за всеки от двамата на следните недвижими имоти :
1. АПАРТАМЕНТ № ..... с площ от 96. ЗЗ кв. м., находящ се на четвъртия етаж във вход ..... в блок "В. Б. ",[жк]в [населено място], заедно с избено помещение № 7, както и 0. 895% идеални части от общите части на сградата и 0. 895 % ид. части от правото на строеж върху мястото.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 635 кв. метра, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда и стопански постройки.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: